Kategorie: Hamernik, Sonia (BGR, Mezzosopran)

Днес се навършват кръглите 90 години от рождението на мецосопрана Соня Хамерник

Драги приятели на оперната музика, днес на 23 октомври 2020 г. пиша отново за една гранд-дама на българското оперно изкуство, оставила чудесни спомени от дейността си през втората половина на миналия век. Това е мецосопранът Соня Хамерник – дълги години солистка на Пловдивската опера, но и с редица изяви на други сцени в България и в чужбина. За голямо съжаление, на 14 декември 2019 г. тя се помина в Пловдив на 94-годишна възраст. В края на днешната ми статия има подробности.

Забележка: годината на раждане на Соня Хамерник е 1925, а не 1929, както съм приемал досега и така стои в моята статия. Няма да правя поправки, но този факт ми съобщи днес на 23 октомври 2020 г. при разговор нейната дъщеря Биляна Христова, която живее във Франция.

Аз помня нейното име преди годината 1974, когато напуснах България, после нямах никаква информация за нея. По една щастлива случайност през май 2015 г. научих някои детайли за певицата. След статията ми за диригента Руслан Райчев прочетох кратък пост, изпратен от Биляна Христова, която въобще не познавах. Станахме ФБ-приятели и през следващите дни и седмици си разменяхме информации. Ето най-важното от тях:

Биляна Христова: И на мен ми стана много приятно да видя снимката му (на Руслан Райчев). Много добре го познавам, бях малко дете, когато той и майка ми славеха България в целият свят!! Да, оперна певица съм и се занимавам с педагогическа дейност. Живея в Ница.

Б. К.: Мога ли да знам коя е майка Ви ? (Отговор от Б. Х.: Соня Хамерник).

Б. К.: Боже, невъзможно, аз съм от 40 години в Германия, но съм чувал много за нея преди. Трябва да потърся материали и заедно с Вас ще напишем статия по повод на рожден ден. Искате ли? На 9 май летя за месец до БГ, ще държим връзка. Аз познавам добре Кръстан Мисирков, той беше дълго време хормайстор в Монте Карло, но операта в Ница няма нищо общо с Монте Карло, нали? (Отговор от Б. Х.: Да, нищо общо между двете опери! С удоволствие!!)

Б. К.: Току-що се информирах, родена е на 23.10.1929 г., член на Пловдивската опера. Сега се сетих, през 60-те години техни състави идваха на гастроли в Габрово, просто съм забравил в годините за това. Живее ли още в Пловдив, в инфото пише: Пловдив, ул. Кичево 34б ? (Отговор от Б. Х.: Да, точно, тя е при мене сега).

Б. К.: Това е невъзможно, аз съм роден през 1931 г. Желая й от сърце всичко най-хубаво. Поздравете сърдечно майка си, много се радвам. А сега намерих нещо много интересно тук във ФБ: … „Хеня Ръкова: Прекрасно е, че някой си е спомнил за Соня Хамерник – изключителен човек ,… певица надарена с уникален глас и техника на пеене, … голяма актриса, достойна за всеки драматичен театър … невероятен педагог, който дава всичко от себе си на своите ученици и намира най-правилния подход към всеки един, за да открие и изяви най-добрите качества на гласа … Аз съм ученичка на Соня Хамерник и се гордея с това … Гордея се, че съм била толкова близко и на сцената и в живота … до една истинска PRIMA DONNA ….“ И още нещо (Б. К).: „Vania Daliyska: Невероятната Соня Хамерник, благодарение на която се влюбих в операта!! (Отговор от Б. Х.: Е, майка ми беше Звезда в Куба!! Благодаря Ви, ще й предам).

Б. К. (в края на септември 2015 г.): Уважаема Биляна, на 23 октомври майка Ви има рожден ден, ще напиша статия за нея, сигурно малка (няма много сведения за нея в медиите). Ако желаете, може да ми пратите нещо повече, също и някоя снимка. Чакам да ми кажете решението си. Поздрави ! (Отговор от Б. Х.: Да, майка е в БГ).

И така, в течение на десетина дни (бел. Б.К.: става въпрос за 2015 година) Биляна ми изпрати чудесни снимки от изяви на Соня Хамерник, повечето от които ще приложа след статията за нея. Не ми беше възможно да се свържа с певицата в Пловдив, пиша само въз основа на тия данни, които имам тук за нея.

Тези мисли са в началото на статията ми от 23 октомври 2015 г. Веднага след като публикувах статията си на този ден, Биляна ми отговори следното:

„Безкрайно благодаря от името на Майка ми, а аз сърдечно Ви прегръщам за професионалната работа, за съжаление малко са такива чувствителни хора като Вас!! Бъдете жив и здрав, до нови срещи!!! Голямо Благодаря!!!! Адресът в Пловдив – 4004, ул. „Кичево“ 34; етаж 3, апартамент 6, Соня Хамерник.“

(край на цитата)

Преди да продължа по-нататък, нека поместя един линк с хубави снимки от Пловдив, които Биляна Христова ми изпрати вчера на 22 октомври 2018 г. Там са майка й и редица нейни колеги и приятели, по време на нейно гостуване там. В края на тази статия ще дам подробности. Ето линка:

https://www.facebook.com/biliana.hristova.3/posts/10156463922937381

На днешната дата – 23 октомври през 2016 г. написах следните редове:

„Понеже за една година имам толкова много нови ФБ-читатели и приятели, ще повторя днес тази интересна статия от миналата година, за да ги запозная с живота и делото на тази голяма българска певица, която е все още много витална, пътува между Ница и Пловдив и се радва на живота така, както трябва да бъде. През последните два дни се свързах наново с дъщеря й Биляна Христова, за да науча новини. Тя беше любезна веднага да ми отговори. Предавам същественото от нашия ФБ-диалог:

(Биляна Христова на 22 октомври 2016 г. след постинга ми до нея преди обед):

„Скъпи Борис, благодаря за вниманието и за винаги така топлите думи! Майка беше доста дълго тук, но преди месец си замина!! Специално нищо ново, най-вече, че е жива и здрава, радваме й се на изключителния й ум, активност и все така голям ентусиазъм, както тя казва: „Когато седна на пианото забравям, че съм стара и къде ме боли“, висок дух и прекрасна Майка и Баба !! Ще гледам утре да Ви се обадя“.

Б.К.: Мила Биляна, радвам се, че веднага се обади и че майка ти е добре. Там в родния Пловдив тя ще прекара най-добре рождения си ден. Не си спомням точно, но миналата година след пускане на статията за нея, още същия ден вечерта ми прати постинг директорът на Пловдивската опера г-жа Нина Найденова (тя е моя ФБ-приятелка), която ми написа следното: “Здравейте, г-н Контохов! Прочетох от вас за личния празник на Соня Хамерник. Бих желала да я поздравя лично и от името на колегите от Пловдивскаска опера. Бихте ли ми съдействали да получа адрес на който бих могла да изпратя поздравленията. Всичко най-добро! “. Аз й отговорих, че адреса на жилището в Пловдив стои в статията. Не знам дали този адрес е меродавен. След като майка ти толкова време беше в Пловдив, 100% съм сигурен, че те са се срещнали и установили контакт. Ако имаш нещо конкретно да ми пишеш, което да включа в статията утре, направи го до утре по обед. След обед ще пусна статията. Приятна неделя и ако говориш с майка си, поздрави я от мое име и от моето семейство. Възхищавам й се!

Б.Х. Мисля, че не са се срещали! Благодаря Ви от сърце, възхищавам се на всичко, което публикувате и най-редовно всичко показвам на майка! Тя остана възхитена за статията Ви за Месру Мехмедов, бях малка и много играеше с мене, беше Любимец на родителите ми!! Беше трогната за него!

(край на диалога от 2016 г.)

На тази дата през 2017 г. написах следните думи в статията си за Соня Хамерник:

„Междувременно изтече една година и ето днес на 23 октомври 2017 г. реших наново да пиша статия за Соня Хамерник – имам над 150 нови ФБ-приятели и читатели в този период, нека научат какво съм писал през 2015 г. и до сега за нея. Вчера сутринта изпратих на Биляна Христова запитване, какво ново е станало през изтеклата година и специално как се чувства майка й в навечерието на 88-а си годишнина. Още по обед получих следния отговор:

„Благодаря Ви сърдечно, че не ни забравяте!! Мама е добре, в момента е в Пловдив и утре ще честваме рожденния й ден…. ние в Ница, а тя със своите колежки и приятели в Пловдив!!! Най-голямото щастие за нас, че е жива и здрава!!! Благодаря Ви, бъдете здрави и щастливи с Вашата съпруга“.

Заедно с това съобщение имаше и хубава снимка на Соня Хамерник заедно с Биляна, направена в Ница. Ще я приложа след настоящата статия. А тази сутрин като отворих пощата си, чета ново съобщение от Биляна: „Добро утро, това е снимка от месец юли тази година: Мама, аз и нейните ученички и колежки от Пловдивската опера. Организирах й чудесна среща!!!“

Очевидно ще приложа към статията си днес и тази хубава снимка – много личности от Пловдив ще се зарадват на снимката!“

(край на бележките ми от 2017 г.)

Сега продължавам със статията си от 2015 година:

„Основното е едно интервю на Соня Хамерник от 30 март 2013 г. с журналистката и нейна позната Петра Ташева, вероятно при престой на певицата в Пловдив. Аз писах преди три дни на Биляна Христова за това интервю, като й го изпратих. Преди 2 дни тя ми отговори:

Biliana Hristova 21. Oktober:

„Да, сцената беше животът й, ….. Наистина, изключителна МАЙКА, съпруга и невероятен артист!! Тя беше обожавана от публиката си и до този момент няма човек, който е гледал майка ми да не потръпва от нейната Азучена, очарователната Кармен …. Интервюто е много хубаво, много ми се искаше да се чуете с нея, но нищо, благодаря Ви от сърце!!!“

А сега аз ще цитирам тук това интервю, от него ще научим най-важното за Соня Хамерник и дейността й:

Сцената беше моят живот

„Щастлива съм, че имах възможност да пея в такъв силен, направо златен период на българската опера“ – казва някогашното мецосопрано на Пловдивската опера

Петра Ташева

в. „Дума“, 30 март 2013 г., брой 75

(Снимка: в сцена от спектакъла “Дама пика” на Пловдивската опера)

Името на Соня Хамерник извиква в любителите на оперното пеене чувство на благодарност за прекрасните спектакли, в които ярко и красиво звучеше нейното великолепно и незабравимо мецосопрано. Десетки години тя беше безспорната прима на Пловдивската опера. Участваше в многобройни представления и концерти и в чужбина. Навсякъде покоряваше публиката, жънеше успехи, получаваше горещо признание, цветя и гръмки аплаузи за певческото си майсторство и своята артистичност. Разговарям със Соня Хамерник в моя роден Пловдив, станал и за нея любим град, където тя живее повече от шест десетилетия. И днес, достигнала златната си възраст, Соня е все така хубава, чаровна, представителна, каквато я познава публиката. А е и жена с впечатляваща осанка! Не е престанала да се вълнува от проблемите на нашата култура. Более за бъдещето и настоящето на своите колеги в оперното пеене. Седим в пловдивското жилище на Соня, към което тя е силно привързана. В него щастливо е живяла с любимия си съпруг – тенора Христо Христов, с когото ги свързват голяма обич и разбирателство повече от половин век.

………

Соня, в сърцето и в душата ми са останали спектаклите, които съм гледала с твое участие на Пловдивската сцена! И сега тръпки ме побиват, като си представя как пееше и играеше Кармен, като Азучена, Амнерис! Благодаря! Радвам се, че съм била така възприемана, че не съм забравена! Защото истината е, че човек живее дотогава, докато не е забравен! Не съм приемала ролите си като “игра”. За мене сцената беше ЖИВОТЪТ!

Как, от кога й се обрече ти? Посветила си й повече от 40 години. На нея е преминал и животът на съпруга ти. Дъщерята също е наследила вашия талант!

Сигурно това е вродено в мене! Заложено ми е в гените! Детството ми беше като в приказките. Така се случило, че мама ме “подарила” на своята сестра, която е загубила момиченцето си и от мъка щяла да умре. За да спаси сестра си, мама ме е дала на нея. И всички знаехме, че имам две майки и двама бащи. Сред такава щедрост и душевно богатство е преминало моето детство. Иначе в мене тече кръв от поляци, чехи, немци, гърци – смесено е потеклото ми. Това се оказа голямо предимство, защото от малка знаех освен български и други езици. Нали казват, че градината е красива заради различните цветя? Тъй и от смесените бракове се раждат хубави деца! После учих в немски колеж, та говорех и пеех на шест езика. Но се чувствам истинска българка! В София, в България съм родена и за славата на Родината си съм се трудила цял живот! А лелиният съпруг беше арменец, дошъл от Турция. Той бе от избягалите от геноцида арменци. Казваше се Симон Сахагян. Имах братовчед Оник, който стана мой брат – по-голям от мене с четиринадесет години. С него ни свързваше голяма и силна обич. Толкова щастлива и сигурна бях с брат си!

От кого “открадна” своята артистичност?

Израснах в здрава семейна среда. Въпреки че мама и татко бяха занаятчии, артистичността имаше превес в дома ни. Мама беше завършила Роберт колеж, работеше като художник-декоратор в театъра, рисуваше чудесно. С щедрост и доброта подаряваше картините си на нашите съседи. Баща ми беше представител за шевните машини “Сингер”. От него съм научила арменски. Дълбоко съм свързана с арменската общност у нас, с арменците от Армения, на чиито сцени съм гастролирала многократно. Баща ми пееше в църковен хор. В такава християнска и артистична среда съм расла. От малка пеех, декламирах, танцувах, а после започнах и да поставям пиеси, оперети в колежа, в който учех, където кармелитките ме възпитаваха на труд и доброта.

Какви още добродетели си наследила?

Никога да не седя без работа! Да работя, да действам, да създавам нещо – това и досега ми е в характера, в кръвта. Да съм добра и отзивчива, да помагам на хората. Правя го и сега. С радост помагам на бъдещите певици. Обичам да готвя и го върша с желание, с удоволствие. Смея да кажа, че съм добра кулинарка и ако яденето ми е в повече, го поставям в кутийки, връзвам ги в торбичка и го изнасям на улицата. Драго ми е, като видя, че бързо е прибрано, но и се нажалявам. Днес има толкова бедни хора! Защо децата и внуците ни, които поеха кормилото на държавата, се отказаха от нас? Защо забравиха своите родители и деди? Защо ги оставиха да мизерстват? Толкова се радвахме, че започна промяната, а колко злини и беди изживяваме днес!

Да поговорим за твоето учение, за годините ти в Пловдивската опера.

Благодарна съм на професорите си в консерваторията – на Събчо Събев, на Христо Бръмбаров.

Кога започнаха твоите първи големи успехи?

През лятото на 1957 г. бях включена в българската група за участие в Шестия световен младежки фестивал. Тогава спечелих първата си голяма награда – станах лауреат на фестивала.

Какво е за тебе Пловдив?

Дойдох в Пловдив с желание, залюбих града и останах в него. Тук изиграх най-хубавите си роли. Кармен и до сега предизвиква в мене вълнение. Тази красива, темпераментна и свободолюбива циганка иска да пееш, да танцуваш, да я представиш като силно влюбена, но и като горда жена, за която “свободата е най-ценна”. В героинята на Бизе и Проспер Мериме има голямо предизвикателство. Важно е да се играе така, че зрителят да я разбере, да я обикне, да застане на нейна страна. Вживявах се много и в ролята на Азучена. Питали са ме как така сполучливо съм изигравала моментите, когато тя полудява – дали не съм се консултирала с психиатри. Не, идваше ми отвътре, възприемах съдбата на Азучена като свой живот. Не усещах болките от падането си и раните на сцената. Затова зрителите ми вярваха. Когато съм на сцената, забравям, че съм Соня – тогава съм Кармен, Амнерис… Влизам в ролята така, че съдбата на героините ми става моя орис.

Пловдивската опера първа започна мегаспектаклите на открито. Беше величествено, когато направихте първите представления на Бунарджика, по площадките и стълбищата. Участваше армията, конница в “Аида”! Беше незабравимо. Надалече ехтеше, лееше се божествената музика на Верди! После последваха и спектаклите на Софийската опера на открито. Как се пее навън? На открито, на високото?

Трудно и опасно, защото въздухът е друг, а става и хладно. Но е възбуждащо! Пеех с въодушевление!

Как възприемаха нашето оперно изкуство в чужбина?

Щастлива съм, че имах възможност да пея в такъв силен, направо златен период на българската опера. Пяла съм почти по целия свят. Изявявала съм се в спектакли и концерти по сцените на Европа, Азия, в републиките на бившия Съветски съюз; няколко пъти съм била на гастроли в Армения. Пяла съм и в Арабския полуостров, в Куба, Аржентина… Навсякъде нашата опера, ние, певците, бяхме възторжено приети. Спектаклите ни предизвикваха фурор! Бяхме “носени на ръце”. Всеобщо беше признанието, че българските певци изпълняваме огромна и несравнима “дипломатическа мисия” – ние отваряхме граници, влизахме в сърцата на хората, прославяхме България! Когато пях Азучена в Хавана, в театър “Гарсия Лорка”, по средата на спектакъла публиката стана на крака, за да ме аплодира. Светнаха и полилеите в залата. Почудих се! Подобно нещо не беше ми се случвало! Оказа се, че само в изключителни случаи се запалват канделабрите – когато възторгът на публиката е неописуем. Правено е там, когато е пял великият Карузо, и тогава – за мене! Преживях вълнение, близко до стреса! Прибрах се в хотела сама, няма с кого да споделя успеха си, и затова написах писмо до Пловдив – разказах случката! В Белгия пък на предгенерална репетиция, където със Стоян Попов участвахме в “Дама пика” на Чайковски, имахме друго преживяване. Пред завесата излязохме и чухме възторжените възгласи на публиката: “Соня, Попов – България!” Бисовете, виковете на имената ни и “България, България!” ни правеха щастливи! В такива моменти летиш, възраждаш се, подмладяваш се! Но артистът никога не бива да забравя, че таван в изкуството няма! Всеки път е длъжен да се раздава изцяло на сцената, да се представя винаги блестящо – това е неговото сладко задължение. Излизаш от сцената уморен физически, но душевно пречистен!

Защо сега младите се отдръпнаха от класическата музика, от операта?

Много са причините и са комплицирани. Държавата пренебрегна културата, отне званията на артистите, остави ги с ниски заплати, с мизерни пенсии. Сега младите не искат да учат класическо пеене. След като се пенсионирах, работих като музикален педагог в операта на Измир. Срам ме е да кажа, че там държавата дава много средства за развитие на оперното изкуство, за израстване на младите таланти! В чужбина нашите певци са ценени много по-добре! Затова емигрираха и много от музикантите ни. Преди промяната имаше образователни концерти. Децата от училище посещаваха организирано оперни спектакли. Посрещала съм цели групи от “любопитковци” в гримьорната си в Пловдив. Учителите и родителите учеха децата как да се обличат за театър, за опера. Сега жадни за оперно изкуство са само хората в златната пенсионна възраст, но често те нямат пари за скъпите билети. Това е много, много жалко! Оперното изкуство е много скъпо. То не може да живее, да успява без дотации от държавата, а за децата и възрастните хора трябва да има преференциални цени за билети. Хубаво ще бъде да не се забравят пенсионираните артисти. Ако може да се включват като консултанти, като съветници, за да не се прекъсват добрите традиции; да се използват опитът и възможностите на старите майстори. Да се организират майсторски класове, часове за “предаване на щафетата” – нещо като “Ако младите знаеха, а старите умееха…” От такива срещи “новаците” ще имат само полза, а старите ще бъдат доволни, че са полезни.

Какви награди си получавала?

Много са, но всичките, взети заедно, не заменят аплаузите, признанията от публиката! Те са ме държали на сцената и в живота! И сега ме топлят, галят душата ми!

(край на статията)

Една прекрасна статия, която ми направи отлично впечатление. И колко хубави мисли по най-важните въпроси на съвременните проблеми в областта на музикалната култура и възпитание в България, изказани от една напълно заслужила артистка.

Малко са източниците за информация относно Соня Хамерник, както на български език, така и на латиница. В Уикипедия няма страница за нея, в един портал четем само следната биографична бележка:

ХАМЕРНИК, Соня Христова (23.10.1929)

Певица. Родена в София. Завършва оперно-класическо пеене при Христо Бръмбаров и Илия Йосифов. Омъжена, с дъщеря. Солистка в Пловдивската опера 1954-1984. Роли: Кармен в “Кармен” от Бизе; Азучена в “Трубадур”, Амнерис в “Аида” и Улрика в “Бал с маски” от Верди; Далила в “Самсон и Далила” от Сен Санс; Берта в “Севилският бръснар” от Росини; Кончаковна в “Княз Игор” от Бородин; Марина Мнишек в “Борис Годунов” от Мусоргски; Полина в “Дама Пика” от Чайковски; Сузуки в “Мадам Бътерфлай” от Пучини и др. Награди: от конкурса “П. И. Чайковски” в Москва 1957; заслужила артистка; Наградата на Пловдив; орден “Кирил и Методий” първа степен, медал “1300 години България” и други държавни отличия за високи творчески постижения. Ползва немски, френски, руски, турски език. Адрес: Пловдив 4004, ул. “Кичево” 34-б.

(край на цитата)

Надявах се да открия в Интернет поне в сайта на Българското Национално Радио нещо за Соня Хамерник, тя е имала кръгли рождени юбилеи през 1999 г. (70-годишнина) и през 2009 г. (80-годишнина), но за съжаление няма информация.

В друг портал се цитират нейни изяви от 1961 и 1969 г. в Пловдивската опера:

„Луд гидия” – в документален запис от Пловдивската опера от 1961 година. В спектакъла участват: Валентина Александрова, Йордан Знаменов, Таню Божков, СОНЯ ХАМЕРНИК и др. Диригент – Кръстю Марев.

„Откраднали консула“ – Начало: 3/4/1969 Край: 3/4/1969 Държава: България

Организатор(и) – Пловдивска опера

Произведение(я): Име: Откраднали консула

Автор(и):

Иван Димов – Композитор, Иван Димов – Либретист

Дата: 3/4/1969 Град: Пловдив Място: Пловдивска опера
Вид музикален артефакт: Музикален опус Начин на музициране: Синтетични форми
Акустична среда на изпълнението: В зала Вид или жанр музика: Опера (Премиера)

Изпълнител(и):

Невин Михалев – Диригент
Бохос Афеян – Режисьор
Михаил Михайлов – Художник
Аврам Андреев – Певец Асен Траянов – Певец Райна Кошерска – Певец
Костадин Костов – Певец Иван Вампиров – Певец Христо Христов – Певец
СОНЯ ХАМЕРНИК – Певец

(край на цитата)

И само още една информация – извадка от портал-архив за „известни жени в Пловдив“, по азбучен ред на фамилиите:

(…)

Настрадинова, Величка Янкова – писателка – Пловдив, (необработен)

Прахова, Ана Рашкова (Пехливанова) – есперантистка – Пловдив, (необработен)

ХАМЕРНИК, СОНЯ – оперна певица – Пловдив, (необработен)

(край на извадката)

Източниците на латиница са още по-оскъдни – една информация за изява на Соня Хамерник в Талин / Естония през 1964 г. в ролята на Кармен от операта на Бизе (има и нейна снимка заедно с естонския певец Иларт Орав в ролята на Ескамилио (ще поместя снимката след статията). Ето текста:

Content data
	Photo’s Data Data from the original – data from the reverse side, original writing or original documents accompanying the photo.		Description Photo description created by the archives while organising or systematising.
Content description			G. Bizet´ ooper Carmen teatris Estonia. Toreadoor – Illart Orav, Carmen – Bulgaaria solist Sonja [Hamernik].
Place of event	Tallinn
Time of event	10.12.1964.		10.12.1964
Author (last name)	Vihandi, Oskar		Oskar Vihandi
Studio
Persons on photo			Illart Orav; Sonja [Hamernik].
Color
Format	album / albumis olev pilt

(край на цитата)

Надявах се, че след като е гастролирала по толкова чужди сцени, ще мога да намеря статия за нея в авторитетния речник за певците на Kutsch & Riemens (на немски език), но в изданието от 1997 г. няма нищо написано за нея. Само в портала „Bulgarian Opera Stars“ на Франк Фишър в Питсбърг / САЩ има следната бележка за Соня Хамерник (десетина други имена заедно с нейното):

Additional Bulgarian Singers of Interest

We have chosen to provide selections here of artists not yet identified as Stars of Bulgarian Opera. For some, we have been unable to find biographic information; except for that, many would have been included in the Stars section. Others have voices of unusual interest but do not yet qualify as ‘stars’; many are young and not yet established. We offer here a brief exposure to their art, in many cases their first published recordings, so that you have a base from which to follow their careers.

Sonia Hamernik, mezzo-soprano

Thomas: Mignon Connais tu le pays
Glinka: Ivan Susanin “Vanya’s Aria”

Както се разбира, няма сведения за нея, освен два цитата за нейни изпълнения.

В доста портали с музикални записи могат да се открият нейни участия. В YouTube има нейни записи, някои с коментари. Ще цитирам два от тях, които ми направиха особено впечатление (коментарите са на испански език, преводите на български език – малко комични – от Интернет), вероятно от лица, които са я слушали и гледали при гастроли в Куба):

SONIA HAMERNIK – Соня Хамерник (BULGARIAN)

von mariloly38 • 286 Aufrufe

Veröffentlicht am 21.05.2012

VANYA’S ARIA

MEZZO сопран – HAMERNIK Соня, български, посещавани Куба да пее опера НА TOVADOR Верди, Къде беше много аплодираха и запомнен с обич.

……………

ELLA VISITÓ CUBA EN LOS 70 DONDE CANTÓ LA AZUCENA DEL TROVADOR ALTERNANDO CON ALBA MARINA EN EL GARCIA LORCA UNA GRAN VOZ, Y MUY BONITA PERSONA YO ALTERNE CON ELLA. FALLECIÓ EN 1982 AUN MUY JOVEN EN BULGARIA.

Тя посети в Куба 1970, където тя изпя Азучена редуваща се с ALBA MARINA в театър GARCIA Лорка на висок глас. И много хубаво пя нейният заместник Person . Починал през 1982 В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ МНОГО YOUNG

(край на коментарите)

Не правя промени, ясно е, става въпрос за Алба Марина, която е починала твърде млада през 1982 г. в България. Не знам испански език, преводът е много лош, но защо именно в България, може да не съм разбрал. В Интернет има сведения за тази певица от Куба на испански език, но към името се прибавя още и „Фернандес“. Казва се, че е родена на 9 октомври 1920 г. в Хавана, учи вокално изкуство в родния си град, после в Ню Йорк и гастролира в редица държави в Северна и Централна Америка, също и в СССР. Не става въпрос за „смърт в България“, напротив, поминала се е през декември 1994 г. Но действително е била на голяма почит в Куба. След статията ще приложа и нейна снимка – много красива жена.

Ето цитат от източник за нея на испански език:

Alba Marina Fernández Valdés. Mezzosoprano. Cantante de lírica cubana, fundadora de la televisión cubana, interpretó canciones, romanzas de zarzuelas y arias de óperas en diferentes teatros cubanos y debutó en importantes escenarios de múltiples países.

Síntesis biográfica

Nace en La Habana, Cuba, el 9 de octubre de 1920, en el reparto habanero de la Víbora. Se inició en la Corte Suprema del Arte y se presentó como cancionera en radio, en Televisión y en varios escenarios de Cuba, México, Colombia y Estados Unidos.

Trayectoría artística

Fue fundadora, en 1950, de la televisión en Cuba, en la que interpretó canciones, romanzas de zarzuelas y arias de óperas de Gonzalo Roig, Eduardo Sánchez de Fuentes, Ernesto Lecuona,Rodrigo Prats y Gilberto Valdés; del español Manuel de Falla; de los rusos Piotr Ilich Chaikovsky , Serguei Rachmaninov, y del francés Jules Massenet. Participó en la Corte Suprema del Arte, programa que buscaba nuevas estrellas, que se trasmitía por el circuito CMQ; más tarde se presentó por la radioemisora Mil Diez y en el Teatro América. Desarrolló sus magníficas facultades como actriz en el Teatro Lírico Nacional de Cuba, del que fue fundadora en 1962. Se destacó en las óperas “El barbero de Sevilla” y “El trovador”, así como en algunos títulos de operetas y zarzuelas. En su repertorio figuraban obras de los cubanos Adolfo Guzmán, Gonzalo Roig, etc. En 1954, después de concluir sus estudios en Nueva York, debutó, el 9 de enero, en la NBC Radio de Nueva York, en el programa Coke Time. En esa ciudad compartió el escenario con Nat King Cole, Maurice Chevalier, Libertad Lamarque. De regreso a Cuba, se presentó en el Teatro Martí, actuando en el primer acto de la opereta ‘“La viuda alegre”, de Franz Lehár. En 1959, viaja a Nueva York, como parte del espectáculo Cuba canta y baila, integrado, entre otros, por las Hermanas Lago, Esther Borja, Benny Moré, Celia Cruz y Fernando Albuerne. En 1962 integra el elenco del Teatro Lírico Nacional (después Teatro Lírico Gonzalo Roig), en el que protagoniza la primera obra de esta institución lírica: la zarzuela “Luisa Fernanda”, del compositor español Federico Moreno Torroba. Posteriormente actuaría en varias zarzuelas, en las que interpretaría los personajes de Adriana, “Los gavilanes”, “Jacinto Guerrero”; “Señá Rita”, “La verbena de la paloma”, Tomás Bretón; Isabel Ilincheta, Cecilia Valdés, Gonzalo Roig, y María Pepa, “La revoltosa”, Ruperto Chapí. En 1967, pasa a trabajar, como artista fundadora, de la Ópera Nacional de Cuba, en la que encarna el personaje de Suzuki, de “Madame Butterfly”, de Giacomo Puccini, al que le seguirían Fidalma, “El matrimonio secreto”, de Domenico Cimarrosa; “Magdalena”, Rigoletto, y “Azucena”, “El trovador”, de Giuseppe Verdi; “Madame Flora”, “La Medium”, Gian Carlo Menotti.

Premio

En 1982 obtuvo el premio de actuación femenina en el Festival de Teatro de La Habana por su desempeño en el protagónico de la ópera La medium, de Menotti.

Giras

Realizó giras por México, país en el que participó, 1984, en el Festival Cervantino; Puerto Rico, Venezuela, Colombia y Unión Soviética.

Muerte

Murió en su ciudad natal, el 9 de diciembre de 1994.

(край на цитата)

Ето още един цитат за Алба Марина: “LA VOLANTA POR ALBA MARINA MEZZO SOPRANO CUBANA. RECORDANDO LA EPOCA DE ORO DEL TEATRO LIRICO COMO ROSITA FORNES, ARMANDO PICO, ARMANDO BIANCH,I RAMON CALZADILLA, MIGUEL DE GRANDY Y MUCHOS MAS“.

PRODUCCION: MARILOLY

Хубаво видео с нейно участие в “LA VOLANTA“ може да се гледа в YouTube, свързано с горния цитат.

Писах повече за Алба Марина, нека се знае нещо и за тази артистка, която е имала изяви в „Трубадур“, разменяйки се със Соня Хамерник при нейното гостуване в Куба.

Това са информациите, които мога да дам за днешната рожденичка Соня Хамерник, която днес посреща своя 86-и рожден ден. Хубаво е, че поне е в родния Пловдив и положително ще празнува добре между роднини, познати и колеги.

(край на статията от 2015 година)

На 23 октомври 2016 г. завърших статията си с едно допълнение, което намерих за подходящо, защото допълва информацията за Соня Хамерник: през 2015 г. наред с връзката ни във ФБ имах телефонен разговор с Биляна Христова. Цитирам:

„Що се отнася до мен, аз имах приятната изненада тази сутрин около 11 часа да говоря десетина минути по телефона с Биляна Христова – дъщерята на Соня. Късно снощи аз й изпратих проекта на моята статия, за да го прегледа и евентуално допълни. Дадох й домашния си телефон, защото разбрах, че тя е извън Ница – пътува за няколко дни и няма при себе си компютър, за да напише допълнителни бележки. Тя много се зарадва, прегледала е статията и много емоционално ми каза няколко нейни впечатления от миналото: майка й действително дълбоко се е задълбочавала във всяка своя роля, тя помни това от дете. Особено гастролите в Куба като Азучена в „Трубадур“ са останали дълбоко в спомените й, особено когато големите лампиони в салона са били запалени след френетичните овации на публиката (става въпрос за сцената, когато Азучена почти загубва разсъдъка си, самата Соня пише за това в нейното интервю в Пловдив, което аз цитирах в статията). Действително много нейни почитатели и при други нейни изяви в тази роля са били дълбоко развълнувани от извънредно силно драматичното преживяване на тази сцена, почти като в действителна ситуация. Запитах Биляна за баща й – Христо Христов, за когото не знаех почти нищо. Той се е поминал през 2006 г., бил е тенор в ансамбъла на Пловдивската опера. Поговорихме си още за Руслан Райчев, когото майка й цени особено високо, както и за трагично починалия преди години диригент Месру Мехмедов, с когото също е работила много добре. Сигурно всички си спомнят, че Месру Мехмедов загина при самолетна катастрофа и че той беше в международен мащаб една изгряваща звезда на диригентския небосклон. Стана въпрос и за това, че проф. Павел Герджиков е имал преди време голямо предаване по Радиото, посветено на Соня Хамерник, заедно с музикални записи. За съжаление в сайта на Радиото аз не намерих сведения за това.

Както писах вече преди, Биляна ми изпрати доста снимки от изяви на майка си, но няма надписи и аз сигурно ще ги публикувам след статията без много текст към тях. Страхувам се да не направя грешки, както беше при Стоян Попов, където размених някои надписи от негови участия. Благодаря на г-жа Светлана Стоянова от БНР, която ми направи бележка в нейни постове и аз ги коригирах. Радва ме факта, че имам толкова „коректни и съвестни“ читатели, които чрез големите възможности на електронните средства за информация (става въпрос конкретно за Фейсбук), водим тук един диалог, който намирам за много интересен и поучителен. Виждам, че тази „оперна платформа“ намира все повече любители и това ми дава упование да продължавам в тази насока.

Остава ние днес на 23 октомври 2016 г. да поздравим певицата Соня Хамерник за нейната 87-а годишнина и да й пожелаем добро здраве, висок дух и успехи във вокалната педагогика. Нека и дъщеря й Биляна Христова – също певица и вокален педагог, следва светлите дири, които е очертала в живота си прочутата й майка. За много години г-жа Хамерник!

(край на моята статия от 2016 г.)

На следния ден – 24 октомври 2016 г. след обед получих постинг от моята ФБ-приятелка Гети Братанова, в който се казваше: „По повед прекрасните редове написани от Вас за изключителната СОНЯ ХАМЕРНИК! Една малка поправка, касаеща друга голяма кубинска певица – АЛБА МАРИНА! Остава за мен феноменална, с много тъжен край, тя никога не е идвала в БГ, а завършва живота си с психично разтройство, в старчески дом, и ходейки просейки по улиците на ХАВАНА! Не бих искала да влизам в подробности, моя незабравима колежка, извинявам се за вмешателството“.

(край на цитата)

Стана ми много мъчно – нали писах по-горе такива хубави редове за тази Алба Марина, с която са се разменяли в „Трубадур“ със Соня Хамерник. Това е живота – никой не знае каква ще бъде съдбата на всеки от нас! Ето съвсем малка справка за Алба Марина (на испански език), родена на 9 октомври 1920 г., починала на 9 декемеври 1994 г.:

Alba Marina Fernández Valdés

Alias: Alba Marina

Fecha de nacimiento: 9.10.1920 Muerte: 9.12.1994

Mezzosoprano. Cantante de lírica cubana, fundadora de la televisión cubana, interpretó canciones, romanzas de zarzuelas y arias de óperas en diferentes teatros cubanos y debutó en importantes escenarios de múltiples países.

La ópera cubana tuvo entre sus divas más notorias a una mujer que respondía al nombre de Alba Marina. Esta excelente cantante mezzosoprano, su tesitura ha sido de las más bellas dentro de la música lírica en la mayor de las Antillas.

Nace en el reparto habanero de La Víbora. Sus primeros estudios los realizó en la School of Music (Nueva York) … (…)

(край на справката)

Нека днес на 23 октомври 2017 г. пожелаем на Соня Хамерник както през миналите години добро здраве, висок дух и успехи във вокалната педагогика във връзка с навършване на 88-годишна възраст.

(край на статията от 2017 г.)

През 2018 г. наново реших да пиша статия за Соня Хамерник – в разстояние на една година имах над 160 нови ФБ-приятели и читатели, нека научат какво съм писал досега за тази забележителна певица.

Обадих се чрез ФБ на дъщеря й Биляна Христова, която веднага ми изпрати някои нови материали – главно снимки от гостуване на майка й в Пловдив, които приложих в статията.

Ето какво ми отговори тя:

„Безкрайно ти благодаря!!! Майка е добре, ходи често до Пловдив, имаме директни полети Ница – София! Беше при мен. Върнах я там и направиха на нея и Владо Тодоров красиво честване при изява на „Трубадур“. Просто преди спектакъла, говориха за нея и я осветиха …. Изпращам ти снимки“.

(край на диалога)

Забележително, Соня Хамерник и колегата й Владимир Тодоров са били едни от най-известните солисти в Пловдивската опера и в много от тези снимки през 2018 г. те са заедно. В началото на тази статия дадох линк към тези хубави снимки.

Последната информация през 2018 г. беше едно предаване на БНР от 3 март 2018 г., в което става въпрос за Соня Хамерник – нейно участие през 1958 г. в операта „В долината“ от Ойген д`Албер, където тя участва в ролята на Розалия. Цитирам:

БНР

Българските оперни театри – Пловдивската опера

публикувано на 3.03.2018 г.

Автор: Светлана Димитрова

През 2019 г. Пловдив ще бъде европейска културна столица. Със сигурност в събитията ще участва един от най-добрите оперни театри у нас Пловдивската опера. Създадена е през ноември 1953 г., а първата постановка е „Продадена невеста“ на Сметана. В различни периоди с възхода на Пловдивската опера са свързани имената на Ромео Райчев, Васил Лолов, Руслан Райчев, Кръстю Марев, Борислав Иванов. От началото на сезон 2013/2014 г. музикален директор е Диан Чобанов, а директор Нина Найденова. За разлика от много други състави това е театърът, който няма сграда, а представленията се изнасят в Дома на културата „Борис Христов“. Всички с нетърпение очакват летните месеци, когато на античния театър започва фестивалът „Опера опън“.
Преди т. н. реформа в музикално-сценичните институти Пловдив разполагаше с два елитни състава – филхармония и опера. Сега държавната опера изпълнява и двете функции.

Историята на двата състава е частично описана на сайта на операта.

В нашата музикална вечер се спрях на два записа – операта „В долината“ на Ойген д`Албер и „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе.

Съдържание на операта „В долината“

Главни действащи лица и изпълнители:

• Иван Вампиров – Себастиано,
• Алексай Милковски –Томасо,
• Илия Бояджиев – Моручо,
• Людмила Маркова – Пепа,
• Пенка Коева – Марта,
• Валентина Александрова – Нури,
• СОНЯХАМЕРНИК – Розалия,
• Мария Сталева – Антония,
• Любен Влахов – Педро.

Хор и оркестър на Пловдивската опера, диригент Васил Лолов, запис от 1958 г.

Съдържание на операта „Ловци на бисери“

Главни действащи лица и изпълнители:

• Валентина Александрова – Лейла,
• Георги Велчев – Надир,
• Борислав Николов – Зурга,
• Васил Марков – Нурабад.

Хор и оркестър на Пловдивската опера, диригент Кръстю Марев, записът е осъществен през 1963 г.

Чуйте спомените на Андрей Андреев, драматург на Пловдивската опера

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота    Държавна опера – Пловдив

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/hristobotev/post/100940748

(край на цитата и на статията от 2018 г.)

Малко преди 23 октомври през 2019 г. исках да се свържа с Биляна Христова, като я помолих в профила й във ФБ да ми напише кратки новини във връзка с наближаващия кръгъл юбилей на майка й. До тази вечер не получих отговор. Забелязах, че в нейния профил от доста време няма постинги. Не знам какво е станало с Биляна, нито с майка й. Да се надяваме, че Соня Хамерник празнува днес с най-близки приятели и роднини своята 90-годишнина или в България, както през 2018 г., или във Франция при дъщеря си.

Една година по-късно – точно днес на 23 октомври 2020 г. преди обед се обадих чрез ФБ на Биляна Христова, тя беше в Ница и можахме да говорим. За голямо съжаление, на 14 декември 2019 г. нейната майка Соня Хамерник се е поминала. Бях дълбоко опечален, но такива са законите на природата – рано или късно всеки от нас си отива от този свят. При този разговор стана въпрос, че е била през 2019 г. на 94 години, което означава, че е родена през 1925 година, а не както в някои медии е дадено – през 1929. Няма да правя корекции в моята статия, нека датите си останат така, но този факт още повече ме впечатли – последните снимки, които имам от Соня Хамерник при нейно гостуване в Пловдив са от есента на 2019 година, значи тя е била вече почти на 94 години, летяла е от Ница за Пловдив и изглежда така добре! Жалко, но това е животът – краят му идва често съвсем неочаквано в тази възраст.

Направих справка след това в Интернет – открих още в същия ден на смъртта на Соня Хамерник – 14 декември 2019 г. предаване на БНР студио Пловдив във връзка с нейната кончина. Цитирам:

БНР Радио Пловдив

Соня Хемерник вече е на небето

публикувано на 14.12.2019

На 93-годишна възраст си отиде една от примите на Пловдивската опера от близкото минало – Соня Хамерник. В продължение на десетилетия тя изигра многобройни представления на сцените у нас и в чужбина, а нейното мецосопрано покорява публиката навсякъде.

„Сцената беше моя живот. Щастлива съм, че имах възможност да пея в такъв силен, направо златен период на българската опера“, казва Соня Хамерник в едно от последните си интервюта.

Светъл път!

(край на цитата)

Линк към предаването на БНР:

https://bnr.bg/plovdiv/post/101204376/sona-hemernik-veche-e-na-nebeto

Нека днес на 23 октомври 2020 г. почетем годишнината от рождението на Соня Хамерник, както и да почетем паметта й, като благодарим за онова, което тя е направила в оперния си живот, а това остава завинаги в историята на българското оперно изкуство.

Мир на праха й!

……………

След статията при една от снимките ще напиша:

Линк към изпълнение на мецосопрана Соня Хамерник – ария на Ваня от операта „Иван Сусанин“ на Михаил Глинка:

………

Линк към предаване на БНР Студио Пловдив във връзка с кончината на Соня Хамерник на 14 декември 2019 г.:

https://bnr.bg/plovdiv/post/101204376/sona-hemernik-veche-e-na-nebeto

……………………………………..