110 години от рождението на оперетната артистка Тинка Краева
Тази снимка на Тинка Краева е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 14 февруари 2020 г. честваме една забележителна кръгла годишнина – 110 години от рождението на легендарната оперетна артистка Тинка Краева (1910-1970), която лично помня от посещения на нейни изяви в София и в Габрово.
Жалко, Тинка Краева се помина сравнително млада – на 60 години – през 1970 г. и по тази причина не е позната на редица съвременни поклонници на оперетната музика, а тя беше наред с Мими Балканска една от най-известните и обичани актриси в този жанр в десетилетията от 30-те години на миналия век чак до годината на смъртта си.
Когато бях подрастващ младеж около 1942-45 година, тя е гостувала много често с група оперетни артисти в Габрово, също и по-късно и съм бил на изяви с нейно участие. Тинка Краева беше изящна субретка, имаше особено чувство за комични ситуации и независимо че нямаше гласовите данни на Мими Балканска, блестеше със забележителната си игра и импровизации, които водеха до френетични овации и одобрения от завладяната чрез играта й публика.
Тогава Габрово беше известен център в България за гостувания на софийски и други оперни и оперетни артисти. Писал съм и в други мои статии – Габрово през годините на детството ми (около 1936 до 1946-1947 г.) беше средище на оживена музикална дейност. Не говоря за местните музикални дружества и артисти, а за гости на Габрово. В ония години градът беше развит индустриален център с големи възможности да кани видни артисти от София за театрални и музикални изяви. Много от собствениците на фабрики бяха интелигентни хора, учили в чужбина и имаха склонност към изкуствата, специално към музиката. Те спонсорираха музикалния живот на града, като имаше достатъчно средства на разположение, с които да се заплащат добре гостуванията на артисти от най-висок ранг – главно от София. Няма да давам конкретни примери, но всички големи оперни и оперетни певци от тази епоха, както и солисти-инструменталисти са изнасяли концерти в Габрово – сами или в съпровод на малки или големи оркестри, само с пиано или по друг начин. Така че в групата на такива гости често е била и Тинка Краева.
Когато заминах за София през 1951 г. да следвам математика в Софийския университет, често съм бил на спектакли на Държавния музикален театър, в някои от които играеше и Тинка Краева – винаги засмяна, в добро настроение, получаваща бурни овации от публиката.
Спомням си много добре, по-късно – когато вече работех в Габрово, около 1960 г. при гостуване в София бях на спектакъл на оператата „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов. Тинка Краева игра в ролята на циганката. Известно е, че тази много успешна оперета има премиерата си на 24 януари 1959 г., композирана е специално за трупата на Музикалния театър и е посветена на 80-годишнината от смъртта на Любен Каравелов (1879–1959). Заедно с Тинка Краева играха Видин Даскалов в ролята на Иван и Минко Босев в ролята на Ерчо, заедно и с други артисти. Режисьор е Хитьо Попов, диригент Виктор Райчев, сценографията е на Евгени Ващенко. През 1968 г. този спектакъл е възстановен отново поради големия интерес на публиката и по повод 20-години от създаването на ДМТ.
За други нейни изяви няма да пиша – тогава не съм си водил бележник на посещенията, след толкова години конкретните спомени избледняват. При всички случаи специализираната критика и тази на публиката винаги са били единни в оценките си за Тинка Краева. Ето някои цитати:
„Тинка Краева е едно от чудесата на нашия оперетен театър. Завладяващо артистична и чаровна, неповторима каскадна субретка“. Големият оперен и оперетен режисьор проф. Светозар Донев казва за нея: „Тя имаше прекрасна фигура, много танцувална и лъчезарна. Умееше да прави гротеска като Асен Русков. Нямаше големи гласови данни, макар че тембърът на гласа й бе много приятен. За нея пеенето не беше чак толкова важно, защото не е имала роли на героиня с много арии, дуети, ансамбли. Бе много танцувална. Носеше атмосфера на радост. Всяка нейна поява на сцената предизвикваше в салона буря от аплодисменти“.
(край на цитата)
След тези уводни думи ще се спра на биографични бележки и артистична дейност. В Интернет и други медии няма особено много информации за Тинка Краева, в които влизат една скромна Уикипедия-страница, едно предаване на Българското Национално Радио и няколко статии в пресата или портали в Интернет. Цитирам без промени текста на нейната Уикипедия-страница:
Тинка Панайотова Краева е българска оперетна актриса, родена на 14 февруари 1910 г. в Балчик, починала на 18 март 1970 г. в София. Заедно с Мими Балканска и Коста Райнов е част от златното поколение на българския музикален театър.
От 1929 г. е редовна артистка в Кооперативния театър, Театър „Одеон“, Художествения оперен театър, Народната оперета, Държавния музикален театър „Ст. Македонски“.
РОЛИ:
Аделаида – „Птицепродавачът“ – Целер;
Тели – „Аршин Мал Алан“ – Хаджибеков;
Маноловица – „Бунтовна песен“ – Г. Златев-Черкин;
Гана – „Айка“ – П. Хаджиев и др.
Циганката – „Българи от старо време“ – Премиерата на първата постановка на оперетата на Асен Карастоянов на сцената на ДМТ ”Ст. Македонски” е с дата 24 януари 1959 г., композирана е специално за трупата на Музикалния театър и е посветена на 80-годишнината от смъртта на Л. Каравелов (1879–1959). Участват легендарните български тенори Видин Даскалов в ролята на Иван, и Минко Босев в ролята на Ерчо, невероятно талантливата и красива Тинка Краева в ролята на циганката. Режисьор е Хитьо Попов, диригент Виктор Райчев, сценографията е на Евгени Ващенко. През 1968 г. този спектакъл е възстановен отново поради големия интерес на публиката и по повод 20-години от създаването на ДМТ.
Външни препратки
Различни роли в музикални спектакли в База-данни за музикално-изпълнителско изкуство на Института за изкуствознание на БАН.
Източници
↑ “Царицата на чардаша” за царицата на пулта, в-к „Дума“.
(край на цитата)
Не ми е известно кой е този „Художествен оперен театър“ – не знам за такъв, освен „Българската оперна дружба“ и Софийската опера. Исках да видя също какво е съдържанието на статията във в. „Дума“ (посочена в раздела „Източници“), но при търсене в Гугъл се получава отговор, че „Източникът не е на лице …“ – жалко.
В навечерието на 110-годишнината от рождението на Тинка Краева, в софийския вестник „Минаха години“ – брой 4 от 20 януари 2020 г. журналистката Елиана Митова публикува хубава обзорна статия за Тинка Краева. Интересна е историята с тази статия, защото тя не е поместена още в Интернет, а аз разбрах за нея от мой приятел в Габрово – симпатичният Димитър Босев, който знае, че пиша статии във ФБ на оперни и оперетни теми, и ми писа за тази статия. Освен това, той ми прати две факсимилета на по-голямата част от статията, които ще поместя като снимки след моята статия. За да не набирам наново текста, аз се свързах с Елиана Митова, с която сме добри приятели от доста време, тя ми изпрати текста, и с нейно съгласие го помествам по-долу:
Вестник „Минаха години“, брой 4, 20 януари 2020 г., стр. 39
Елиана Митова
Мими Балканска и Тинка Краева били съпернички в „Бал в „Савоя“
Март, 1970-та. Опашка се точи пред вратите на Музикалния театър. Феновете на оперетното изкуство са дошли да се простят с любимката си – голямата оперетна артистка Тинка Краева. Обстановката е тягостна, всички плачат. Театърът губи прекрасна артистка, поела характерното амплоа. Режисьорите вече се чудят кой ще поеме ролите й, коя ще играе Цилика в „Царицата на чардаша“. В този миг пред вратите на театъра застава легендата Мими Балканска. По онова време тя не стъпва тук, защото е жестоко обидена – по некрасив начин са я лишили от премиерата на „Славеят на Орхидея“. Никой не е в състояние да я върне в театъра, дори молбите на министъра на културата. Но…. смъртта на Тинка, на любимата приятелка от младостта, заставя Мими да влезе в залата, да остави букета си пред саркофага на Тинка и бързо да си отиде.
Коя е Тинка Краева, каскадната субретка, която и до ден днешен не може да бъде заменена от друга? Родена е на 14 февруари през далечната 1910–та. Семейството й е от Варна. Затова и духът й си остава волен като морето. Учи в частна балетна школа с разрешението на родителите си. Мечтае за сцената. И чудото се случва. За него разказва самата Тинка Краева приживе пред драматичния актьор Лео Конфорти. А записът се съхранява в Златния фонд на БНР:
„През 1928-ма Кооперативният театър дойде на турне във Варна. Това се случи пет години след неговото основаване. Концертът беше много приятен. Включиха се и балетни артисти от школата, в която играех. Реших да се явя на нещо като прослушване. Диригентът Илия Стоянов – Чанчето трябваше да ми акомпанира с оркестъра на театъра. Режисьорът Стоил Стоилов ме видя как се справям и ме покани наесен да стана част от театъра. Аз това и чаках. През септември отидох в София и се представих в театъра. Там, обаче, не ме познаха коя съм. „Абе, господа, аз съм момичето от Варна“, казах аз. „А, добре. Я се качи на един стол и си подигни малко рокличката“, каза Стоилов. „Ама, защо?“, питам аз. „Позавърти се. А, добре сложена, но малко дебеличка дебеличка“, отсече Стоилов. „Ама аз ще отслабна, ще видите, ще отслабна“, зарекох се аз. И отслабнах.
Приеха ме в трупата. Провървя ми! Станах каскадната субретка на Кооперативния театър. Подчертавам, на кооперативния оперетен театър. Защото има такива едни от операта, които не искат да признаят, че са минали през оперетата“, разказва Тинка Краева. Дебютът й е повече от успешен – танцьорката Гретъл в оперетата „Синята мазурка“ на Лехар. Тя си спомня с подробности как се е готвила за първото си явяване на сцената, колко се е старала в репетиционния период. „Ролята не беше лоша – хубаво момиче, цветарка, продава цветя. Имах пет реплики, на един лист хартия се събираха. Само че никой не ми каза да си уча точно репликите, а онова, което е в кавички, да не го зубря. Защото ставаше дума за ремарките – това, което актьорът трябва да прави на сцената. А аз бях толкова старателна, че научих и репликите на партньорите ми, и ремарките. И на репетициите казвах всичко това ред по ред.
Режисьорът Стоил Стоилов наду свирката и кресна: „Спрете този огнен темперамент и научете момичето, че текстът в кавички се действа, а не се говори“. После, в „Но, но Нанет“ станах партньорка на Асен Русков. Ех, какво щастие! Та тогава нямаше школа, нямаше ВИТИЗ. Моята школа бяха народните артисти Мими Балканска и Асен Русков. Те, големите, най-ярките звезди в съзвездието на Кооперативния театър. Израснах между лъвовете. Учех се от моите партньори Симеон Симеонов, Иван Станев, Елисавета Рускова, Невена Дочева“, сама признава приживе Тинка Краева.
В продължителната си кариера тя извайва на оперетната сцена над 200 роли. След Кооперативния театър играе в „Одеон“ на Стефан Пенчев, в „Народна оперета“ и вече в одържавения Музикален театър. Там й се налага да поеме интересни роли в съветските оперети, да блесне в „Аршин мал алан“ и в творбите на Исак Дунаевски. Публиката ще я запомни и като Циганката в прекрасната оперета на Асен Карастоянов – „Българи от старо време“. Премиерата и на 24 януари 1959 и се превръща в празник и за театъра, и за публиката, защото в главните роли блестят Видин Даскалов в ролята на Иван, и Минко Босев в ролята на Ерчо. Режисьор е Хитьо Попов, диригент Виктор Райчев, сценографията е на Евгени Ващенко.
Трудно е да изброим персонажите, които Тинка Краева изигра в своя театър. Между тях са Аделаида в „Птицепродавецът“ на Целер, Маноловица – „Бунтовна песен“ на Георги Златев – Черкин, Гана от „Айка“ на Парашкев Хаджиев. За познавачите на жанра е паметно участието й в първата постановка на „Бал в „Савоя“ на Пал Абрахам – там Тинка Краева играе танцьорката Танголита, а Мими Балканска – Мадлен. Двете първи приятелки се явяват съперници – по пиеса съпругът на Мадлен, Аристид, изневерява на жена си с Танголита.
„Тинка Краева е едно от чудесата на нашия оперетен театър. Завладяващо артистична и чаровна, неповторима каскадна субретка. Съжалявам, че не съм имала шанса да я гледам в най-ярките й сценични години. През 50-те на миналия век играеше вече характерни роли. Когато говореше с познат по улицата, нейният смях се чуваше вътре в театъра“, разказва музикалният редактор в Българското национално радио Красимира Йорданова. Допълва я големият наш оперен и оперетен режисьор проф. Светозар Донев: „Тинка е типичната каскадна субретка. Имаше прекрасна фигура, много танцувална и лъчезарна. Умееше да прави гротеска като Асен Русков. Нямаше големи гласови данни, макар че тембърът на гласа й бе много приятен. За нея пеенето не беше чак толкова важно, защото не е имала роли на героиня с много арии, дуети, ансамбли. Бе много танцувална. Носеше атмосфера на радост. Всяка нейна поява на сцената предизвикваше в салона буря от аплодисменти“.
Подобно на голямата си приятелка Мими Балканска, и Тинка Краева не остави потомство. Но една нейна племеничка носи едно към едно името й, и свято тачи паметта й. И добре, че е така.
Елиана Митова
(край на цитата)
Благодаря на Елиана Митова за предоставената статия – както виждаме, тук се описват редица детайли, които няма от къде другаде да се научат и ни връщат в годините, когато се създава българското оперетно изкуство, което е богато с толкова интересни преживелици и личности, посветили живота си на това дело.
Към статията на Елиана Митова в самия дизайн на публикацията във вестника има и няколко снимки (някои от тях ще покажа и аз), а двете факсимилета, които ми изпрати Димитър Босев, ще допълнят общата картина. Така че ония, които не са чели статията в оригинал, ще могат да получат известна представа за нейното оформление.
Както писах в началото, Българското Национално Радио почете също Тинка Краева, като излъчи през 2017 г. предаване, в което стана въпрос за нея и изкуството й. Цитирам:
БНР
„Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Тинка Краева
публикувано на 22.10.2017 в 23:00 | обновено на 21.11.17 в 08:18
„Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век“: Тинка Краева
Предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ започва всеки нов сезон с национална анкета „Любимите ви…“ в сайта на БНР bnr.bg
През годините научихме с интерес, че любимата оперета на българската публика е “Царицата на чардаша” на Имре Калман, любимият балет – “Лебедово езеро” на Чайковски, любимият мюзикъл – “Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, любимият оперен хор – Хорът на евреите от „Набуко”, най-любимият тенор на ХХ век – Лучано Павароти.
Всяка година даваме шанс на участниците
в анкетата да спечелят прекрасна награда.
Късметлии в предишните анкети спечелиха
електронен четец за книги, екскурзии
до Виена, Будапеща, Венеция, Дубай и още,
и още…
През сезон 2017/2018 честваме
100 години от създаването на българския
професионален оперетен театър.
Достолепната годишнина е повод да
посветим новата анкета “Любимите
ви…” на българските оперетни звезди
на ХХ век.
Помните ли големите български оперетни артисти на ХХ век? Кой от тях Ви е доставил най-много радост или е трогнал душата Ви най-силно? Дайте за него своя глас! До края на месец ноември можете да направите избор измежду 20-те предложения или да добавите свое. За да е валиден гласът Ви, имате право само на едно гласуване.
Гласовете на българската публика ще определят 10-те най-любими български оперетни артисти на ХХ век, а жребият ще определи кои участници в анкетата ще бъдат възнаградени с чудесни подаръци и кой ще спечели голямата награда – мини аудио система SONY SHAKEX30PN HI-FI SYSTEM, осигурена от Техномаркет. Жребият ще бъде изтеглен в специално празнично издание на предаването “Каста дива” през месец декември /*в томболата нямат право на участие служителите на БНР и техните семейства/.
По традиция в изданията през октомври и ноември припомняме със записи от богатата фонотека на БНР предложените артисти. Чуйте в звуковия файл спомените на дългогодишния директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ – проф. Светозар Донев, за Тинка Краева.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://www.bnr.bg/post/100898976
За отделни оперетни изяви на Тинка Краева може да се получи информация от данните в една база данни в България, която често ползвам, т.н. „База-данни за музикално-изпълнителско изкуство“ (БМИИ):
База-данни за музикално-изпълнителско изкуство
РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЪРСЕНЕТО
на : . . . . . . . . . . . . Тинка Краева. .
Цитирам линк към тази база данни:
В горната табела при всяка творба могат да се получат подробности, специално за годината и театърът на постановката, като се кликне в последната колона, както по-долу като пример съм дал оперетата „Любов и трон“ от Ото Либих през 1943 г. в театър „Одеон“:
Музикално събитие:
Любов и трон
Начало: 05.10.1943 г.
Край:
05.10.1943 г.
Държава:
България
В рамките на:
Забележки:
Организатор(и)
– Театър Одеон
Произведение(я):
Име: Любов и трон
Автор(и):
Ото Либих – Композитор
Радослав
Трингов – Либретист
Илия Стоянов –
Оркестрация
Дата: 05.10.1943 г.
Град:
София
Място: Театър
Одеон
Вид музикален
артефакт: Музикален опус
Начин
на музициране: Синтетични
форми
Акустична среда на
изпълнението: В зала
Вид
или жанр музика: Оперета
Премиера
Забележки:
Изпълнител(и):
Стефан Пенчев – Режисьор
Илия Стоянов
– Диригент
Катя Хаджистойкова –
Художник
Страшимир Мачев – Художник
Асен
Манолов – Хореограф
Надя Шаркова – Певец
Стоян Коларов
– Певец
Тинка Краева – Певец
Асен
Русков – Певец
Елисавета Рускова –
Певец
Коста Наумов – Певец
(край на цитата)
Като последна информация в днешната ми статия за Тинка Краева ще цитирам една публикация на музиковеда Панайот Стойчев, която надига завесата относно някои неприятни неща, с които се е срещнала Тинка Краева по време на артистичната си кариера. Моля за извинение, ако на някои читатели не се харесат части от публикацията, но думите са на г-н Стойчев:
Портал „БЛИЦ“
07 юли 2008 г.
Музиковедът Панайот Стойчев: Тодор Живков бил сводник на примата Нели Карова
Музиковедът Панайот Стойчев дълги години е общувал с някои от най-големите певци, диригенти, режисьори и сценографи в българския музикален живот.
Сред тях е и оперетната актриса Тинка Краева, за която и до днес се разказват легенди като прекрасна изпълнителка на главните роли в най-популярните оперети, поставяни на сцените на „Ренесанс” и „Одеон”, а по-късно и в Държавния музикален театър.
„През живота си Тинка Краева – много красива, много талантлива и рядко чаровна дама, е имала не един мъж, но най-вълнуващото й преживяване е било с един разбойник и обирджия, който през 20-те и 30-те години на миналия век подлудява цяла България. Този бандит обаче е бил много ларж с жените и в една прекрасна нощ подарява на Тинка Краева наниз с 12 жълтици, изящен златен пръстен с диамант и други бижута на обща стойност над 10 милиона лева”, разказва Панайот Стойчев.
Читателите от по-новото поколение едва ли знаят коя е Тинка Краева, макар че навремето е блестяла сред най-големите звезди на Музикалния театър. Наистина ли е била толкова известна?
Тинка Краева е родена на 14 февруари 1910 г. в Балчик. Племенница е на македонския воевода Михаил Даиев. Баща й Панайот Даиев е бил търговец на зърно в Добруджа и е имал три деца – две момчета и едно момиче – Тинка, бъдещата оперетна актриса. Тя е от така нареченото „златно поколение на българския музикален театър“.
(Следва текст под формата на въпроси на журналист и отговори на музиковеда Панайот Стойчев):
– Държавният музикален театър „Стефан Македонски” е открит през 1951 година. Преди това Краева къде е играла?
Играла е над 200 роли на различни сцени у нас, между които е известният театър „Ренесанс”. Той се е намирал на ъгъла на днешните булеварди „Христо Ботев” и „Тодор Александров”. Доколкото знам, там е бил скандално прочутият за времето си нощен локал „Нова Америка”, примамвал клиентелата си с вкусни кебапчета и оскъдно облечени амазонки. Негов собственик е бил пловдивчанинът Янко Петров, който в края на XIX век купува ливадата до старата Вайсова воденица и издига на мястото й лятна градина-бирария, която нарича предизвикателно “Нова Америка”. Там бирата струвала 20 ст., кебапчето – 10 ст., а хлябът и гарнитурата са били безплатни. Собственикът на шантана разположил сцената с гръб към шуртящата наблизо вада, а на естрадата гостували видни вариететни групи, дошли от различни краища на Европа. Жителите на тогавашната 80-хилядна София бързо се пристрастили към всичките прелести, предлагани от нощния локал, а предприемчивият Янко Петров реинвестирал печалбата си, като разширил постройката с нова сцена и няколко ложи. Докато на дансинга се виели сластно разголени амазонки, публиката в салона пиела бира, вино и лимонада. След края на спектакъла танцьорките, покрити с прозрачни воали, се хвърляли страстно в прегръдките на по-разкрепостените мъже. Двойките се оттегляли в специални сепарета, а паянтовата сграда се къпела в шампанско и се тресяла от оргии до зори.
По-късно към сградата била пристроена голяма лятна театрална сцена, която успява да привлече и интелектуалния елит на столицата. Поради бързо растящата конкуренция между театъра и седмото изкуство локалът се ориентира и към прохождащото тогава кино. След смъртта на Янко Петров наследниците му превръщат шантана в театър “Ренесанс”. Там прохождат много от големите ни актьори и оперетни звезди. Първият спектакъл на новосъздадения театър “Ренесанс” – “Феята на карнавала”, се играе безплатно за софиянци. Вместо пари ръководството моли публиката да пуска в специална урна листчета с мненията си за играта на актьорите. Според тяхната оценка се сформира окончателният театрален състав – Тинка Краева, Стоян Коларов и други бъдещи звезди.
По-късно Краева играе в прочутия за времето театър „Одеон”. Именно там среща бандита, за който ви говоря.
– Бихте ли разказали кой е той?
Той се казва Тинко Симов, роден в ловешкото село Българене. Сражавал се е на фронта при Дойран през 1917-а, но бяга от там, като задига десет сандъка с 10 хиляди патрона и до 1935 година кръстосва България като разбойник заедно с побратима си Дочо Христов. Ако трябва да определя идейната му позиция, тя е на типичен анархокомунист. По едно време двамата основават своя банка в Югославия и въртят кабарета и вариетета в много градове на страната. И всичко това става с покровителството на крал Александър Карагеоргиевич – същият, когото Владо Черноземски застреля в Марсилия в 1934-а.
– Кога се запознава с Тинка Краева?
Вероятно в 1930 година, когато тя играе на сцената на „Одеон”. Не знам дали Тинко Симов толкова много е обичал оперетата, но една вечер той отива там, за да гледа „Баядерка” на Имре Калман. И остава толкова възхитен от играта и красотата на Краева, че решава непременно да се запознае с нея, настига я на път за дома й и я заговаря. И като истински кавалер веднага й дава визитката си: „Винарска изба „Кайлъка”. Винар Гроздан Пенев Грозданов”. После противно на очакването, Краева не се държи като примадона и се съгласява Симов да я придружи до дома й. Пътьом той я кани в някое от най-луксозните софийски заведения – „Аризона”, „Алказар”, „Гамбринус”, „България”. За негова безкрайна изненада тя го кани вкъщи – да седнат на спокойствие и да си поговорят. Нататък всичко следва своя логичен път…
– Откъде Симов е имал у себе си толкова бижута, за да й ги подари още докато двамата са в леглото?
Ама какво говорите! Същият този Симов е правил обири, дето се казва, през ден, и то в най-богатите домове. Освен това непрекъснато е имал заможни любовници, които са го отрупвали с подаръци, за да го имат. А ако те не проявявали достатъчно щедрост, се е принуждавал сам да задига ценни предмети. Например златният пръстен с диамант, който подарява на Краева, е задигнат от Констанца Ляпчева – жената на премиера Андрей Ляпчев, в чиято вила е пренощувал при отсъствието на съпруга й. Още на другия ден, след като е бил в леглото на Краева, Симов обира на гара Левски фабриканта Фачекани – пендари, браслети, наполеони плюс 2 милиона лева на банкноти. А няколко дни по-късно в Ловеч той и Дочо Христов задигат още 2 милиона от дома на местния богаташ Христо Стойнов, след като цяла нощ са се радвали на ласките на невярната му съпруга.
– Как завършва този Симов?
Убиват го през 1935-а в родното му село и там е погребан.
– Тинка Краева повече никога ли не го е виждала?
Не знам, но през същата тази 1935-а я виждат да вечеря в любимия й ресторант „Гамбринус” в компанията на Дочо Христов, приятеля на Симов.
– Как продължава кариерата на Краева?
Тя играе в няколко театри, последният от които е Музикалният. След прословутия Априлски пленум на ЦК на БКП 1956 г. при развенчаването на култа към личността тя е оклеветена в поддържане на „незаконни интимни връзки” с Вълко Червенков.
– Защо смяташ, че е оклеветена? Фамозното УБО е вербувало не една красива актриса за своя сътрудничка, като я е вкарвало в леглото на някой големец.
Да, и ги е превръщало в елитни проститутки. За Тинка Краева даже се говореше, че освен с Червенков е имала връзки и с други членове на Политбюро, но според мен това бяха клюки, пуснати от нейните завистнички в Музикалния. Любовница на Червенков е била оперната певица Нели Карова, която впоследствие бяга в Америка. Ще ти кажа още една любопитна подробност: Тодор Живков, тогава в качеството си на първи секретар на Градския комитет на БКП, е играл ролята на сводник. Той е организирал техните срещи под формата на най-различни “мероприятия”.
– Червенков явно си е падал по оперните и оперетните актриси?
Именно той връща на сцената Лиляна Кошлукова, която през 1952 година е уволнена от Музикалния театър заради „съмнителния” й произход – баща й като кмет на селата Церово и Славовица е убит след 9 септември 1944-а, а брат й е изпратен в лагер и после убит. Червенков обаче, който я е гледал в „Цигански барон” при откриването на Музикалния театър се озъбва на партийните си другари: „Бях на „Цигански барон” и не чух Кошлукова да пее по фашистки.” След което моментално я връща на работа и даже я прави лауреат.
– Да се върнем на Тинка Краева. Тя докога играе?
За съжаление тя умира
още ненавършила 60 години – през 1970-а.
Но музикалните специалисти и до днес я
сочат като една от най-големите и
най-очарователни звезди на родната
оперета.
(край на цитата)
Нека днес на 14 февруари 2020 г. почетем кръглите 110 години от рождението на легендарната Тинка Краева, която е направила толкова много за развитието на оперетното изкуство в България. Наред с Мими Балканска двете са най-важните представителки на това изкуство в тогавашната му епоха.
Мир на праха й!
…….