Veröffentlicht am von Kontohow

Michel Beroff

Днес навършва 70 години френският диригент и пианист с бъларски произход Мишел Бероф

Драги приятели на оперната и инструментална музика, днес на 9 май 2020 г. правя едно изключение – пиша статия не за оперен деец, а за един френски пианист и диригент с българско потекло, който днес навършва кръглите 70 години. Той е световно известният и особено ценен във Франция артист Мишел Бероф (на френски Michel Béroff), за който пиша статия за първи път.

Правя това, тъй като днес нямам предвидена дата за оперен деец – в дните след 5-6 май от редица години съм в България и календара ми за статии има доста празни дати. По тази причина искам днес да пиша за една световно известна личност, за която по мое мнение до политическите промени през 1989 г. името му в България не е било почти известно. В някои информации за Мишел Бероф в източници на различни езици се отбелязва, че е син на български емигранти във Франция, където е роден през 1950 г. Аз лично не знам нищо за него – научих името му тук през 2015 г., когато в една статия за големия немски диригент Курт Мазур, който се помина през 2015 г., срещнах името Michel Béroff в голямата дискография на този световно известен диригент. Презимето „Béroff“  нещо ми звучеше като българско (в Габрово има редица фамилии с презиме „Берови“. Тогава се заинтересувах и научих, че Мишел Бероф има български корени. За да бъда конкретен, ще цитирам тази дискография и някои бележки, които тогава писах в статията за Курт Мазур:

По-долу цитирам списък на най-важните записи на Курт Мазур (цитат на немски език):

(край на цитата)

Както виждаме, Курт Мазур е работил и с български солисти – певицата Анна Томова-Синтов като солистка в Девета симфония от Бетовен и пианистът от Франция Мишел Бероф (роден през 1950 г.), който има български произход. Курт Мазур записва с него двата клавирни концерта от Ференц Лист и всичките пет клавирни концерти от Сергей Прокофиев – едно голямо постижение за диригент и солист!

Цитирам отделно въпросните записи:

(край на цитата)

Изобщо целият списък впечатлява особено с богатството на разнообразни творби, превъзходни солисти и оркестри – ценен източник за всеки любител на дискографии.

За Мишел Бероф има малка страница на английски език в Уикипедия, която ще цитирам за интересуващите се:

Michel Béroff (born 9 May 1950) is a French pianist and conductor of Bulgarian origin.

Béroff was born at Épinal, France and trained at the Nancy Conservatory, winning the 1st prize in 1962 and the prize of excellence in 1963. He completed his studies at the Paris Conservatory with Yvonne Loriod, winning the 1st prize in 1966. In 1967 he made his Paris debut and won 1st prize in the Messiaen competition in Royan. Thereafter he toured extensively internationally and performed with most of the major orchestras and as a recitalist. He completed acclaimed Southern Africa tours in 1972 and 1975.

He has recorded extensively for EMI in works by Liszt, Prokofiev, Stravinsky, J.S. Bach, Debussy, Bartók and Messiaen. He has also turned to conducting.

(край на цитата и на бележките ми за Курт Мазур)

Сега наново за Мишел Бероф. След като реших да пиша днес за него, през последните дни търсих и събрах доста информация за него: биография, дейност, музикални записи, педагогическа работа и други. Останах дълбоко впечатлен от една високо образована личност с отлично музикално образование, с редица победи на клавирни конкурси, с извънредно интензивна концертна дейност в цял свят и после отличен педагог – професор по пиано в Парижката консерватория. Не ми е известно дали Мишел Бероф е посещавал като пианист България – нямам сведения, не пише на кирилица за такива посещения. Все пак за него има малка Уикипедия-страница на български език, която ще цитирам по-долу (съществуват такива страници общо на 8 езика: български, английски, френски, руски, немски, испански, японски и корейски):

Мишел Беров (на френски: Michel Béroff) е френски пианист и диригент от български произход.

Биография

Роден е на 9 май 1950 г. в Епинал, Франция. Завършва Консерваторията в Нанси, печелейки първа награда през 1962 г. и награда за отличие през 1963 г. През 1966 г. завършва Консерваторията в Париж при Ивон Лорио, печелейки първа награда.

Кариера

Дебютира през 1967 г. в Париж и печели първа награда в конкурса „Оливие Месиен“ в рамките на фестивала „Роян“ (моя бележка Б. К.: фестивала е във френския град Роая̀н. Освен това редно е да се пише презимето на артиста с „ф“ накрая, т.е., Бероф. Аз ще го пиша в моята статия така).


От тогава редовно музицира с повечето от големите световни оркестри, а също така и като солист. През 1972 и 1975 г. прави изключително успешни турнета в Южна Африка. Участва в множество записи за EMI с произведения от Лист, Прокофиев, Стравински, Й. С. Бах, Дебюси, Барток, Месиен. Също така и дирижира.

(край на текста в Уикипедия)

Ще направя някои мои бележки:

Роая̀н (на френски: Royan) е морски курортен град в Югозападна Франция, департамент Шарант Маритим на регион Поату-Шарант. Населението му е 18 372 жители, по данни от 1 януари 2016 г.

Кратки бележки за този фестивал (на английски език):

The Royan Festival (or more fully in French the Festival international d’art contemporain de Royan) was held in Royan, in the department of Charente-Maritime in the Nouvelle-Aquitaine region of southwest France from 1964 to 1977. It was a multi-disciplinary annual event, bringing together:

  • an important contemporary music festival;
  • dance performances;
  • theater;
  • movies;
  • international exhibitions of photographic research;
  • exhibitions of visual arts and arts of the East, the Far East and Africa.

Created in 1963 by Dr. Bernard Gachet, the festival was primarily focused on contemporary music. Its artistic director was Claude Samuel from 1964 to 1972 then Harry Halbreich from 1973 to 1977. The festival was held annually for one week around Easter. Soon, its musical production, the Festival de Royan became as famous as those of Donaueschingen and Venice.

The Olivier Messiaen international piano competition was part of the festival until 1971. In 1972, it was replaced by a flute competition.

(край на бележките за този фестивал на английски език)

Продължавам с моите допълнения за фестивала:

В програмата на конкурса срещаме през някои начални години (1967, 1969 и 1970) произведения на френския композитор с български корени Андрей Букурещлиев (André Boucourechliev). Цитирам откъс:

Publishing and principal creations

1967

1969

  • Sinfonia by Berio
  • Archipelago II by Boucourechliev
  • Polychrome Reliefs by Jean-Pierre Guézec
  • Quadrivium by Bruno Maderna
  • Nomos Gamma by Xenakis

1970

(край на цитата)

След като изложа данните за Мишел Бероф, ще дам известна информация и за Андрей Букурещлиев, защото е много интересна и нека се знае… Това са имена на френски артисти, но с корени в България. Нека сега в тази всеобща криза на културата в България да се знае от повече хора какви личности е родила (пряко или косвено) родината ни, независимо че давам само два примера, а те са стотици.

От други източници главно на латиница за Мишел Бероф научаваме редица подробности (може някои данни да се повторят с тия от източника на български език):

Мишел Бероф се ражда през 1950 г. в семейство на емигранти от България. През 1966 г. завършва Парижката консерватория в класа на Ивон Лорио (Yvonne Loriod) и Пиер Санкан (Pierre Sancan).  През същата година спечелва първа награда на Международния клавирен конкурс на името на Оливие Месиен във френския град Роая̀н. Следва концертния му дебют в Париж, после предприема от 1967 г. редица гостувания в различни европейски държави. През 1972 г. постига голям успех при концерт в „Роял Албърт Хол“ в Лондон, съпроводен от симфоничен оркестър с диригент Ленард Бърнстейн. Следва концертна обиколка в Южна Африка, през 1974 г. в САЩ. В програмата му при концерта в САЩ, изнесен в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк е включен Втория клавирен концерт на Сергей Прокофиев, в съпровод на симфоничния оркестър на Романска Швейцария под диригентството на Волфганг Савалиш (1923-2013) – знаменит немски диригент в тия години. През 1996 г. следва концертно турне в Япония, през 2017 г. Мишел Бероф гостува в Русия.

В самото начало на концертната си кариера Мишел Бероф се концентрира на музикални творби от 20-и век. В репертоара му са включени произведения от Оливие Месиен. И до сега се счита, че Мишел Бероф е един от най-добрите интерпретатори на музиката на Месиен. Също такива от Бела Барток, Леош Яначек (има негови записи на всички клавирни творби на Яначек), Игор Стравински, Пиер Булез (има запис на «Eclat/Multiples» с оркестър под диригентството на автора). Значително място в репертоара на Мишел Бероф заема музиката на Сергей Прокофиев. През 1974 г. той записва всичките му концерти за пиано, през 1981 г. – всички негови „Мимолетности“.

Заедно със съвременната музика Мишел Бероф отделя голямо внимание на френските композитори от 19-и и началото на 20-и век, преди всичко на импресионисти: Концерт за лява ръка от Морис Равел с диригент Клаудио Абадо, всички произведения за пиано от Клод Дебюси. Още творби на Камил Сен Санс („Карнавал на животните“ заедно с инструментален ансамбъл), както и на Габриел Форе, Пол Дюка и др. Мишел Бероф записва „Картини от една изложба“ и други клавирни творби на Модест Мусоргски, както и много трудната фантазия „Исламей“ от Милий Балакирев и Втората соната от същия композитор.

Много от музикалните му записи са издадени от големи фирми, като „EMI“ и „Дойче Грамофон“.

От 1989 г. Мишел Бероф е професор по клавирна музика в Парижката консерватория. Той води майсторски класове в целия свят, в това число през 2006 г. в Япония. Член е на журито при 14-и 15-и конкурси на името на Чайковски в Москва съответно през 2011 и 2015 г.

Негови записи са награждавани със специални премии, като примерно премията на Националната академия за музикални записи “Grand Prix du Disque», която е получил 5 пъти.

И накрая един цитат от източник на испански език (няма да давам превод), от който се виждат имената на редица диригенти и негови колеги артисти, с които Мишел Бероф е работил:

„ (…) Su carrera lo lleva a través del mundo y toca con directores como Claudio Abbado, Daniel Barenboïm, Leonard Bernstein, Pierre Boulez, Antal Dorati, Christoph Eschenbach, Charles Dutoit, Kurt Masur, Seiji Ozawa, André Previn, Mstislav Rostropovitch, Giuseppe Sinopoli, Georg Solti y Klaus Tennstedt. Actúa también en recitales y en música de cámara al lado de Pierre Amoyal, Jean-Philippe Collard, Augustin Dumay, Barbara Hendricks y Lynn Harrell. Ha estudiado igualmente dirección de orquesta y el repertorio para la mano izquierda (…) “.

(край на цитата)

По отношение на личния си живот Мишел Бероф е съпруг на пианистката Мари-Жозеф Жюд (фр. Marie-Josèphe Jude), родена през 1968 г. Тя е сестра на танцьора и балетмайстор Шарл Жюд.

След статията ще поместя редица снимки на Мишел Бероф от различни периоди на живота му, както и обложки на негови музикални записи, при които винаги има на кориците и негови снимки. Прави впечатление огромния брой записи, които той е правил, и то при много авторитетни звукозаписни фирми. От надписите в тези обложки още един път ще се убедим в много широкия му репертоар и отлични оркестри и диригенти, които го съпровождат при концерти с оркестър освен в соловите му изяви.


Както писах в началото на статията, ще дам известна информация и за композитора и пианист Андрей Букурещлиев (1925-1997), творби от когото са били изпълнявани в рамките на фестивала във френския град Роая̀н, където Мишел Бероф печели първата награда през 1967 г.:

Андрей Атанасов Букурещлиев (на френски: André Boucourechliev) е френски композитор от български произход. Роден е на 28 юли 1925 г. в София, починал на 13 ноември 1997 г. в Париж. Син е на юриста Атанас Букурещлиев и внук на офицера Андрей Букурещлиев (1857-1925).

Роден е в семейство, почитащо музикалното изкуство. Докато учи френски език в началното училище „Сестрите на майка Тереза“, взима уроци при леля си Дора, преподавателка по пиано, учила в Дрезден, която била очарована от своя ученик. Никой обаче нямал амбицията да го превръща в дете-чудо, поради което той се посвещава на музиката едва след като завършва френския колеж в София и се дипломира в българска реална гимназия.

След първата голяма бомбардировка на американците над София през януари 1944 г. (втората разрушава къщата на дядото на Андрей, където самият той живеел), жителите на града са евакуирани и бъдещият пианист заминава за Чамкория, заедно с група приятели. Това е щастливо време за младежите, прекарано в творческа, задушевна среда и посветено на четене, спорт, музика – слушат плочи на Бах, германските романтици, Густав Малер.

След войната в София идват да свирят някои от великите пианисти на онова време. Андрей и приятелите му посещават рециталите на Артуро Бенедети Микеланджели, Моник дьо ла Брюшолери и Дину Липати, чието „перлено“ свирене Андрей си поставя за цел да имитира и говори за него непрестанно. Едва през 1946 г., на двадесет и една години Андрей постъпва в Консерваторията в София, в класа по пиано на Панка Пелишек, получила образованието си в Прага. По това време младият пианист изнася първите си концерти и още тогава свири виртуозен репертоар: Бах, Шуман („Пеперуди“, „Детски сцени“), сонатите на Бетовен, „Голяма брилянтна полонеза“ от Шопен, Лист и дори „Картини от една изложба“ от Мусоргски, както Равел и Де Файа. В рамките на два рецитала изпълнява последните четири сонати от Бетовен и неговите „Вариации по Диабели“.

Заедно с няколко свои колеги, той създава концертна бригада, която свири за работниците във фабриките – тази инициатива му спечелва медал „ударник първа степен“. Разбира се, както толкова други, мечтае да продължи следването си в чужбина. През 1948 г. правителството организира конкурс за музикални изпълнители. В рамките на културна конвенция, която изтича на следващата година и така и не бива подновена, Френското посолство отпуска на лауреата от конкурса стипендия за обучение в Париж.

Андрей се представя на конкурса с първа и последна части (Симфония и Капричио) из „Втора партита“ в до минор от Бах, „Свети Франциск ходи по вълните“ от Лист, както и „Соната опус 31 № 2“ в ре минор от Бетовен; на финала, заедно със Софийската филхармония изпълнява „Концерт в ми бемол мажор“ от Лист. С всеобщ ентусиазъм е обявен за победител в конкурса. Свирил и спечелил, след което заминава да учи при Ив Нат в Париж.

Когато слиза там от „Ориент Експрес“, той взима автобуса и се озовава лице в лице с Ромен Гари, по това време консул на Франция в София, с когото били добри познати. Първата седмица в Париж Андрей прекарва именно като гост на писателя, на площад „Сен Сюлпис“. В „Екол нормал дьо мюзик“ Андрей работи не с Ив Нат, а с Рейн Джаноли, в чийто клас по пиано постъпва през есента на 1949 г. През 1951 г. взима блестящо степента „диплом за концертно майсторство“ с председател на журито Алфред Корто. Тогава Андрей свири „Фантазия оп. 17“ от Шуман, „Реминисценции по тема от Дон Жуан“ от Лист и „Соната оп. 110“ от Бетовен.

За Андрей това връщане към учението било необходимо, но същевременно „френското“ обучение – дистанцирано, сухо и консервативно, пречупило в него устрема, въодушевлението в контакта му с инструмента и публиката. Той подновява концертната си кариера и през март 1955 г. изнася рецитал в зала „Гаво“. От тази епоха съществуват записи, издадени на компактдиск, които днес дават представа за Андрей като пианист. Същевременно дейностите му се разнообразяват като израз на неговата широка култура, интереси към литературата, живописта, отличното познаване на няколко езика. В международния културен център „Роайомон“, където прекарва доста време, той завързва близки приятелства, среща плодотворни влияния, особено това на Борис дьо Шлозер, които го подтикват да навлезе още по-дълбоко в музикалните познания и най-вече, го насърчават в желанието му да композира. Неговата първа творба, датираща от 1956 г. е и най-първото му електронно произведение, останало извън каталозите, композирано в „Студио ди фонология“ в Милано.

През същата година излиза и първата книга на Андрей, посветена на Шуман. Андрей посещава майсторския клас на Валтер Гизекинг в Саарбрюкен. Силната личност на големия майстор подклажда, по думите на самия Андрей, пианистичния импулс у него, за да се усети свободен едва след смъртта на Гизекинг – да „смени кожата си“ и да стане композитор. Андрей просто спира да свири. Едва години по-късно, откъслечно и спорадично ще се връща към някогашния си репертоар. Известно време се увлича по елизабетинската музика, но тогава избира клавикорда, по-близък до лютнята.

Вече възрастен, той отново се заема и дори разработва „Прелюдии“ на Дебюси, които преди е учил с Гизекинг. Особено удоволствие му доставя камерната музика, било акомпанирайки приятелка, пееща произведения на големите романтици, било свирейки на едното от двете пиана в някой почитащ музиката дом.

В своите книги и статии той често засяга проблемите на музикалния език и форма именно чрез произведенията за пиано. Например, в последната си недовършена книга за Дебюси, издадена след смъртта му, той изследва „творбата като сонорен модел“, имайки предвид Прелюдиите, подканяйки читателя да седне пред клавиатурата.

Като преподавател Букурещлиев става наследник на Оливие Месиен в Парижката консерватория, след което става лектор по съвременно музикознание в Университета в Екс ан Прованс (1978–1985). Води семинари в „École Normale Supérieure de Paris“ (1985-1987). Живее в Париж до смъртта си на 13 ноември 1997 г.

Творчество

След като няколко негови електроакустични и инструментални творби прозвучават на „Domaine Musical“, Букурещлиев придобива известност като композитор със серията от пет „Архипелази“, „отворени“ форми за различни инструментални състави (1967–1970). Следват „Сенки“ за струнен оркестър, „Лица“, клавирен концерт (1970–1975). Композира операта „Името на Едип“, следвана от „Легло от сняг“ (1984) и „Огледало“ за глас и оркестър (1987). Автор е на произведения за пиано, включително „Шест етюда по Пиранезе“ (1975), както и камерни произведения, между които и три струнни квартета. В областта на електроакустичната музика работи в „Студио по фонология на Италианското радио“ в Милано и в „GRM“ в Париж, където сътворява „Thrène“ (1974), по недовършената поема на Стефан Маларме.

Букурещлиев е автор както на книги за Шуман, Бетовен, Стравински, Шопен и Дебюси, които са преведени на няколко езика, така и на „Музикалният език“ (издателство Fayard, 1993) – синтез на неговите изследвания в областта на музикалния език. Много от неговите статии са хроника на музикалния живот по онова време. Някои от тези книги са преведени и на български език.

(край на цитата)

Един действително всестранно надарен артист, работещ в толкова различни области! Дано името на Андрей Букурещлиев е добре познато в България, където е прекарал младостта си и е получил главните импулси за сетнешния си път в музикалното изкуство. Дълбок респект! Мир на праха му…

Нека днес на 9 май 2020 г. почетем 70 години от рождението на пианиста Мишел Бероф, като му пожелаем здраве, лично щастие и нови постижения в клавирното изкуство.

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.