Диригентът от Италия Джанандреа Нозеда празнува днес 60 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 23 април 2024 г. празнува кръглите 60 години един от най-профилираните и известни в момента диригенти от световно ниво – италианецът Джанандреа Нозеда (Gianandrea Noseda), роден на този ден през 1964 г. в Милано, и който през последните 15 години има все по-големи успехи по световните оперни и концертни зали.
За него пиша статия за втори път след 2019 г. – не че не съм знаел за неговите успехи, но както вече отдавна практикувам, пиша статии за чужди артисти обикновено при кръгли рождени дни – завършващи на 0 или 5. Разбира се, Джанандреа Нозеда има международна кариера вече над 20 години, но сега реших наново да напиша статия за сего, след като тези участия се интензивираха още повече. Само ще кажа в самото начало, наскоро – от сезона 2021-2022 той пое и една от най-важните си задачи – стана генерален музикален директор на авторитетния оперен театър в Цюрих – Държавната опера в този град, една функция, която се предпочита от най-добрите диригенти в световен мащаб.
Ето една малка справка за ангажиментите му в последно време (февруари 2024 г.):
„Италианският диригент Джанандреа Нозеда е генерален музикален директор на Цюрихската опера от сезон 2021/22. Той също така е музикален директор на Националния симфоничен оркестър във Вашингтон от 2017 г. и главен гост-диригент на Лондонския симфоничен оркестър. През 2019 г. той става музикален директор на новосъздадения фестивал „Цинандали“ и Пан-Кавказкия младежки оркестър в Цинандали, Грузия. Под негово художествено ръководство Националният симфоничен оркестър изживя нов живот както в „Кенеди център“, така и в концерти, записи и гостувания.
През април 2023 г. той се завърна в „Карнеги Хол“ с Националния симфоничен оркестър за концерт, получил одобрение от критиката – първото им участие в Ню Йорк от 2019 г., когато получиха възторжени отзиви както в „Карнеги Хол“, така и в „Линкълн Център“.
През февруари 2024 г. той ръководи оркестъра на първото му международно турне от неговия мандат, с изпълнения в Испания, Германия и в Миланската Скала в родния му град. В Цюрихската опера през май 2024 г. той ще дирижира цикълът „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер в нова постановка на Андреас Хомоки, след като неговите изпълнения на отделните опери от „Ринга“ бяха високо оценени от критиците от април 2022 г. насам.
През февруари 2023 г. журито на немските награди „OPER! AWARDS“ отличи Нозеда като „Най-добър диригент“, подчертавайки особено неговите интерпретации на първите две опери на „Ринга“. От 2007 г. до 2018 г. Джанандреа Нозеда е генерален музикален директор на „Teatro Regio di Torino“; През това време той успя напълно да преориентира тази опера артистично, което доведе до международно признати продукции, турнета и записи. Той също така е свирил с най-важните международни оркестри (Берлинска филхармония, Чикагски симфоничен оркестър, Оркестър на Кливланд, Оркестър на Консертгебау, Виенска филхармония), както и в най-важните оперни театри (Ла Скала, Метрополитън опера и Кралската опера „Ковънт Гардън“) и фестивали (BBC Proms, Единбург, Залцбург и Вербие). Заемал е ръководни позиции във Филхармонията на Би Би Си (главен диригент), Израелския филхармоничен оркестър (главен гост-диригент), Мариинския театър (главен гост-диригент), Питсбъргския симфоничен оркестър (бивш шеф Виктор де Сабата), Ротердамската филхармония (главен гост-диригент) и Фестивала в Стреза (артистичен директор).
Дискографията му включва повече от 60 CD; Специално място заема проектът „Италианска музика”, в който той документира пренебрегвания италиански репертоар от 20-и век. Джанандреа Нозеда е „Commendatore al Merito della Repubblica Italiana“. През 2015 г. той беше отличен като „Диригент на годината“ в списание „Musical America“ и беше обявен за Диригент на годината на Международните оперни награди за 2016 г.“
(край на цитата)
Преминавам към биографични бележки и дейност на днешния юбиляр:
Диригентът от Италия Gianandrea Noseda (Джанандреа Нозеда) е роден на 23 април 1964 г. в Милано. След завършване на средното си образование той следва в Консерватория „Джузупе Верди“ в Милано пиано, композиция и диригентство. След това перфекционира уменията си като диригент при Донато Рендзети, Мюнг Ван Чунг и Валери Гергиев.
През 1994 г. Джанандреа Нозеда спечелва първа награда на конкурса за диригенти в Кадакес в испанската провинция Каталония и непесредствено след това е назначен за шеф-диригент на Симфоничния оркестър в този град, където и до сега го ръководи.
През 1997 г. Джанандреа Нозеда заема поста на първи гост-диригент на Мариински-театър в Санкт Петербург, на която длъжност е назначен лично от Валери Гергиев. Той е първият чужденец там, който заема такъв пост. Оттогава дирижира в Мариински-театър редовно италиански репертоар, като „Риголето“, „Бохеми“ и „Триптих“ (оперния цикъл от три едноактни опери на Пучини), но също така и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Той ръководи редица спектакли при гостуване на този оперен театър в чужбина, като през 2000 г. при гостуване на Мариински-театър в Миланската Скала и в Ковънт Гардън в Лондон с операта „Война и мир“ от Прокофиев, като в състава участва в една от главните роли Анна Нетребко.
Редица спектакли на тази опера, също с участие на Анна Нетребко, Джанандреа Нозеда дирижира в МЕТ Ню Йорк от началото на март 2002 г., когато е и неговият дебют на тази сцена. Както ще видим от състава при първата изява, голяма част от солистите са от Русия, като на първо място четем имената на незабравимия Дмитри Хворостовски, на Анна Нетребко, Екатерина Семенчук, Лариса Шевченко и много други. Цитирам по-голямата част от грамадния ансамбъл, заедно с диригент, режисьор, сценограф и други:
[Met Performance] CID:350263
War and Peace {8} Metropolitan Opera House: 03/12/2002.
(Debut: Gianandrea Noseda)
Metropolitan Opera House
March 12, 2002WAR AND PEACE {8}
Prokofiev-Prokofiev/Mendelson
Prince Andrei Bolkonsky....Dmitri Hvorostovsky
Natasha Rostova............Anna Netrebko
Sonya......................Ekaterina Semenchuk
Madame Akhrosimova.........Larisa Shevchenko
Madame Peronskaya..........Claudia Waite
Count Ilya Rostov..........John Cheek
Hélène Bezukhova...........Victoria Livengood
Count Pierre Bezukhov......Alexei Steblianko
Prince Anatol Kuragin......Oleg Balashov
Czar Alexander I...........Frank Dellapolla
Maria Bolkonskaya..........Delores Ziegler
Prince Nikolai Bolkonsky...Vladimir Ognovenko
Field Marshal Kutuzov......Samuel Ramey
Napoleon Bonaparte.........Vassily Gerello
(…)
Conductor..................Gianandrea Noseda [Debut]
Production.................Andrei Konchalovsky
Set Designer...............George Tsypin
Costume Designer...........Tatiana Noginova
Lighting Designer..........James F. Ingalls
Projection Designer........Elaine McCarthy
Associate Set Designer.....Eugene Monakhov
Choreographer..............Sergei Gritsai
(край на цитата)
Внушителен състав, в ролята на Маршал Кутузов четем името на Самюел Рейми – великолепният бас от САЩ. Режисьор е Андрей Кончаловски. По-късно ще се спра на други изяви на Джанандреа Нозеда на сцената на МЕТ като диригент, те продължават и след това.
През 2001 г. той наново дирижира изяви при гостуване на Мариински-театър в Ковънт Гардън в Лондон – в операта „Силата на съдбата“ от Верди. Но като диригент на собствения ансамбъл на Кралската опера, където той поставя музикално дадена опера, това става през 2016 г., когато ръководи в Лондон операта „Трубадур“ от Верди.
Цитирам и други ангажименти на Джанандреа Нозеда:
Заедно с Валери Гергиев, който е главен диригент на Ротердамския филхармоничен оркестър през годините 1995 до 2008 г., Нозеда дирижира в Ротердам също редица концерти, а от началото на новия век ръководи „Settimane Musicali di Stresa“ на езерото Лаго Маджоре. През 2001 г. е назначен за художествен ръководител на „Stresa Festival“. През 2002 г. Нозеда е избран за шеф-диригент на „BBC Philharmonic Orchestra“.
Както стана въпрос по-горе, именно през 2002 г. е неговият дебют в МЕТ Ню Йорк, където дирижира френски, италиански и руски оперен репертоар. Ще дам повече подробности. Той има там общо 93 изяви до момента в следните опери: „Силата на съдбата“, „Бал с маски“, „Трубадур“, „Травиата“ и „Макбет“ от Верди, „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, „Война и мир“ от Прокофиев, „Княз Игор“ от Бородин, „Андре Шение“ от Джордано, „Ловци на бисери“ от Бизе, „Ромео и Жулиета“ от Гуно и „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа.
Състава на ансамбъла при дебюта му във „Война и мир“ дадох по-горе, нека тук дам състава при „Княз Игор“ и при последната изява на Джанандреа Нозеда през 2019 г. – в операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа:
Metropolitan Opera House
February 6, 2014 Broadcast/Streamed
New ProductionPRINCE IGOR {11}
Alexander Borodin-Alexander Borodin/Vladimir Stasov
Prince Igor.............Ildar Abdrazakov
Yaroslavna..............Oksana Dyka [Debut]
Vladimir................Sergey Semishkur [Debut]
Prince Galitzky.........Mikhail Petrenko
Khan Konchak............Stefan Kocán
Konchakovna.............Anita Rachvelishvili
Skula...................Vladimir Ognovenko
Yeroshka................Andrey Popov
Ovlur...................Mikhail Vekua [Debut]
Nurse...................Barbara DeverMaiden..................Kiri Deonarine [Debut]
Conductor...............Gianandrea Noseda
……
Забележка: През същата 2014 г. фирмата „Дойче Грамофон“ е издала DVD със запис на операта „Княз Игор“ – именно от спектакъл на сцената на МЕТ през същата година. Ето цитат:
2014: „Prince Igor“, The Metropolitan Opera; Deutsche Grammophon (DVD)
(край на цитата)
Metropolitan Opera House
January 26, 2019ADRIANA LECOUVREUR {81}
Francesco Cilèa-Arturo Colautti_Eugene Scribe-Ernest Legouve
Adriana Lecouvreur......Jennifer Rowley
Maurizio................Piotr Beczala
Princess di Bouillon....Anita Rachvelishvili
Michonnet...............Ambrogio Maestri
Bouillon................Maurizio Muraro
Abbé....................Carlo Bosi
Jouvenot................Sarah Joy Miller
Dangeville..............Samantha Hankey
Poisson.................Tony Stevenson
Quinault................Patrick Carfizzi
Major-domo..............Christian Rozakis
Chambermaid.............Anne Dyas
Duclos..................Snezhana Chernova
Pantalone...............Bill Corry
Conductor...............Gianandrea Noseda
(край на цитата)
Продължавам с други изяви на Джанандреа Нозеда. Той гостува на редица други големи оперни и концертни сцени – в Париж, Виена, в Германия, и много често в родния си град – в Миланската Скала. Интересно, до сега той е имал само четири изяви във Виенската държавна опера – само в „Сицилиански вечерни“ от Верди – между 9 и 18 септември 2012 година:
I Vespri Siciliani
Dirigent | 4 Vorstellungen | 09.09.2012–18.09.2012
(край на цитата)
През 2007 г. Джанандреа Нозеда поема функцията на музикален шеф на Оперния театър в Торино. През 2008 г. той ръководи там новата продукция на „Саломе“ от Рихард Щраус при режисурата на прочутия в цял свят Робърт Карсен от Канада. Тук той поставя музикално редица опери, между които „Фиделио“ от Бетовен, „Симон Боканегра“, „Дон Карлос“ и „Аида“ от Верди, но и съвременни опери, като „Животът на безпътният“ („The Rake’s Progress“)от Стравински.
Дългогодишната му съвместна работа с Анна Нетребко води до това, че през 2013 г. Джанандреа Нозеда записва с нея оперен албум с арии от опери на Верди заедно с оркестъра на Оперния театър в Торино, който албум се класира на първо място в Австрия, а в Германия в течение на 2 седмици е между първите 10 в топ-класацията.
Както писах по-горе, през декември 2001 г. Нозеда е натоварен с главното ръководство на Филхармонията на Би Би Си – пост, който той пое през септември 2002 г. и през юли 2003 г. удължи договора си до 2006 г. От май 2011 г. той пое още една длъжност – главен гост-диригент на Израелската филхармония.
През август 2015 г. Нозеда има дебют на Музикалния фестивал в Залцбург, където ръководите много успешно новата продукция на „Трубадур“ с режисьор Алвис Херманис от Латвия и с участието на Анна Нетребко и Екатерина Семенчук от Русия в главните дамски роли, и Франческо Мели от Италия и Артур Ручински от Полша в мъжките роли.
От 2008 г. Джанандреа Нозеда работи редовно с „London Symphony Orchestra“, като изнася редица концерти в „Barbican Center“ в Лондон, но също и при гостувания на фестивала в Aix-en-Provence във Франция и в Ню Йорк. През 2016 г. той е избран за първи гост-диригент на „London Symphony Orchestra“, а през същата година – и за музикален директор на „National Symphony Orchestra“ в Кенеди-център във Вашингтон. Сезонът 2017/2018 е неговият първи сезон на тази длъжност.
През 2021 г. той встъпи в една от най-отговорните си длъжности – генерален музикален директор на Държавната опера в Цюрих.
И в края на тази обща картина за дейността на Джанандреа Нозеда, няколко бележки от последните десетина години:
Начело на Филхармонията на Би Би Си той участва в проекта на Би Би Си – Радио 3 “Опитът на Бетовен” през 2005 г., като дирижира деветте симфонии на Бетовен в Манчестър, които след това са достъпни за сваляне в Интернет.
През октомври 2006 г. Нозеда удължава договора си с Филхармонията на Би Би Си за още две години и е обявен за главен диригент. Той напуска поста в края на сезона 2010-2011 и след това получава титлата „почетен диригент“. През 2007 г. той дирижира „Филхармонията на Миланската Скала“ при концерт, който е предаван от Скалата по RAI. Годините 2009, 2010, 2011 и 2012 са особено натоверени с изяви на Джанандреа Нозеда в МЕТ Ню Йорк, където дирижира четири нови опери: „Трубадур“, „Травиата“ и „Макбет“ от Верди и „Лучия ди Ламермур“ от Доницети.
Отново в Миланската Скала през 2011 г. следват концерти, а през 2012 г. – нова постановка на „Луиза Милер“ от Верди – за пръв път с Лео Нучи. През 2011 г. дирижира Националния симфоничен оркестър във Вашингтон при концерт с Раду Лупу в Центъра „Кенеди”.
През 2012 г. са изявите-дебют на Нозеда във Виенската държавна опера (споменах по-горе за тях) в операта „Силициански вечерни“ от Верди с участието на Феручо Фурлането. През същата година той ръководи Чикагския симфоничен оркестър при концерт с музика на Сергей Рахманинов на „Ravinia Festival di Highland Park (Illinois)“ и премиерите на оперите „Бохеми“ и „Риголето“ в Мариински-театър в Санкт Петербург.
През 2013 г. Нозеда дирижира в Санкт Петербург операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и „Триптихът“ на Пучини, „Риголето“ от Верди в Екс-ан-Прованс (Франция) и Реквиема на Верди в планинския курорт Вербие в Швейцария. През май 2015 г. той ръководи в Берлин три извънредни концерта начело на Берлинската филхармония. През 2016 г. Нозеда става главен гост-диригент на Лондонския симфоничен оркестър и печели Международни награди за опера. От сезона 2017/2018 г. той поема поста Музикален директор на Националния симфоничен оркестър на центъра „Кенеди“ във Вашингтон. През април 2018 г. Нозеда обявява желанието си да прекъсне връзката си с оперния театър в Торино.
По време на концерти със солисти – инструменталсти, Нозеда работи заедно с пианиста от Италия Андреа Лукезини (Andrea Lucchesini) (роден през 1965 г.) от Италия и с цигуларя Сергей Хачатрян (роден през 1985 г.) от Армения.
Джанандреа Нозеда записва заедно с „BBC Philharmonic Orchestra“ и фирма „Chandos“ редица творби от Сергей Прокофиев, от Луиджи Далапикола, Антонин Дворжак, Ференц Лист, Карлович, Шостакович, Рахманинов, Респиги и Алфредо Казела. В края на тази статия ще дам подробна дискография на Нозеда.
По-долу ще се спра накратко върху работата на Джанандреа Нозеда със симфонични оркестри. Както вече стана въпрос, наред с поставянето на оперни творби, той интензивно се занимава и с дирижириране на симфонична музика, както и музикалните записи на такива произвдения, най-често с „Филхармонията на Би Би Си“ и фирма „Chandos“. По-късно за това ще стане въпрос в неговата дискорафия.
В моята статия до сега изброих редица от симфоничните оркестри, с които Нозеда е работил до сега, но тук нека да ги изброя систематично: най-известните такива в САЩ (New York Philharmonic, Chicago Symphony, Pittsburgh Symphony, Philadelphia Orchestra, Cleveland Orchestra и Los Angeles Philharmonic), в Европа(London Symphony, Oslo Philharmonic, Swedish Radio Orchestra, Danish National Symphony Orchestra, Orchestre de Paris, Orchestre National de France, DSO Berlin, Frankfurt Radio Symphony Orchestra, Wiener Symphoniker, Wiener Philharmoniker) и в Япония(Tokyo Symphony Orchestra, NHK Symphony Orchestra).
(край на цитатите)
Цитирам в оригинал на немски език и после в мой превод една публикация от последно време – интервю на Джанандреа Нозеда във връзка с негово концертно гостуване в Германия:
Портал „CONCERI“
INTERVIEW GIANANDREA NOSEDA
„Wenn nicht jetzt, wann dann?“
Lange geplant, endlich realisiert: Dirigent Gianandrea Noseda kommt mit seinem NSO Washington nach Deutschland.
von Helge Birkelbach,
20. Februar 2024
Er steckt mitten in den Vorbereitungen zur ersten Europatour mit seinem Orchester, wir erreichen ihn telefonisch in Washington. Schade, dass das Interview nicht physisch stattfinden kann, denn Gianandrea Noseda ist äußerst physisch. Bei Interviews stehen seine Hände nie still, ausdrucksstark unterstützen sie jedes Wort. Man würde ihn verstehen, auch wenn er nicht spricht. Mehr Dirigent geht nicht.
– Seit 2017 leiten Sie das National Symphony Orchestra Washington, im Februar werden Sie insgesamt zehn Konzerte in Deutschland, Spanien und Italien geben. Überraschenderweise ist dies Ihre erste gemeinsame Konzerttournee. Warum erst jetzt?
– Gianandrea Noseda: Eigentlich war unsere erste Tour für März 2020 geplant, wir wollten nach China und Japan reisen. Alles war organisiert – und dann kam die Pandemie. Wenn wir auf diese Zeit zurückblicken, sind wir umso dankbarer, jetzt auf Konzertreise gehen zu dürfen. Diese Tour ist für mich von großer Bedeutung. Die Musiker und ich haben in den letzten sieben Spielzeiten ein unglaubliches Vertrauen aufgebaut. Daher ist es für uns an der Zeit, diese besondere Bindung mit dem Publikum in einigen der wichtigsten Säle Europas in Spanien, Deutschland und Italien, meiner Heimat, zu teilen. Ich sehe das National Symphony Orchestra als einen der großen Kulturbotschafter Amerikas: Unser Ziel ist es, Menschen durch die Wunder der Musik zusammenzubringen, sowohl mit Komponisten aus Europa als auch aus Amerika.
– Sie werden von Hilary Hahn und Seong-Jin Cho begleitet, den beiden Solisten der Tour. Wie gut kennen Sie sie?
– Noseda: Wir arbeiten schon lange zusammen. Ich schätze beide sehr und betrachte sie als Freunde. Sie sind auch hervorragende Kollegen, so dass es für das Orchester, für mich und natürlich unser Publikum eine Freude sein wird, mit ihnen unterwegs zu sein. Wenn wir zusammen spielen, ist das immer etwas Neues und Aufregendes. Beide sind wundervolle Menschen, wir teilen eine gemeinsame Herangehensweise an die Musik und glauben an ihre Kraft. Über die Konzertbühne hinaus macht es immer Spaß, Zeit mit ihnen zu verbringen. Also: Ich freue mich auf die Tour und die vielen Erinnerungen, die wir in den kommenden Wochen sammeln werden.
– Sie wirkten zehn Jahre am Mariinsky-Theater in St. Petersburg als Erster Gastdirigent, von 1997 bis 2007. Jedes Opernhaus ist ein eigener Kosmos. Wie erlebten Sie diese Zeit?
– Noseda: Es war eine prägende Zeit, sehr bereichernd für meine Arbeit. Und ich habe mich schnell einleben können. Das Mariinsky-Theater ist ein Haus mit großer Tradition. Wenn Sie bedenken, dass bereits Katharina die Große viele Komponisten der Neapolitanischen Schule hergeholt hat, reicht die italienische Tradition noch weiter zurück. Die Zarin berief zum Beispiel Domenico Cimarosa 1787 an ihren Hof. Er blieb vier Jahre und sollte das Wesen der italienischen Oper nach Russland bringen. Als erste russische Oper wird ja Michail Glinkas „Ruslan und Ljudmila“ angesehen, die zahlreiche Referenzen an Rossini enthält. Und Hector Berlioz war ein häufiger Besucher in St. Petersburg. In den zehn Jahren meiner Tätigkeit habe ich nicht nur italienisches Repertoire aufgeführt, sondern auch russisches und französisches. Opern, Ballettaufführungen und Sinfoniekonzerte, wir hatten ein volles Programm. Das Mariinsky ist ein äußerst produktives Haus!
– Jetzt arbeiten Sie als Generalmusikdirektor in Zürich. Was ist der Unterschied zwischen Zürich und St. Petersburg?
– Noseda: Eigentlich ist es in Bezug auf das Programm und die Mischung ziemlich dasselbe. Aber die Disziplin bezüglich der Organisation ist mehr im Schweizer Stil. Das bedeutet nicht, dass es am Mariinsky nicht so präzise zugeht. Aber in Zürich gilt es sozusagen als ein Markenzeichen, sehr gut organisiert zu sein. Das erleichtert die künstlerische Arbeit. Am Anfang meiner Karriere brauchte ich eine eher spontane Umgebung, eine Atmosphäre, um selbst Probleme zu lösen und auch mal einzuspringen. Das war eine gute Schule. Ich weiß mittlerweile, wie man auch mit schwierigen Momenten umgeht. Bald werde ich sechzig Jahre alt, da schätzt man es noch mehr, wenn alles gut organisiert ist.
– In Ihrer ersten Spielzeit in Zürich 2021/22 haben Sie sich gleich an das monumentalste Werk des Musiktheaters herangewagt, Wagners „Ring des Nibelungen“. Was war der Beweggrund?
– Noseda: Wenn ich absolut ehrlich und aufrichtig sein soll, war es noch vor einigen Jahren, dass ich zu meiner Frau sagte, den „Ring“ nie aufführen zu wollen. Das Werk war einfach viel zu groß für mich. Es ist mythologisch aufgeladen, mit einer sehr speziellen Sprache, die mir zu diesem Zeitpunkt völlig fremd war. Als ich dann aber die Einladung nach Zürich bekam, sagte ich mir: Okay, wenn nicht jetzt, wann dann? Ich nehme die Herausforderung an. Und ich fing an, die vier Opern zu lernen. Jetzt bin ich wirklich davon überzeugt, dass der „Ring“ eine der größten Errungenschaften in der Geschichte der Menschheit ist. Er ist gleichzusetzen mit Dantes „Göttlicher Komödie“ oder anderen künstlerischen Großprojekten. Jetzt ist es passiert und ich bin sehr, sehr glücklich, dass ich mich so entschieden habe.
– Wir alle wissen, dass sich Wagner antisemitisch geäußert hat. Wie gehen Sie als Dirigent damit um?
– Noseda: Es ist bekannt, dass Wagner nicht gerade die netteste Person war und er es seinen Mitmenschen auch unerträglich schwierig machte, mit ihm umzugehen. Aber wissen Sie, an einem bestimmten Punkt lege ich alles beiseite und versuche, ausschließlich die Musik in Betracht zu ziehen. Auch ein Richard Strauss war umstritten, was seine Haltung gegenüber dem Naziregime betraf. Oder denken Sie an Mozart. In seinen letzten Lebensjahren hatte er arge Probleme. Für seine Hinwendung zum Freimaurertum wurde er von der Wiener Gesellschaft schief angesehen. Er liebte das Glücksspiel und warf das Geld zum Fenster hinaus. Mozart war also nicht gerade die ethisch integerste Person. Aber in seiner Musik finden Sie den Hauch von Göttlichkeit. Was kann man ihm vorwerfen, wo ist die Grenze? Ich denke, dass er in nicht wenigen Momenten seines Lebens wirklich nach etwas Höherem, Größerem, Spirituellem suchte. Dinge, die uns alle beschäftigen, die er aber auf so wunderbare Art ausdrücken konnte. Ich habe keinen Beweis dafür, dass er voller Empathie und Respekt war, aber ich denke gerne darüber nach.
– Sie sagten einmal, dass die Seele oder auch die Essenz eines Komponisten wie ein Tagebuch aus seinen Werken gelesen werden kann. Welches Tagebuch fasziniert Sie im Moment am meisten?
– Noseda: Ich möchte da niemanden herausheben, denn ich bin von jedem Leben fasziniert. Es kann Tschaikowsky sein oder Verdi, derzeit eher Wagner, da ich in Zürich ja den „Ring“ in Angriff genommen habe. Mit dem National Symphony Orchestra Washington steht außerdem gerade Schuberts C-Dur-Sinfonie auf dem Programm. Die „Große“ hat er am Ende seines Lebens geschrieben. Da weiß man, dass er an Syphilis erkrankt war. Wir kennen seine Biografie. Aber an einem bestimmten Punkt muss man sich an die geschriebene Musik halten, denn das ist das größte Tagebuch, das uns der Komponist zur Verfügung stellt.
– Partituren von Werken, die Sie noch nicht aufgeführt haben, lassen Sie bewusst sichtbar in Ihrem Arbeitszimmer herumliegen, um sie dann zum richtigen Zeitpunkt endlich aufzuschlagen. Wann ist der richtige Zeitpunkt?
– Noseda: Manchmal gehe ich ans Klavier und schaue sie mir kurz an. Aber es gibt einen Moment, in dem die Musik und die Partituren dich wirklich rufen. In diesem Moment treffe ich die Entscheidung nicht wirklich bewusst, sie ist plötzlich da. Vor drei Jahren habe ich zum Beispiel angefangen, mich Bruckner zu nähern, und jetzt bin ich wirklich fasziniert von seiner Musiksprache. Bisher habe ich die Sinfonien Nr. 6 und Nr. 9 aufgeführt. Das war und ist eine wirklich aufschlussreiche Erfahrung. Was noch auf mich wartet, sind die Sinfonien von Sibelius. Das braucht aber noch einige Jahre, denke ich.
– Ist es als Italiener einfacher für Sie, am Pult mit ausgeprägter Körpersprache zu arbeiten?
– Noseda: Ja, wir Italiener können uns mit wenigen Worten, dafür aber umso mehr Gesten verständigen. Sie müssen sich nur mal das Treiben auf unseren Straßen ansehen. Abgesehen von den fürchterlichen Hupkonzerten der Autos ist das ganz große Oper für alle Sinne. Natürlich sieht das wilde Gestikulieren für Außenstehende manchmal urkomisch aus und ist ein Klischee. Aber auf dem Podium hilft eine ausgeprägte Körpersprache immens. Es sind nicht nur die Hände, sondern die ganze Art und Weise, wie Sie als Person wirken und Ihren Körper benutzen. Es hilft, das Orchester auf Kurs zu bringen. Es erleichtert die Anstrengung, die Emotion im Moment zu kommunizieren. Die Körpersprache ist wichtig, aber sie sollte ausschließlich der Musik dienen und sie nicht überformen. Ich denke, es ist eine wunderbare Sache, diese Art von Sprache zur Verfügung zu haben.
– Und lange Arme helfen, wie Sie einmal gesagt haben.
– Noseda: Nun ja, sie helfen nicht immer. Manchmal muss man bei sehr schnellen Tempi eher zurückfahren, um die Gesten zu minimieren. Ich musste in den letzten Jahren manchmal härter arbeiten, um sehr, sehr große Präzision in den kleinen Bewegungen zu erhalten. Denn wenn man kleine Bewegungen mit langen Armen macht, sind es immer noch große Bewegungen. Wenn man jedoch große lange Linien verbinden will, luxuriöse Kantabilität und fantastische Melodien vor sich hat, helfen natürlich die langen Arme.
– Das Publikum vergisst oft, wie viel Arbeit in der Probenphase steckt. Wie gehen Sie damit um, wenn Sie bei den Proben nicht sofort das gewünschte Ergebnis erzielen?
– Noseda: Mit Zuversicht und Beharrlichkeit. Die Erfahrung zeigt, dass man nichts übers Knie brechen sollte, wenn es mal nicht vorwärts geht. Die beste Strategie ist nicht immer der beste Weg, um die gewünschten Dinge zu erzielen. Ich vergleiche das gerne mit dem Gießen einer Blume, damit sie schön wächst. Es braucht Zeit, das muss man einfach respektieren. Und so muss ich auch die Zeit des Orchesters respektieren, die es braucht, um auf meine Vorstellungen zu reagieren, damit wir die Musik zum Blühen bringen.
– Eine schöne Metapher. Gibt es für Sie ein Lebensmotto, das direkt aus den Worten einer Opernarie abgeleitet ist?
– Noseda: Oh, da muss ich nachdenken. Ja, es gibt etwas: zwar keine Arie, aber eine sehr wichtige Stelle. Es ist aus dem Finale von „Le nozze di Figaro“, nachdem die große Fermate die Musik pausieren lässt und Graf Almaviva auftritt. Er bittet inbrünstig um Verzeihung, wenn er „Contessa, perdono“ singt. Es ist das Gefühl absoluter Ehrlichkeit, das von einem sehr arroganten Mann kommt und das mich immer sehr berührt. Aber das Berührendste ist eigentlich die Reaktion der Contessa, wenn sie antwortet: „Natürlich verzeihe ich dir“. Das ist der Beginn der neuen Beziehung zwischen den beiden. Weitergedacht markiert es den Beginn einer neuen Gesellschaft und neuer Regeln. Dieser Moment rührt mich fast zu Tränen. Natürlich nicht während der Aufführung, da muss ich konzentriert sein.
(край на цитата)
Превод:
Портал “CONCERI”
ИНТЕРВЮ ДЖАНАНДРЕА НОЗЕДА
„Ако не сега, тогава кога?“
Дълго планирано, най-накрая реализирано: Диригентът Джанандреа Нозеда идва в Германия със своя „NSO Вашингтон“.
от Хелге Биркелбах,
20 февруари 2024 г.
Той е по средата на подготовката за първото европейско турне на своя оркестър. Можем да се свържем с него по телефона във Вашингтон. Жалко е, че интервюто не може да се проведе физически, защото Джанандреа Нозеда е изключително физически. По време на интервюта ръцете му никога не стоят неподвижни; те изразително подкрепят всяка дума. Ще го разберете дори и да не говори. Повече диригент не е възможно.
– Вие ръководите Националния симфоничен оркестър Вашингтон от 2017 г., а през февруари ще изнесете общо десет концерта в Германия, Испания и Италия. Изненадващо, това е първото ви съвместно концертно турне. Защо сега?
– Джанандреа Нозеда: Всъщност първото ни турне беше планирано за март 2020 г., искахме да пътуваме до Китай и Япония. Всичко беше организирано – и тогава дойде пандемията. Когато погледнем назад към това време, сме още по-благодарни, че можем да отидем на концертно турне сега. Това турне е от голямо значение за мен. Музикантите и аз изградихме невероятно доверие през последните седем сезона. Затова е време да споделим тази специална връзка с публиката в някои от най-важните зали в Европа – в Испания, Германия и Италия, моята родина. Виждам Националния симфоничен оркестър като един от големите културни посланици на Америка: нашата цел е да обединим хората чрез чудесата на музиката с композитори от Европа и Америка.
– Вие ще бъдат придружени от Хилари Хан и Сеонг-Джин Чо, двамата солисти на турнето. Колко добре ги познавате?
– Нозеда: Работим заедно от дълго време. Много уважавам и двамата и ги смятам за приятели. Те са и отлични колеги, така че ще бъде удоволствие за оркестъра, за мен и разбира се за нашата публика да пътуваме с тях. Когато свирим заедно, винаги е нещо ново и вълнуващо. И двамата са прекрасни хора, споделяме общ подход към музиката и вярваме в нейната сила. Извън концертната сцена винаги е забавно да прекарваш време с тях. Така че: очаквам с нетърпение турнето и многото спомени, които ще създадем през следващите седмици.
– Десет години работихте в Мариинския театър в Санкт Петербург като главен гост-диригент от 1997 до 2007 г. Всяка опера е свой собствен космос. Как изживяхте този път?
– Нозеда: Това беше период на формиране, много обогатяващ за работата ми. И успях бързо да се настаня. Мариинският театър е къща с големи традиции. Ако смятате, че Екатерина Велика е довела тук много композитори от неаполитанската школа, италианската традиция се връща още по-назад. Например царицата назначава Доменико Чимароза в двора си през 1787 г. Той остава четири години и трябва да пренесе същността на италианската опера в Русия. „Руслан и Людмила“ на Михаил Глинка се счита за първата руска опера, която съдържа множество препратки към Росини. И Хектор Берлиоз е чест посетител в Санкт Петербург. През десетте години на моята дейност съм изпълнявал не само италиански репертоар, но и руски и френски. Опери, балетни представления и симфонични концерти, имахме пълна програма. Мариинский театър е изключително продуктивна къща!
– Сега работите като генерален музикален директор в Цюрих. Каква е разликата между Цюрих и Санкт Петербург?
– Нозеда: Всъщност е почти същото по отношение на програмата и микса. Но дисциплината като организация е по-скоро швейцарска. Това не означава, че в Мариинский нещата не са толкова прецизни. Но в Цюрих се счита за запазена марка да си много добре организиран. Това улеснява артистичната работа. В началото на кариерата ми имах нужда от по-спонтанна среда, атмосфера, в която сам да решавам проблемите и понякога да се намесвам. Това беше добро училище. Вече знам как да се справям с трудните моменти. Скоро ще стана на шестдесет години, така че хората оценяват още повече, когато всичко е добре организирано.
– В първия си сезон в Цюрих 2021/22 г. се заехте с най-монументалното произведение в музикалния театър, „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер. Каква беше мотивацията?
– Нозеда: Ако трябва да бъда напълно честен и искрен, само преди няколко години казах на жена си, че никога не искам да изпълнявам „Ринга“. Работата просто беше твърде голяма за мен. Тя е митологично натоварена, с много специфичен език, който ми беше напълно чужд тогава. Но когато получих покана за Цюрих, си казах: Добре, ако не сега, тогава кога? Приемам предизвикателството. И започнах да уча четирите опери. Сега наистина вярвам, че „Пръстенът“ е едно от най-големите постижения в човешката история. Може да се приравни с „Божествена комедия“ на Данте или други големи артистични проекти. Сега това се случи и съм много, много щастлив, че взех това решение.
– Всички знаем, че Вагнер е правил антисемитски коментари. Как се справяте с това като диригент?
– Нозеда: Добре известно е, че Вагнер не беше точно най-добрият човек и също го направи непоносимо труден за хората около него. Но знаете ли, в един момент оставям всичко настрана и се опитвам да взема предвид само музиката. Рихард Щраус също е спорен, когато става дума за отношението му към нацисткия режим. Или помислете за Моцарт. През последните години от живота си той е имал сериозни проблеми. Бил е гледан накриво от виенското общество заради отдадеността му на масонството. Обичал е хазарта и е хвърлял пари през прозореца. Така че Моцарт не е бил точно най-етичната личност. Но в музиката му ще откриете нотка на божественост. В какво можете да го обвините, къде е границата? Мисля, че в повече от няколко момента от живота си той наистина е търсил нещо по-високо, по-голямо, духовно. Неща, които вълнуват всички нас, но които той успява да изрази по толкова прекрасен начин. Нямам доказателства, че е бил изпълнен с емпатия и уважение, но ми харесва да мисля за това.
– Веднъж казахте, че душата или същността на един композитор се чете от творбите му като от дневник. От кой дневник сте най-запленен в момента?
– Нозеда: Не искам да отделям никого, защото съм очарован от всеки живот. Може да е Чайковски или Верди, или в момента Вагнер, тъй като се заех с „Пръстена“ в Цюрих. Симфонията в до мажор на Шуберт също в момента е в програмата с Националния симфоничен оркестър на Вашингтон. Той написа „Великата симфония“ в края на живота си. Тогава знаем, че е имал сифилис. Знаем неговата биография. Но в един момент трябва да се придържаме към написаната музика, защото това е най-великият дневник, който композиторът ни дава.
– Умишлено оставяте десетки произведения, които все още не сте изпълнявали, да лежат в кабинета ви, за да можете най-накрая да ги отворите в подходящия момент. Кога е подходящият момент?
– Нозеда: Понякога отивам до пианото и ги поглеждам набързо. Но има момент, когато музиката и партитурите наистина те призовават. В този момент наистина не вземам решението съзнателно, то е изведнъж. Например, преди три години започнах да се сближавам с Брукнер и сега съм наистина очарован от неговия музикален език. Досега съм изпълнявал Симфонии № 6 и № 9. Това беше и е наистина просветляващо преживяване. Това, което все още ме чака, са симфониите на Сибелиус. Но това ще отнеме още няколко години, мисля.
– Като италианец по-лесно ли ви е да работите на бюро с изразен език на тялото?
– Нозеда: Да, ние, италианците, можем да общуваме само с няколко думи, но с много повече жестове. Просто трябва да погледнете какво става по нашите улици. Освен ужасните клаксони на колите, това е страхотна опера за всички сетива. Разбира се, за външни лица дивата жестикулация понякога изглежда смешна и е клише. Но силният език на тялото помага изключително много на подиума. Не са само ръцете, а целият начин, по който се държите като човек и използвате тялото си. Това помага на оркестъра да влезе в релси. Това облекчава усилията за предаване на емоцията в момента. Езикът на тялото е важен, но той трябва да служи само на музиката, а не да я затрупва. Мисля, че е чудесно да имаш такъв език.
– И дългите ръце помагат, както казахте веднъж.
– Нозеда: Е, те не винаги помагат. Понякога при много бързи скорости трябва да намалите, за да минимизирате жестовете. През последните години понякога трябваше да работя повече, за да постигна много, много висока прецизност в малките движения. Защото, ако правите малки движения с дълги ръце, те пак са големи движения. Въпреки това, ако искате да комбинирате големи, дълги линии, да имате луксозен кантабиле и фантастични мелодии, разбира се, дългите ръце помагат.
– Публиката често забравя колко много работа отива във фазата на репетициите. Как се справяте с това, ако не получите веднага желания резултат от репетициите?
– Нозеда: С увереност и постоянство. Опитът показва, че не трябва да бързате с нищо, ако нещата не вървят напред. Най-добрата стратегия не винаги е най-добрият начин да постигнете нещата, които искате. Обичам да сравнявам това с поливането на цвете, за да расте красиво. Отнема време, просто трябва да го уважавате. И така, аз също трябва да уважавам времето, необходимо на оркестъра, за да отговори на моите идеи, за да можем да накараме музиката да разцъфти.
– Хубава метафора. Имате ли житейско мото, което произлиза директно от думите на оперна ария?
– Нозеда: О, трябва да помисля за това. Да, има нещо: не е ария, а много важен пасаж. Това е от финала на „Сватбата на Фигаро“, след като голямата фермата спира музиката и се появява граф Алмавива. Той пламенно моли за прошка, когато пее „Contessa, perdono”. Това е усещането за абсолютна честност, което идва от един много арогантен човек и което винаги ме трогва много. Но най-трогателното всъщност е реакцията на графинята, когато тя отговаря: „Разбира се, че ти прощавам“. Това е началото на новата връзка между двамата. Замисляйки се по-нататък, това бележи началото на ново общество и нови правила. Този момент почти ме докарва до сълзи. Разбира се, не по време на представление, трябва да съм концентриран.
(край на превода)
И до края на тази обзорна статия ще дам още списък на наградите и отличията, които Джанандреа Нозеда е получил до сега, както и списък на дискографията му (източник на италиански език):
Onorificenze
| Ufficiale Ordine al Merito della Repubblica Italiana | |
| — 2 giugno 2006. Su proposta della Presidenza del Consiglio dei Ministri. |
| Commendatore Ordine al Merito della Repubblica Italiana | |
| — Roma, 22 dicembre 2017. Di iniziativa del Presidente della Repubblica. |
….
Discografia parziale
- Bocelli, Aria: The Opera Album, 1998 Philips
- Britten, War Requiem – Gianandrea Noseda/London Symphony Orchestra/Simon Keenlyside/Ian Bostridge/London Symphony Chorus/Choir of Eltham College/Sabina Cvilak, 2012 LSO
- Mozart, Arie – D’Arcangelo/Noseda/OTRT, 2010 Deutsche Grammophon
- Verdi, Arie – Villazón/Noseda/Orch. del Teatro Regio di Torino, 2012 Deutsche Grammophon
- Netrebko, Opera Arias – Noseda/WPO, 2003 Deutsche Grammophon
- Netrebko, The woman, the voice – Netrebko/Noseda/WPO, 2004 Deutsche Grammophon DVD
- Netrebko, Verdi – Anna Netrebko/Orchestra del Teatro Regio di Torino/Gianandrea Noseda, 2013 Deutsche Grammophon – prima posizione per due settimane in Austria, sesta in Germania ed ottava nella Classical Albums
- Liszt, Symphonic Poems, BBC Philharmonic Orchestra, Gianandrea Noseda, 2008 Chandos
- Smetana, Orchestral Music, BBC Philharmonic Orchestra, Gianandrea Noseda, 2009 Chandos
(край на цитата)
В източник на немски език има още някои записи на Джанандреа Нозеда. Цитирам ги:
Aufnahmen (Auswahl)
- 2009: Thaïs; Barbara Frittoli, Lado Ataneli, Allessandro Liberatore; Orchestra and Chorus of the Teatro Regio di Torino; ArtHaus (DVD)
- 2014: Prince Igor, The Metropolitan Opera; Deutsche Grammophon (DVD)
- 2015: Fiamma del Belcanto, mit Diana Damrau und dem Orchestra del Teatro Regio Torino; Erato
- 2016: Noseda conducts Casella, complete symphonies, BBC Philharmonic; Chandos
(край на цитата)
Тук трябва да отбележа, че действителната дискография на Джанандреа Нозеда е много по-богата, но не е систематизирана в един източник, както най-често това става в съответна Уикипедия-страница. Най-добра информация както за нея, така и за редица други дейности на диригента може да се получи от неговия профил на английски език в Интернет, до който се стига чрез линка:
http://www.gianandreanoseda.com/home_e.aspx
Там има биография, новини, записи, снимки, контакти. Тук само ще дам кратко описание на биографията му на английски език, а за пълната му дискография съветвам да се намери информация именно там:
Gianandrea Noseda is one of the world’s most sought-after conductors, equally recognized for his artistry in both the concert hall and opera house. He was named the National Symphony Orchestra’s seventh music director in January 2016 and began his four-year term with the 2017–2018 season. In September 2018, at the start of his second season with the NSO, his contract was extended for four more years, through the 2024–2025 season. He leads 12 weeks of subscription concerts with the Orchestra this season, as well as their first appearance together at Carnegie Hall in New York in May 2019.
In addition to his position with the NSO, Noseda also serves as Principal Guest Conductor of the London Symphony Orchestra and Israel Philharmonic Orchestra, Principal Conductor of the Orquestra de Cadaqués, and Artistic Director of the Stresa Festival in Italy. In July 2018, the Zurich Opera House appointed him the next General Music Director beginning in the 2021–2022 season where the centerpiece of his tenure will be a new Ring Cycle directed by Andreas Homoki, the opera house’s artistic director.
Nurturing the next generation of artists is important to Noseda, as evidenced by his ongoing work in masterclasses and tours with youth orchestras, including the European Union Youth Orchestra, and with his recent appointment as music director of the newly-created Tsinandali Festival and Pan-Caucasian Youth Orchestra in the village of Tsinandali, Georgia, which begins in 2019.
Noseda has conducted the most important orchestras and at leading opera houses and festivals including the Berlin Philharmonic, Chicago Symphony Orchestra, Cleveland Orchestra, La Scala, Munich Philharmonic, Met Orchestra, New York Philharmonic, NHK Symphony, Orchestra dell’Accademia Nazionale di Santa Cecilia, Orchestre de Paris, Orchestre National de France, Philadelphia Orchestra, Royal Opera House, Salzburg Festival, Vienna Philharmonic, Vienna Symphony, and Zurich Opera House. From 2007 until 2018, Noseda served as Music Director of Italy’s Teatro Regio Torino where he ushered in a transformative era for the company matched with international acclaim for its productions, tours, recordings, and film projects.
(край на цитата)
Превод:
Джанандреа Нозеда е един от най-търсените диригенти в света, еднакво признат за артистичността си както в концертната зала, така и в операта. Той е обявен за седмия музикален директор на Националния симфоничен оркестър през януари 2016 г. и започва своя четиригодишен мандат със сезон 2017–2018. През септември 2018 г., в началото на втория му сезон с „NSO“, договорът му е удължен за още четири години, до сезон 2024–2025. Той ръководи 12 седмици абонаментни концерти с оркестъра този сезон, както и първото им съвместно участие в „Карнеги хол“ в Ню Йорк през май 2019 г.
В допълнение към позицията си в „NSO“, Носеда също така служи като главен гост-диригент на Лондонския симфоничен оркестър и Израелския филхармоничен оркестър, главен диригент на „Orquestra de Cadaqués“ и артистичен директор на фестивала в Стреза в Италия. През юли 2018 г. Цюрихската опера го назначи за следващия генерален музикален директор, започвайки през сезон 2021–2022 г., където централната част от неговия мандат ще бъде новият „Пръстен на нибелунга“ от Вагнер, режисиран от Андреас Хомоки, артистичният директор на операта.
Подхранването на следващото поколение артисти е важно за Нозеда, както се вижда от продължаващата му работа в майсторски класове и турнета с младежки оркестри, включително Младежкия оркестър на Европейския съюз, и с неотдавнашното му назначаване като музикален директор на новосъздадения фестивал „Цинандали“ и „Пан-Кавказки младежки оркестър“ в района на Цинандали, Грузия, който започва през 2019 г.
Нозеда е дирижирал най-важните оркестри и във водещи оперни театри и фестивали, включително Берлинската филхармония, Чикагския симфоничен оркестър, Кливландския оркестър, Ла Скала, Мюнхенската филхармония, Метрополитен оркестър, Нюйоркската филхармония, „NHK Symphony“, „Orchestra dell’Accademia Nazionale di Santa Cecilia“, Парижкия оркестър, Националния оркестър на Франция, Филаделфийския оркестър, Кралската опера, Залцбургския фестивал, Виенската филхармония, Виенския симфоничен оркестър и Цюрихската опера. От 2007 г. до 2018 г. Нозеда служи като музикален директор на италианския „Teatro Regio Torino“, където поставя началото на трансформираща ера за компанията, съчетана с международно признание за нейните продукции, турнета, записи и филмови проекти.
(край на превода)
Едно хубаво видео е свързано с един фестивал през 2019 г. в Грузия, за който има снет филм от 5-6 минути, където виждаме Джанандреа Нозеда в различни картини сред чудната природа на Грузия. За това става по-горе въпрос, именно: „ (…) and with his recent appointment as music director of the newly-created Tsinandali Festival and Pan-Caucasian Youth Orchestra in the village of Tsinandali, Georgia, which begins in 2019 (…).
Ето линк към това видео:
Това бяха всички информации за Джанандреа Нозеда, който днес на 23 април 2024 г. навършва 60 години. Нека му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи на различните полета, където гради своето високо изкуство. И преди всичко в Държавната опера в Цюрих, където през 2021 г. пое особено отговорния пост на генерален музикален директор на този особено авторитетен оперен театър в Швейцария.
…….
Gianandrea Noseda on Beethoven Symphony No. 5
The National Symphony Orchestra’s complete Beethoven symphony cycle recording project continues with Symphonies 4 & 5, available May 19, 2023, following the project’s first installment of Symphonies 1 & 3 in September 2022
….
Gianandrea Noseda on Tchaikovsky Symphony No 6
Principal Guest Conductor Gianandrea Noseda talks about Pyotr Ilyich Tchaikovsky’s Symphony No 6 which he will perform on the 6 & 7 of Decemebr at the Barbican, London.
…..
Gianandrea Noseda on Tchaikovsky Symphony No 6
Gianandrea Noseda, LSO Principal Guest Conductor, talks about Pyotr Ilyich Tchaikovsky’s Symphony No 6 which he will perform on the 6 & 7 of December at the Barbican, London.
………