Шведско-американският диригент Херберт Бломстет празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 11 юли 2023 г. празнува рожден ден – 96 години – най-възрастният още активен диригент от световен мащаб – шведско-американският диригент Херберт Бломстет (в по-точен фонетичен превод „Блумстедт“), роден на този ден през 1927 г. в Спрингфийлд / САЩ.
Годишнината не е кръгла, но не мога да се въздържа да не пиша статия за него – Бломстет е широко известна артистична личност специално в Германия. През последните десетилетия той ръководи редица години известни симфонични оркестри в различни части на страната, но дейността му няма никога да бъде забравена преди всичко като главен диригент на Саксонската държавна капела в Дрезден (1975-1985), после на същия пост от 1998 до 2005 г. в прочутия „Гевандхаус“-оркестър“ в Лайпциг като наследник на Курт Мазур, който заминава за Америка да поеме поста главен диригент на Филхармоничния оркестър в Ню Йорк.
В Германия Херберт Бломстет продължава да има интензивна концертна дейност и до днес с различни оркестри, като през 2015 г. със Симфоничния оркестър в Бамберг и с редица радиооркестри към отделни поделения на Централното немско радио и телевизия ARD, като тия в Хамбург, Берлин, Лайпциг, Щутгарт, Баден-Баден и други.
Самият аз съм крайно изненадан, че този изключително продуктивен маестро е все още така витален и в състояние да дирижира големи оркестри с изумително тежки и отговорни програми. Цитирам неговите планове в близко бъдеще (през настоящата и следващата 2024 година):
Freitag, 01.09.2023 19:30 UhrKKL Kultur- und Kongresszentrum Luzern
Bruckner: Sinfonie Nr. 7 E-Dur WAB 107
Lucerne Sommer-Festival
Samstag, 02.09.2023 19:00 UhrKloster Eberbach Eltville
Bruckner: Sinfonie Nr. 7 E-Dur
Rheingau Musikfestival
Freitag, 08.09.2023 20:00 UhrGewandhaus Leipzig
Gewandhausorchester, Herbert Blomstedt
Schubert: Sinfonie Nr. 5 B-Dur, Berwald: Erinnerung an die norwegischen Alpen & Sinfonie Nr. 3 C-Dur
Sonntag, 10.09.2023 11:00 UhrGewandhaus Leipzig
Gewandhausorchester, Herbert Blomstedt
Schubert: Sinfonie Nr. 5 B-Dur, Berwald: Erinnerung an die norwegischen Alpen & Sinfonie Nr. 3 C-Dur
Freitag, 22.09.2023 20:00 UhrPhilharmonie Berlin
Berliner Philharmoniker, Herbert Blomstedt
R. Strauss: Metamorphosen für 23 Solo-Streicher, Beethoven: Sinfonie Nr. 3 Es-Dur op. 55 „Eroica“
Samstag, 23.09.2023 19:00 UhrPhilharmonie Berlin
Berliner Philharmoniker, Herbert Blomstedt
R. Strauss: Metamorphosen für 23 Solo-Streicher, Beethoven: Sinfonie Nr. 3 Es-Dur op. 55 „Eroica“
Sonntag, 24.09.2023 20:00 UhrPhilharmonie Berlin
Berliner Philharmoniker, Herbert Blomstedt
R. Strauss: Metamorphosen für 23 Solo-Streicher, Beethoven: Sinfonie Nr. 3 Es-Dur op. 55 „Eroica“
Samstag, 25.11.2023 20:00 UhrKonzerthalle Bamberg
João Maria Pires, Bamberger Symphoniker, Herbert Blomstedt
Beethoven: Klavierkonzert Nr. 4 G-Dur op. 58, Mozart: Sinfonie Nr. 41 C-Dur KV 551 „Jupiter“
Sonntag, 26.11.2023 17:00 UhrKonzerthalle Bamberg
João Maria Pires, Bamberger Symphoniker, Herbert Blomstedt
Beethoven: Klavierkonzert Nr. 4 G-Dur op. 58, Mozart: Sinfonie Nr. 41 C-Dur KV 551 „Jupiter“
……
2024 година:
Donnerstag, 11.01.2024 20:00 UhrResidenz München
Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Herbert Blomstedt
Freitag, 12.01.2024 20:00 UhrResidenz München
Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Herbert Blomstedt
Samstag, 13.01.2024 20:00 UhrUniversität Regensburg (Audimax)
Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Herbert Blomstedt
Jubiläumskonzert
Donnerstag, 18.01.2024 20:00 UhrResidenz München
Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Herbert Blomstedt
Freitag, 19.01.2024 20:00 UhrResidenz München
Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Herbert Blomstedt
Sonntag, 24.03.2024 19:00 UhrSemperoper Dresden
Christina Landshamer & Simona Šaturová, Tilman Lichdi, Sächsischer Staatsopernchor …
Schubert: Sinfonie Nr. 2 B-Dur D 125, Mendelssohn: Sinfonie Nr. 2 B-Dur op. 52 „Lobgesang“
Montag, 25.03.2024 19:00 UhrSemperoper Dresden
Christina Landshamer & Simona Šaturová, Tilman Lichdi, Sächsischer Staatsopernchor …
Schubert: Sinfonie Nr. 2 B-Dur D 125, Mendelssohn: Sinfonie Nr. 2 B-Dur op. 52 „Lobgesang“
Donnerstag, 04.04.2024 20:00 UhrGewandhaus Leipzig
Gewandhausorchester, Herbert Blomstedt
Schubert: Sinfonien Nr. 2 B-Dur & Nr. 4 c-Moll, Berwald: Elfenspiel
Freitag, 05.04.2024 20:00 UhrGewandhaus Leipzig
Gewandhausorchester, Herbert Blomstedt
Schubert: Sinfonien Nr. 2 B-Dur & Nr. 4 c-Moll, Berwald: Elfenspiel
Sonntag, 07.04.2024 11:00 UhrGewandhaus Leipzig
Gewandhausorchester, Herbert Blomstedt
Schubert: Sinfonien Nr. 2 B-Dur & Nr. 4 c-Moll, Berwald: Elfenspiel
(край на цитата)
Както виждаме, през месец септември 2023 г. Херберт Бломстет ще ръководи общо 7 концерта, а през ноември – още два. За следващата 2024 г. са планирани: 5 концерта през януари, 2 през март и 3 през април. Респект!
Когато на 11 юли 2017 г. Херберт Бломстет навърши кръглите 90 години, редица немски медии отбелязаха този юбилей. Тогава влязох с името му в Гугъл, за да потърся повече конкретни информации и бях впечатлен от големия брой статии в централни немски медии и портали, които поместиха поздравителни информации за юбиляра. Ето например началото на една такава статия в портала на авторитетната медия „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ от 11 юли 2017 г.
FAZ Frankfurt
Herbert Blomstedt wird neunzig – Im Staunen gewachsen
Er ist der älteste noch aktive Dirigent. Zu seiner inneren Stabilität, Gelassenheit und Klasse fand er schon vor langem, und er brilliert damit bis heute: Herbert Blomstedt zum neunzigsten Geburtstag.
11.07.2017, von Gerald Felber
© dpa
Eine federnde, leuchtende, naturgewachsene Selbstverständlichkeit zeichnet ihn aus: Herbert Blomstedt.
Güte: ein sanft langweiliges Wort aus vordigitalen Zeiten mit Echtmenschenkontakt, inzwischen fast wieder originell, wenn es einem unvermutet begegnet. Manchmal drängt es sich auf. Bei Herbert Blomstedt, dem schwedischen Dirigenten, fasst es am besten, was das Wesen seiner Persönlichkeit (auch seiner Arbeit mit den Musikern, seiner philosophisch-ästhetischen Denkweise) ausmacht: Güte.
Blomstedt, der an diesem Dienstag neunzig Jahre alt wird, dürfte nach dem Tod des 93-jährigen Stanisław Skrowaczewski der älteste noch aktive Dirigent weltweit sein; innerhalb der besten ist er es allemal, gefolgt von Bernard Haitink, aktuell 88. Dass sie alle drei in ihren späten Jahren neu zum gleichen Komponisten – Anton Bruckner – fanden, wäre eigens des Nachdenkens wert. Für jetzt nur: Bruckner und Blomstedt. Aus den nach acht gemeinsamen Spielzeiten als Ernte eingebrachten Interpretationen mit dem Leipziger Gewandhausorchester leuchtet unzerstörbar staunende Demut, entfaltet in natürlichster Organik, ohne Weihrauch und Pathos. So, wie der Dirigent es selbst einmal umschrieb: Wir sehnen uns nach einer vollkommenen Welt, die in ihrem höheren Ganzen auch alles Leid in sich zu schließen und aufzuheben vermag – und Musik, wirklich große Musik, zeigt uns diese Welt als visionären Entwurf (…)
(край на цитата)
Няма да цитирам цялата статия, подобни са и другите информации, но всички те дават ясна картина за стойността и делото на този бележит диригент, известен по целия свят.
Превод:
FAZ Франкфурт
Херберт Бломстет навършва 90 – пораснал в захлас
Той е най-възрастният още активен диригент, който намери отдавна своята вътрешна стабилност, спокойствие и класа, и с това той блести още до днес: Херберт Бломстет навършва 90.
Доброта – една мека и скучна дума от времето преди дигиталната революция, която го отличава при контактите му с други хора. Именно тази дума приляга най-добре на този диригент от Швеция, която изразява най-точно същността на неговия характер (също и при работа с музиканти) – неговото философско-естетическо мислене.
Херберт Бломстет, който на днешния вторник навършва 90 години, след смъртта на 93-годишния Станислав Скровачевски е най-възрастният още активен диригент в световен мащаб. И без това той е бил винаги един от най-добрите. Сега го следва Бернард Хайтинк, който е на 88. Факта, че и тримата – Бломстет, Скровачевски и Хайтинк в късните години на дейността си посягат към един и същ композитор – Антон Брукнер, заслужава да се помисли.
Сега конкретно за Бломстет и Брукнер: в течение на осем сезона като шеф на „Гевандхаус“-оркестър в Лайпциг оставеното наследство от Бломстет като интерпретации блести със своето неразрушимо смирение, простирайки се по най-естествения начин на музикалната организация – без патос и украшения (моя бележка – Б.К.: свободен превод на думата украшения – оригиналът е „тамян“).
Така, както един път самият диригент е казал: „Ние се стремим към един идеален свят, който в своята цялостна същност съдържа много страдания и се нуждае от възвеличаване. Музиката, действително голямата музика ни показва този свят като мечтан проект“.
(край на превода)
За Херберт Бломстет има 19 Уикипедия-страници на различни езици. Каква беше изненадата ми, че има и малка такава на български език – похвално! Защо не е така и за редица други музиканти със световна известност? Цитирам за сведение тази страница за Херберт Бломстет:
Херберт Бломстет (на шведски: Herbert Blomstedt) е шведско–американски диригент със световна известност, роден на 11 юли 1927 г. в Спрингфийлд / САЩ.
Той е член на Кралската шведска музикална академия и носител на германския „Орден за заслуги“.
Биография
Херберт Бломстет е роден в САЩ в шведско семейство. Баща му е адвентистки пастор. Той получава своето музикално образование в Кралската консерватория в Стокхолм и в Университета в Упсала (Швеция). Следва дирижиране в консерваторията Джуйлиърд Скул (Ню Йорк), модерна музика в Дармщат и ренесансова и барокова музика в Скола Канторум (Базел). Работи под ръководството на Игор Маркевич в Залцбург и Ленард Бърнстейн в Тангълуд.
- През 1954 г. Бломстет дебютира като диригент с Филхармоничния оркестър на Стокхолм, а след това е диригент на известни скандинавски оркесри
- До 1963 г. ръководи Симфоничния оркестър на шведското радио
- От 1975 до 1985 г. ръководи Саксонската Градска Капела в Дрезден
- От 1985 до 1995 г. е музикален директор на Симфоничния оркестър на Сан Франциско
- От 1998 до 2005 г. е ръководител на Гевандхаусоркестър в Лайпциг
Херберт Бломстет работи като гост диригент в различни известни оркестри, като Бамбергер Симфоникер, Берлинската и Мюнхенската филхармонии, Концертгебау в Амстердам, Чикагския и Бостънския симфоничен оркестър, филхармоничните оркестри на Лос Анджелис и Израел. Симфоничен оркестър NHK (Токио) и Симфоничния оркестър на Сан Франциско го обявяват за техен почетен диригент.
С Бломстет свири и българската цигуларка Мила Георгиева.
Бломстет получава през 2003 г. Орден за заслуги от президента на Германия Йоханес Рау. Известният диригент и адвентист от седмия ден, чиято съпруга Трауте почива през ноември 2003 г., има четири дъщери и живее от 1984 г. в Люцерн.
(край на цитата)
Сравнително малка, но информативна статия, която в общи линии дава сведения за най-важните етапи от дейността на Херберт Бломстет.
Що се отнася до цигуларката Мила Георгиева, ще цитирам данни за нея:
Мила Георгиева е родена на 21 февруари 1976 година в София в семейство на музиканти – баща ѝ е член на камерния ансамбъл Софийски солисти, а майка ѝ е преподавател в Националното музикално училище „Л. Пипков“. Има по-голяма сестра – Юлиана.
Започва да свири на цигулка едва 4-годишна и е наречена дете-чудо. Още като дете печели награди от конкурси в Италия, Чехия и България. Изнася концерти в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай и участва в италиански, френски и швейцарски телевизии.
На 9 години прави дуети с Минчо Минчев, а на 14 тръгва да покорява света. Учи в „Джулиърд скул“ (Ню Йорк) и в „Гилдхол скул“ (Лондон).
Свири с най-големите диригенти – на Летния фестивал Равиниа в Чикаго с Кристоф Ешенбах, като солист на Гевандхаус с Херберт Бломщед, с Филхармоничния оркестър на Осака и Мичийоши Инуе, с Бамбергските симфоници под диригентството на Жорж Претр, с оркестър „Тонхале“ с Ричард Хикокс и др.
Българката печели първа награда от фестивала „Моцарт“ на фондация „Орфеум“ в Цюрих. В Япония записва четири компактдиска за RCA Victor. От сезон 2002 г. е концертмайстор на симфоничния оркестър на радио Щутгарт – най-младият в историята му.
Със съпруга си Александър Найденов (който е адвокат) живеят в Лондон. Имат двама сина – Джордж (р. 2006 г.) и Томас (р. 2015 г.), както и дъщеря Ани (р. 2009 г.).
(край на данните за Мила Георгиева)
Ще цитирам сравнително обширна статия от медия на немски език за живота и музикалната кариера на диригента Херберт Бломстет, от която се научават редица важни факти за него, после ще дам мой превод на български език:
Musikkarriere
Blomstedt wurde in den Vereinigten Staaten als Sohn schwedischer Eltern geboren, die zwei Jahre nach seiner Geburt in ihr Heimatland zurückkehrten. Er begann seine musikalische Laufbahn an der Königlichen Musikakademie in Stockholm, wo er Schüler von Tor Mann war, über den er sagt: „Tor Mann war ein großartiger Lehrer für mich und ein Dirigent, der dem nordischen Repertoire besonders nahe stand musikalischer Leiter des Orchesters der Stadt Göteborg, wahre Hauptstadt der skandinavischen Musik, da Grieg, Stenhammar, Sibelius und Nielsen selbst dort gearbeitet hatten. Mann traf Sibelius und Nielsen persönlich, daher war sein Unterricht ein ausgezeichneter Ausgangspunkt für mich .”
Später ging er an die Universität UppsalaMusikwissenschaft zu studieren. Blomstedt sagt über diese Zeit: „Ich habe es mit einem großartigen Menschen und gleichzeitig einem großartigen Lehrer gemacht, Professor Carl-Allan Moberg, dessen Spezialgebiet die Musik des Mittelalters war. Aber natürlich hat er die gesamte Musikgeschichte geprägt. Daran erinnere ich mich weiter.“ Meine Flitterwochen, Schatz Ich reiste nach Frankreich und besuchte das Kloster Solesmes, berühmt als Hüter des gregorianischen Chorals Moberg hatte gute Kontakte zum Abt des Klosters, einem der führenden Experten für die Wiederbelebung der gregorianischen Musik, also fragte er mich Man gab mir ein großes Buch. Als ich an die Tür klopfte, sagten sie, es täte ihnen leid, aber er sei gerade gestorben, also konnte ich das Buch nie liefern und es landete in meiner Bibliothek. Moberg hatte einen großen Einfluss auf mich, nicht nur ich musik üben.
Anschließend studierte er Dirigieren an der New Yorker Juilliard School of Music , zeitgenössische Musik in Darmstadt und Renaissance- und Barockrepertoire an der Schola Cantorum Basiliensis . Er arbeitete mit Igor Markevitch in Salzburg , den er als seinen Lehrer im Dirigieren betrachtet und über ihn sagt: „Markevitch hatte einen großen Einfluss auf mich. Ich habe bei ihm in Salzburg studiert, wo ich ihn kennengelernt habe. Drei Sommer habe ich dort bei ihm studiert und gelernt danach wurde ich sein Assistent, tatsächlich war ich sein Assistent in Spanien, bei einem Konzert in Santiago de Compostela, um 1955. Es war ein wunderbarer Aufenthalt, mit intensiven Proben in der barocken Kirche. Unvergesslich, weil mich auch meine Familie begleitet hat. Ich kannte Markevitch sehr gut. Ich nannte ihn Vater Igor, weil er immer sehr nett zu mir war. Aber es war eine sehr schwierige Person, mit ihm umzugehen. Er war auch ein großartiger Musiker – übrigens ein Wunderkind –, ein virtuoser Dirigent, ein großartiger Lehrer und zweifellos ein großartiger Komponist, den man nicht vergessen sollte. Seine Manieren waren die eines russischen Zaren. Als Musiker und als Freund war er wunderbar. Ich habe ihn immer bewundert. Wir standen bis zu seinem Tod in ständigem Briefkontakt. “
Anschließend arbeitete er mit Leonard Bernstein an Tanglewood , von dem er sagt, „war eine große Inspiration, weil er so ein charismatischer und energischer Mensch war“ und er schätze „seine emotionale Intensität, eine seiner großen Attraktionen als Regisseur. Aber das befürchte ich.“ manchmal ist das übertrieben.”
1954 gab er sein Debüt als Dirigent mit dem Stockholm Philharmonic Orchestra . Später war er Chefdirigent des Norrköpping Symphony Orchestra und der Osloer Philharmonie sowie des Schwedischen Rundfunkorchesters .und Radio Dänemark. Mit diesem Orchester machte er eine Referenzaufnahme aller Nielsen-Symphonien, über die er sagt: „Es war sehr wichtig, diese Musik mit einem Orchester zu erarbeiten und zu dirigieren, das diese Sinfonien auswendig kannte und sie auch großartig gespielt hatte Dirigenten, nicht mit Nielsen, da das Orchester noch nicht existierte, sondern mit Dirigenten, die ihn persönlich kannten und sogar mit ihm spielten, wie Erik Tuxen, Thomas Jensen – ein großer Nielsen-Spezialist – oder Fritz Busch , der er war musikalischer Leiter in den vierziger Jahren und brachte die Nielsen-Symphonien zum Edinburgh Festival. Ich war daher ein sehr glücklicher Anfänger, der diese Symphonien, die ich so sehr liebte, zum ersten Mal mit Musikern dirigierte, die sie so gut kannten. Ich denke, wir haben einige gute Aufnahmen gemacht.”
Von 1975 bis 1985 war er Chefdirigent der Staatskapelle Dresden , mit der er durch Westeuropa, die USA und Japan tourte. Ab dieser Zeit tritt Blomstedt als Gastdirigent in den wichtigsten Orchestern der Welt auf ( Berliner Philharmoniker , Bayerischer Rundfunk , Concertgebouw , London Philharmonic , Cleveland Orchestra , Chicago Symphony , NHK Symphony Orchestra , der Ehrendirigent und viele mehr Andere). Bekannt wurde Blomstedt durch seine Interpretationen romantischen deutsch-österreichischen Repertoires, wie etwa der Werke Beethovens .Mendelssohn , Schubert , Bruckner oder Richard Strauss , aber auch nordische Autoren wie Carl Nielsen , Edvard Grieg oder Jean Sibelius .
Blomstedt übernahm 1985 für 10 Jahre die Eigentümerschaft des San Francisco Symphony Orchestra , das er in die großen Konzertsäle Europas führte. Damit nahm er eine zweite Gesamtheit der Nielsen-Symphonien auf, die als absolute Referenz der aufgenommenen gilt und über die er sagt: „Das zweite Mal, als ich die Nielsen-Symphonien aufnahm, war, wie Sie wissen, in San Francisco, mit einem Orchester von natürlich viel besser als in Kopenhagen, aber dessen Musiker nicht die geringste Ahnung von Nielsens Musik hatten, nicht einmal seinen Namen kannten, also war es genau das Gegenteil, in diesem Fall waren es die Musiker, die davon profitierten . meine Erfahrung mit Nielsen. Es war für alle sehr interessant.”
Später war er nacheinander Chefdirigent des NDR Sinfonieorchesters und des Leipziger Gewandhausorchesters , dem Blomstedt analog zu vielen nordamerikanischen Orchestern eine Brillanz prachtvoller Klangfarben, vor allem in den Blechbläsern, auferlegte. Der „sächsische Sound“ – basierend auf der Amplitude der tiefen Frequenzen – wurde mit dem „Los Angeles or San Francisco Sound“ angereichert.
Er ist ein gläubiges Mitglied der Kirche der Siebenten-Tags-Adventisten und als solcher gibt er freitagabends oder samstags keine Proben, obwohl er an diesen beiden Tagen dirigiert, weil er dies nicht als Verstoß gegen das Samstagsgebot ansieht. Diese Religiosität bringt ihn der symphonischen Musik Bruckners, deren führender Interpret er geworden ist, sehr nahe.
Er hat sich auch auf die Interpretation von Beethoven spezialisiert, den er als seinen Lieblingskomponisten betrachtet und über den er erklärt: „Beethoven deutlich zu hören, wenn man Goyas Gemälde betrachtet, als wären sie seine natürliche Umgebung. Beide waren Zeitgenossen, sie starben im Abstand von einem Jahr und, Unglaublich, zumindest aus heutiger Sicht betrachtet, die revolutionäre Verbindung zwischen diesen beiden brillanten, tauben, einander fremden Menschen. Beethoven sagte etwas, das heute eine maximale Substanz zurückgewinnt: „Ich bin der Besitzer meines Geistes.“
Zu seinen Lieblingskomponisten zählt auch die Triade der gleichzeitig geborenen großen Symphoniker: Nielsen, Sibelius und Mahler, von denen er sagt:
„Bruckner ist älter, zwanzig oder dreißig Jahre älter. Schostakowitsch vierzig Jahre später. Und ich würde Richard Strauss nicht in dieses Trio aufnehmen. Mahler sagte, seine Zeit würde kommen, wenn die von Strauss zu Ende sei verbindet sich sofort mit dem Zuhörer und kann natürlich manchmal bewegend sein, aber sein Gesamtcharakter ist leicht oberflächlich, aber die Musik von Nielsen, Sibelius und Mahler ist immer extrem transzendent.
Nielsens Musik kann, wie die von Sibelius und Mahler, natürlich fröhlich, fröhlich, unterhaltsam sein, aber sie ist immer ernst. Daran ist nichts Oberflächliches. Es wird nichts geschrieben, nur um zu gefallen. Alles reagiert auf eine musikalische Idee. Diese Vorstellung kann manchmal bedrohlich, verstörend sein, wie in Nielsens Sechster , bis zu dem Punkt, dass dieses Werk den Zuhörer sogar irritieren kann. Wenn das Werk glücklich endet, atmet man zumindest auf, denn der eben erlebte Konflikt ist rein musikalisch. Musik wird zum Spiegel vitaler Erfahrungen.
Nielsen vermittelt durch Musik eine klare ethische Botschaft. In diesem Sinne steht er Beethoven und seinen Symphonien sehr nahe. Kurz gesagt stellen diese eine Reise von der Dunkelheit zum Licht dar. Wie zum Beispiel bei Beethovens Fünfter Sinfonie, die ihren typischen Konflikt triumphal auflöst.
Nielsens Musik baut auf der gleichen Grundidee auf. Dieser Konflikt wird mit rein musikalischen Mitteln artikuliert. Es ist ein thematischer Konflikt von Intervallen, Melodien, Harmonien usw. In Beethovens Musik hört man seine inneren Konflikte. Du hörst ihre Taubheit oder ihre Traurigkeit. Es ist ein musikalischer Konflikt, der auf das Leben übertragen werden kann. Und bei Nielsen passiert genau dasselbe. Wenn Nielsens Musik gut, brillant und einfühlsam gespielt wird, wird sie die gleiche Botschaft vermitteln. Der Zuhörer erlebt einen großen Konflikt, erfährt aber auch eine großartige Lösung. Wie es in unserem Leben passiert. Dies ist keine Musik zum Vergnügen oder um eine Geschichte zu erzählen. Es ist Musik über dich selbst. Und das gilt besonders für Nielsens Musik.
Ähnliches geschieht in der Musik von Mahler und Sibelius. In Mahlers Musik hört man immer seine Probleme; Es ist traurige Musik wegen ihrer Konflikte. Bei Nielsen hört man nicht seine persönlichen Konflikte, sondern allgemeine Konflikte wie in Beethovens Musik. Konflikte, die gelöst werden müssen. Schließlich ist die Musik von Sibelius persönlicher, schwieriger zu imitieren. Dies ist einer der Gründe, warum es länger gedauert hat, bis Nielsens Musik geschätzt wurde als die von Sibelius; es fehlt diese besondere Farbe, die Sibelius-Musik hat. Nielsens Musik ist viel mehr in der klassischen Tradition verwurzelt, bis zu dem Punkt, dass es für mich eine klare Linie gibt, die mit Haydn beginnt, mit Beethoven weitergeht, mit Brahms weitergeht und mit Nielsen endet. Das heißt, diese Linie führt weder zu Mahler, noch zu Schostakowitsch, noch zu Sibelius.
Herbert Blomstedt ist ein mit viel Fingerspitzengefühl ausgestatteter Regisseur und ein Liebhaber von gelungenen Arbeiten, auch wenn er zuweilen zu Spontanität neigt. Als kleiner Freund von Medienauftritten konzentriert sich Blomstedt auf seine Tätigkeit mit dem einzigen Ziel, dass nur die Musik der Hauptprotagonist seiner Auftritte ist. Eine seiner Stärken als Dirigent ist seine besondere Hellsichtigkeit, um den gesamten architektonischen Rahmen der auszuführenden Werke zu bauen, und wurde berühmt für den dramatischen und emotionalen Sinn, den er bestimmten Stücken, insbesondere aus der Romantik, verleiht. Blomstedt verfügt über eine außergewöhnliche und vollständige musikalische Ausbildung und verfügt über ein sehr umfangreiches Repertoire, das von mitteleuropäischer Romantik bis zu Musik aus der ersten Hälfte des 20. mit besonderem Augenmerk auf skandinavische Komponisten wie Nielsen und Berwald. Seine künstlerische Laufbahn konzentrierte sich vor allem auf Sinfoniekonzerte und ließ die Oper auf einen fast marginalen Raum reduziert.
Herbert Blomstedts Karriere hat sich besonders langsam entwickelt und 2016, als er 89 Jahre alt wurde, ist er auf seinem absoluten Höhepunkt. Er weiß besser denn je, wie man Orchesterknete formt, er weiß besser denn je, was er will und wie man es bekommt, und die Ergebnisse, die er erzielt, sind folglich auch besser denn je.
Vorbei sind seine Besitzzeiten in großen europäischen und amerikanischen Formationen. Jetzt treten nur die Besten an, damit er sie in kurzen Gastregisseuren zu Teilhabern an dieser Altersweisheit macht.
(край на цитата)
Превод:
Музикална кариера
Бломстет е роден в Съединените щати от шведски родители, които се завръщат в родната си страна две години след раждането му. Започва музикалната си кариера в Кралската музикална академия в Стокхолм, където е ученик на Тор Ман, за когото той казва: „Тор Ман беше страхотен учител за мен и диригент, който беше особено близък до скандинавския репертоар и беше музикалният директор на оркестъра на град Гьотеборг, истинска столица на скандинавската музика, тъй като самите Григ, Стенхамар, Сибелиус и Нилсен са работили там. Ман се срещна лично със Сибелиус и Нилсен, така че неговото преподаване беше отлична отправна точка за мен.”
Бломстет казва за този период: „Направих музикалното си обучение със страхотен човек и в същото време изключителен учител, професор Карл-Алан Моберг, чиято специалност беше средновековната музика. Но, разбира се, той оформи цялата история на музиката. Ще запомня това. През моя меден месец, скъпи, пътувах до Франция и посетих манастира Солесмес, известен с това, че е пазител на григорианското песнопение. Моберг имаше добри контакти с абата на манастира, един от водещите експерти по възраждането на григорианската музика, така че той ме помоли да взема оттам една голяма книга. Когато почуках после на вратата на Карл-Алан Моберг, ми казаха, че съжаляват, но той току-що почина, така че никога не успях да му доставя книгата и тя се озова в моята библиотека. Моберг имаше огромно влияние върху мен, не само аз, практикувайки музика.“
След това Бломстет учи дирижиране в „Juilliard School of Music“ в Ню Йорк, съвременна музика в Дармщадт и ренесансов и бароков репертоар в „Schola Cantorum Basiliensis“. Работил е с Игор Маркевич в Залцбург, когото смята за свой учител по дирижиране и казва за него: „Маркевич ми оказа голямо влияние. Учих при него в Залцбург, където се запознах с него. Учих с него там през летните месеци в разстояние на три години и след това му станах асистент, всъщност бях негов асистент в Испания, на концерт в Сантяго де Компостела около 1955 г. Беше прекрасен престой, с интензивни репетиции в бароковата църква. Незабравимо, защото семейството ми също ме придружаваше. Познавах Маркевич много добре. Нарекох го „татко Игор“, защото винаги беше много мил с мен. Но той беше много труден човек за справяне. Той беше и велик музикант – между другото дете чудо – виртуозен диригент, велик учител и несъмнено велик композитор, който не трябва да се забравя. Обноските му бяха като на руски цар. Беше прекрасен като музикант и като приятел. Винаги съм му се възхищавал. Поддържахме постоянна кореспонденция до смъртта му. “
След това Бломстет работи с Ленард Бърнстейн в Tanglewood, за когото казва, че „е огромно вдъхновение, защото е толкова харизматичен и енергичен човек“ и той оценява „емоционалната му интензивност, една от големите му атракции като режисьор. Но се страхувам, че понякога това е преувеличение.”
През 1954 г. Бломстет дебютира като диригент със Стокхолмския филхармоничен оркестър. По-късно е главен диригент на Симфоничния оркестър на Норкьопинг и Филхармонията на Осло, както и на Оркестъра на Шведското радио и Радио Дания. С този оркестър той прави референтен запис на всички симфонии на Нилсен, за които казва: „Беше много важно да разработим и дирижирам тази музика с оркестър, който знае тези симфонии наизуст и също ги е изсвирил брилянтно, а не с Нилсен, тъй като оркестърът все още не съществуваше, но с диригенти, които го познаваха лично и дори свиреха с него, като Ерик Туксен, Томас Йенсен – голям специалист относно Нилсен – или Фриц Буш, чийто музикален директор през четиридесетте години донесе симфониите на Нилсен на фестивала в Единбург. Затова бях много щастлив начинаещ, дирижирайки за първи път тези симфонии, които толкова обичах, с музиканти, които ги познаваха толкова добре. Мисля, че имаме добри постижения.”
От 1975 до 1985 г. Бломстет е главен диригент на „Staatskapelle Dresden“, с който оркестър гастролира в Западна Европа, САЩ и Япония. От този момент Бломстет се появява като гост-диригент на най-важните оркестри в света (Берлинска филхармония, Байеришер Рундфунк, Концертгебау, Лондонска филхармония, Кливландски оркестър, Чикагски симфоничен оркестър, Симфоничен оркестър „NHK“ в Токио, Почетен диригент и много други).
Бломстет става известен със своите интерпретации на романтичен немско-австрийски репертоар, като произведения на Бетовен, Менделсон, Шуберт, Брукнер и Рихард Щраус, но също така и на скандинавски автори като Карл Нилсен, Едвард Григ и Жан Сибелиус.
През 1985 г. Бломстет става главен диригент на Симфоничния оркестър на Сан Франциско за 10 години, който състав довежда до големите концертни зали на Европа. По този начин той записва втори набор от симфонии на Нилсен, който се счита за абсолютна референция на записаните и за който Бломстет казва: „Вторият път, когато записах симфониите на Нилсен, беше, както знаете, в Сан Франциско, с оркестър разбира се много по-добре, отколкото в Копенхаген, но чиито музиканти нямаха ни най-малка представа за музиката на Нилсен, дори не знаеха името му, така че беше точно обратното, в този случай музикантите бяха облагодетелствани. Моя опит с Нилсен беше много интересен за всички.”
По-късно Бломстет е главен диригент на Симфоничния оркестър на „NDR“ (оркестъра на северногерманското радио) и оркестъра „Гевандхаус“ в Лайпциг, на които Бломстет налага блясък от великолепни тембри, аналогични на много северноамерикански оркестри, особено в духовата секция. „Саксонският звук“ – базиран на амплитудата на ниските честоти – беше обогатен със „звука на Лос Анджелис или Сан Франциско“.
Бломстет е благочестив член на Църквата на адвентистите от седмия ден и като такъв не провежда репетиции в петък вечер или събота, въпреки че дирижира в тези два дни, защото не смята това за нарушение на съботната заповед. Тази религиозност го доближава много до симфоничната музика на Брукнер, на която той става водещ интерпретатор.
Той също така се специализира в интерпретацията на Бетовен, когото смята за свой любим композитор и за когото казва: „Бетовен може да бъде чут ясно, когато гледа картините на Гоя, сякаш са негова естествена среда. И двамата бяха съвременници, починаха с една година разлика и, което е невероятно, поне от днешна гледна точка, революционната връзка между тези двама блестящи, глухи, непознати. Бетовен е казал нещо, което днес възвръща максимално съдържание: „Аз съм собственикът на моя ум“. Любимите му композитори също включват триадата от велики симфонисти, родени по едно и също време: Нилсен, Сибелиус и Малер, за които той казва:
„Брукнер е по-възрастен, с двадесет или тридесет години. Шостакович четиридесет години по-късно. И не бих включил Рихард Щраус в това трио. Малер казва, че неговото време ще дойде, когато Щраус свърши. Свързва се мигновено със слушателя и, разбира се, може да бъде трогателен на моменти, но цялостният му характер е леко повърхностен, докато музиката на Нилсен, Сибелиус и Малер винаги е изключително трансцендентна.
Музиката на Нилсен, както тази на Сибелиус и Малер, разбира се, може да бъде весела, забавна, но винаги е сериозна. В това няма нищо повърхностно. Нищо не е написано само за да се хареса. Всичко отговаря на музикалната идея. Тази идея понякога може да бъде заплашителна, обезпокоителна, както в „Sixth“ на Нилсен, до такава степен, че това произведение може дори да раздразни слушателя. Ако творбата завърши благополучно, човек поне си отдъхва с облекчение, защото току-що преживеният конфликт е чисто музикален. Музиката се превръща в огледало на жизнени преживявания.
Нилсен предава ясно етично послание чрез музиката. В този смисъл той е много близък до Бетовен и неговите симфонии. Накратко, те представляват пътуване от тъмнината към светлината, както например в Петата симфония на Бетовен, която триумфално разрешава своя типичен конфликт.
Музиката на Нилсен се основава на същата основна идея. Този конфликт е артикулиран с чисто музикални средства. Това е тематичен конфликт на интервали, мелодии, хармонии и т.н. В музиката на Бетовен можете да чуете неговите вътрешни конфликти. Чувате тяхното вцепенение или тяхната тъга. Това е музикален конфликт, който може да се приложи в живота. И точно същото нещо се случва при Нилсен. Когато се свири добре, брилянтно и с чувствителност, музиката на Нилсен ще предаде същото послание. Слушателят преживява голям конфликт, но също така преживява страхотно решение. Както се случва в живота ни. Това не е музика за удоволствие или за разказване на история. Това е музика за теб самия. И това е особено вярно за музиката на Нилсен. Нещо подобно се случва в музиката на Малер и Сибелиус. В музиката на Малер винаги се чуват неговите проблеми; Това е тъжна музика заради техните конфликти. При Нилсен не чувате неговите лични конфликти, а общи конфликти като в музиката на Бетовен. Конфликти, които трябва да бъдат разрешени. В крайна сметка музиката на Сибелиус е по-лична, по-трудна за имитиране. Това е една от причините, поради която отне повече време музиката на Нилсен да бъде оценена от тази на Сибелиус; липсва онзи специален колорит, който има музиката на Сибелиус. Музиката на Нилсен е много по-вкоренена в класическата традиция, до такава степен, че за мен има ясна линия, която започва с Хайдн, продължава с Бетовен, продължава с Брамс и завършва с Нилсен. Тоест тази линия не води нито към Малер, нито към Шостакович, нито към Сибелиус.“
(край на цитатите с мнения на Бломстет)
Херберт Бломстет е диригент с голяма доза чувствителност и любител на успешната работа, въпреки че понякога е склонен да бъде спонтанен. Малък почитател на медийните изяви, Бломстет се концентрира върху дейността си с едничката цел единствено музиката да е главно действащо лице в неговите изпълнения. Една от силните му страни като диригент е особеното му ясновидство да изгради цялостната архитектурна рамка на произведенията, които ще бъдат изпълнени, и става известен с драматичното и емоционално усещане, което внася в определени произведения, особено тези от романтичния период. Бломстет има изключително и пълно музикално образование и има много обширен репертоар, вариращ от централноевропейския романтизъм до музиката от първата половина на 20-ти век, с особен акцент върху скандинавските композитори като Нилсен и Бервалд. Творческата му кариера се фокусира предимно върху симфонични концерти, оставяйки операта сведена до почти маргинална област.
Кариерата на Херберт Бломстет се развива особено бавно и през 2016 г., когато навършва 89 години, той е в абсолютния си връх. Той знае по-добре от всякога как да оформя оркестрово тесто, знае по-добре от всякога какво иска и как да го получи, а резултатите, които получава, са по-добри от всякога като краен резултат.
Отминаха дните му на „собственост“ в големи европейски и американски формации. Вече се състезават само най-добрите, за да ги направи съпричастни на тази вековна мъдрост в кратки изяви като гост-диригент.
(край на превода)
Една интересна статия за диригента Херберт Бломстет е поместена в медия от Мюнхен на немски език. Цитирам я, после ще дам мой превод на български:
Портал „Promis glauben“
10. JANUAR 2022 – 13:00 UHR
DIRIGENT HERBERT BLOMSTEDT: „FÜR MICH IST GOTT DIE EINZIGE ERKLÄRUNG FÜR UNSERE EXISTENZ“
Der schwedische Dirigent Herbert Blomstedt ist mit 94 Jahren der dienstälteste Dirigent der Welt. Im Interview mit dem Münchner Merkur sprach er am Ende des kürzlich vergangenen Jahres über sein Münchner Gastspiel vor wenigen Wochen. Dabei beschrieb er sich als „unverbesserlicher Optimist“ und verwies auf seinen ihm Orientierung gebenden Glauben.
Danach gefragt, ob er in Zeiten der Pandemie nicht Angst habe zu dirigieren, schilderte Herbert Blomstedt, dass er „wirklich Angst“ nicht gehabt habe. Auch wenn die zwei Jahre der Pandemie für ihn „zu den schlimmsten, die ich erlebt habe“ gehörten, sei er jedoch ein „unverbesserlicher Optimist“, dem klar sei, das alles irgendwann vorübergehe. Mit Blick auf den Sturm in Beethovens „Pastorale“ erkennt Blomstedt, dass man „den Sinn des Sturms“ erst verstehe, „wenn er vorüber ist“, worauf der letzte Satz hindeute, der da lautet: „Frohe und dankbare Gefühle nach dem Sturm“.
Im Merkur-Interview erklärte der renommierte Dirigent, dass ihm die Musik und die Religion Halt im Leben geben. Zu seinem ihm Orientierung gebenden Glauben berichtete Blomstedt, dass sein Vater Pastor war und in seinem Wirken „vielem gegenüber offen war“, was sich auf ihn ausgewirkt habe. So interessiere er sich neben der Musik, auch für Literatur, Mathematik, die Natur und die Suche nach Gott.
Seine lange Karriere sieht der 94-Jährige als Geschenk, womit man nicht rechnen, sondern sich nur darüber freuen könne. So wird er seinen 95. Geburtstag am 11. Juli mit einem „besonderen Dankgottesdienst in der Thomaskirche“ in Leipzig begehen.
Über die Kraft der Musik und seinen Glauben sprach Herbert Blomstedt ausführlicher anlässlich des Beethovenfests 2021 im Interview mit der Deutschen Welle (dw.com). Dabei erklärte er, dass ihm die Liebe zur klassischen Musik „sehr viel Kraft“ gebe, „weil sie den Intellekt und die Emotionen gleichfalls stimuliert“ sowie einen zu sich selbst finden lasse.
In der Corona-Pandemie sieht Blomstedt auch eine Chance, nämlich, dass diese weltweite Krise das Bedürfnis nach seelischen Inhalten weckt. Die Musik habe in dieser Zeit „eine ganz besondere Bedeutung“, die in der Sehnsucht der Menschen nach Konzerterlebnissen ihren Ausdruck finde. Dabei sieht er wie der Komponist Robert Schumann die Aufgabe des Musikers darin, „Licht zu senden in die Tiefe der menschlichen Seele“. Musik sieht Blomstedt als Licht in der Dunkelheit. Dazu erklärt er: „Wir haben ja alle, jeder von uns, eine Dunkelkammer in unserer Seele. Krankheit oder Enttäuschung im Leben – das haben wir alle. Und man braucht Licht in dieser Dunkelheit.“
Klassische Werke haben seiner Ansicht nach die Kraft, Licht in die Tiefe der Seele zu senden. Eine Voraussetzung dafür sei aber, zur Ruhe zu kommen.
Als weitere sinnstiftende Konstante in seinem Leben beschreibt Herbert Blomstedt auch im DW-Interview seinen Glauben an Gott, mit dem er von Kindesbeinen an groß wurde. Danach gefragt, ob seine ‚unglaubliche Kreativität in so hohem Alter‘ etwas mit seinen Überzeugungen zu tun habe, erklärt der Musiker, dass jeder Mensch „eine besondere DNA“ habe, was er wie folgt erläuterte: „Wir sind die Summe unserer Herkunft, unserer Erfahrungen im Leben von Kindheit an.“
Dass er in einer „sehr gläubigen Familie“ aufwuchs, in der er lernte zu beten und grundlegende Orientierung anhand biblischer Texten vermittelt bekam, sieht er als großes Glück. Zu seinem Aufwachsen im Umfeld von Glauben und Kirche betont Blomstedt: „Ich bin in dieser Atmosphäre aufgewachsen und das begleitet mich bis heute.“
Sein Bild von Gott habe sich im Prozess des Erwachsenwerdens weiterentwickelt und sei heute ein anders als zu Kindheitstagen, wo er sich Gott „als eine Art Weihnachtsmann, der artige Kinder belohnt“, vorgestellt habe. Zu seinem Gottesbild erklärte der Dirigent: „Für mich ist Gott vor allem Schöpfer und die einzige Erklärung für unsere Existenz.“
Gott sei für ihn heute „etwas Absolutes“, so Blomstedt weiter.
Im Interview mit dem Theater- und Konzertverein Erlangen sprach Herbert Blomstedt im Juni 2018 auch über das Absolute, das „außerhalb von uns liegt“ und das Musik und Religion verbindet. Zwar könne die Musik die Religion nicht ersetzen, den Musiker und den religiösen Menschen verbinde jedoch die Wahrnehmung von etwas Absolutem, „was außerhalb von uns liegt“. Dazu erklärte Blomstedt: „Der religiöse Mensch erkennt, dass es ein Wesen außerhalb unserer Welt gibt, das das Absolute und Ideale symbolisiert. Manche nennen das Gott, andere glauben an ‚etwas‘; es gibt sogar den ‚Etwasismus‘ (lacht).“
Hinsichtlich dessen zieht der Dirigent den Rückschluss:
„Wir Menschen brauchen etwas, an das wir glauben können. Es muss etwas Absolutes geben, was unantastbar ist. Das suchen wir.“
(край на цитата)
Превод:
Портал “Celebrities Believe”
10 ЯНУАРИ 2022 г. – 13:00 ч
ДИРИГЕНТЪТ ХЕРБЕРТ БЛОМСТЕТ: „ЗА МЕН БОГ Е ЕДИНСТВЕНОТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ“
МУЗИКА
На 94 години шведският диригент Херберт Бломстет е най-дългогодишният диригент в света. В интервю с „Münchner Merkur“ в края на миналата година той говори за гостуването си в Мюнхен преди няколко седмици. Той определя себе си като “непоправим оптимист” и се позовава на вярата си, която му е дала ориентация.
На въпрос дали не се страхува да дирижира по време на пандемията, Херберт Бломстет казва, че не се страхува „наистина“. Дори и двете години на пандемията да са „едни от най-лошите, които съм преживявал“, той е „непоправим оптимист“, който е наясно, че всичко ще отмине в един момент. Гледайки бурята в „Пасторала“ на Бетовен, Бломстет признава, че човек разбира „значението на бурята“ едва „когато свърши“, както е посочено от последното изречение, което гласи: „Щастливи и благодарни чувства след бурята“.
В интервюто за „Merkur“ известният диригент обяснява, че музиката и религията му дават стабилност в живота. Що се отнася до ръководещата му вяра, Бломстет съобщава, че баща му е бил пастор и в служението си е бил „отворен за много неща“, които са го засегнали. Освен музика се интересува и от литература, математика, природа и търсене на Бог. 94-годишният мъж гледа на дългата си кариера като на подарък, на който не можеш да разчиташ, а по-скоро да му се радваш. Той ще отпразнува 95-ия си рожден ден на 11 юли със “специална благодарствена служба в Thomaskirche” в Лайпциг.
Херберт Бломстет говори по-подробно за силата на музиката и своята вяра по повод „Бетовен фестивал 2021“ в интервю за „Дойче Веле“ (dw.com). Той обяснява, че любовта му към класическата музика му дава “много сила”, защото стимулира интелекта и емоциите едновременно и ви позволява да намерите себе си.
Бломстет също вижда възможност в корона пандемията, а именно, че тази глобална криза ще събуди нуждата от духовно съдържание. Музиката има „много специално значение“ през това време, което се изразява в копнежа на хората за концертни преживявания. Подобно на композитора Роберт Шуман, той вижда задачата на музиканта в това да “изпрати светлина в дълбините на човешката душа”. Бломстет вижда музиката като светлина в тъмнината. Той обяснява:
„Всички имаме, всеки от нас, тъмна стая в душата си. Болест или разочарование в живота – всички имаме това. И вие се нуждаете от светлина в този мрак.”
Според него класическите произведения имат силата да изпращат светлина в дълбините на душата. Предпоставка за това обаче е да се успокоите. В интервюто за „Дойче Веле“ Херберт Бломстет описва вярата си в Бог, с която е израснал, като друга значима константа в живота си. Попитан дали неговата „удивителна креативност на такава възраст“ има нещо общо с неговите вярвания, музикантът обяснява, че всяко човешко същество има „специална ДНК“, което той обяснява по следния начин:
“Ние сме сбор от нашия произход, нашия опит в живота от детството.”
Смята за голям късмет, че е израснал в „много вярващо семейство“, в което се е научил да се моли и е получил основна ориентация въз основа на библейски текстове. Бломстет подчертава, че е израснал заобиколен от вяра и църква:
„Израснах в тази атмосфера и тя ме съпътства и днес.“
Неговият образ на Бог се е развил, докато е израснал и днес е различен от този, когато е бил дете, когато си е представял Бог “като един вид Дядо Коледа, който награждава добре възпитаните деца”. Диригентът обяснява своя образ на Бог:
„За мен Бог е преди всичко Създател и единственото обяснение за нашето съществуване.“ За него днес Бог е „нещо абсолютно“, продължава Бломстет.
В интервю за Театралната и концертна асоциация на Ерланген през юни 2018 г. Херберт Бломстет също говори за абсолюта, който „се намира извън нас“ и който свързва музиката и религията. Въпреки че музиката не може да замени религията, музикантите и религиозните хора са свързани от възприемането на нещо абсолютно, „което е извън нас“. Бломстег обяснява:
„Религиозният човек признава, че има същество извън нашия свят, което символизира абсолюта и идеала. Някои наричат това Бог, други вярват в „нещо“; има дори „нещо“ (смее се).“
Във връзка с това диригентът прави заключението:
„Ние, хората, имаме нужда от нещо, в което да вярваме. Трябва да има нещо абсолютно, което е недосегаемо. Това е, което търсим“.
(край на превода)
През 2017 г. диригентът Херберт Бломстет получи наградата на името на Брамс, която се присъжда на големи имена в света на музикалното изкуство. Във връзка с това събитие медия в Германия публикува статия. Цитирам я, после ще дам мой превод на български език:
Портал „Adventische Pressedienst“ (APD)
Brahms-Preis für schwedischen Dirigenten Herbert Blomstedt
Hamburg | 13. Juni 2017 | APD | Deutschland, Kultur
Der mit 10.000 Euro dotierte Brahms-Preis 2017 wurde am 10. Juni in der St. Bartholomäus-Kirche in Wesselburen (Kreis Dithmarschen/Schleswig-Holstein) an den schwedischen Dirigenten Herbert Blomstedt verliehen. Die Brahms-Gesellschaft Schleswig-Holstein würdigte damit einen Künstler, der sich um die Pflege der Musik und des künstlerischen Erbes von Johannes Brahms verdient gemacht hat.
Der Brahms-Preis wird seit dem Jahr 1988 verliehen. Blomstedt, der am 11. Juli seinen 90. Geburtstag feiert und in diesem Jahr immer noch über 90 Konzerte mit bekannten Orchestern in Europa und Asien aufführt, folgt anderen Preisträgern wie Leonard Bernstein, Sir Yehudi Menuhin und Anne-Sophie Mutter. Der schwedische Dirigent ist vor allem durch seine Aufführungen deutscher und österreichischer Komponisten wie Beethoven, Mendelssohn, Brahms, Schubert, Bruckner und Strauss mit renommierten Orchestern bekannt.
Dirigent zahlreicher Orchester
Blomstedt wurde am 11.7.1927 in den USA als Sohn eines adventistischen Pastorenehepaars geboren. Er erhielt seine erste musikalische Ausbildung am Königlichen Konservatorium in Stockholm und an der Universität Uppsala. Später studierte er Dirigieren an der Juilliard School of Music in New York, zeitgenössische Musik in Darmstadt sowie Renaissance- und Barockmusik an der Schola Cantorum in Basel und arbeitete unter Igor Markevitch in Salzburg sowie Leonard Bernstein in Tanglewood/USA.
Im Februar 1954 debütierte Blomstedt als Dirigent mit dem Stockholmer Philharmonischen Orchester. Später leitete er als Chefdirigent bedeutende skandinavische Orchester wie das Oslo Philharmonic Orchestra sowie das Dänische und Schwedische Radio-Sinfonieorchester, letzteres bis 1983. Von 1975 bis 1985 war er Chefdirigent der Staatskapelle Dresden. Die darauffolgenden zehn Jahre wirkte er als Music Director beim San Francisco Symphony Orchestra. Von 1996 bis 1998 war er Chefdirigent des NDR-Sinfonieorchesters in Hamburg. Von 1998 bis 2005 leitete er das Gewandhausorchester Leipzig.
Herbert Blomstedt ist gewähltes Mitglied der königlich-schwedischen Musikakademie und mehrfacher Ehrendoktor. Im Herbst 2003 erhielt er das Große Bundesverdienstkreuz. Dem Gewandhausorchester Leipzig, dessen 18. Kapellmeister er war, bleibt er als Ehrendirigent weiterhin verbunden. Diese Auszeichnung verliehen ihm auch sechs weitere Orchester: das San Francisco Symphony Orchestra, das NHK Symphony Orchestra in Japan, das Dänische und das Schwedische Radio-Sinfonieorchester sowie die Bamberger Symphoniker und die Staatskapelle Dresden, die ihn bereits 2007 mit der Goldenen Ehrennadel gewürdigt hatte.
Blomstedt-Preis für Studenten der Hochschule Friedensau
Herbert Blomstedt, Mitglied der Freikirche der Siebenten-Tags-Adventisten, hat auch selbst einen Preis gestiftet. Im Gedenken an seine im Jahr 2003 verstorbene Ehefrau Waltraud verleiht seit 2008 die adventistische Theologische Hochschule Friedensau bei Magdeburg den mit 500 Euro dotierten „Waltraud-und-Herbert-Blomstedt-Preis“. Damit werden Friedensauer Studenten und Studentinnen aufgrund exzellenter Bachelor- oder Masterthesen in den Fachbereichen Theologie und Christliches Sozialwesen oder einer besonders zu würdigende künstlerischen Leistung im Bereich des Instituts für Kirchenmusik ausgezeichnet.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Adventic Press Service” (APD)
Награда Брамс за шведския диригент Херберт Бломстет
Хамбург | 13 юни 2017 | APD | Германия, култура
Наградата Брамс за 2017 г., която е на стойност 10 000 евро, беше връчена на шведския диригент Херберт Бломстет на 10 юни в църквата „Св. Вартоломей“ във Веселбюрен (окръг Дитмаршен/Шлезвиг-Холщайн). Обществото на името на Брамс в провинция Шлезвиг-Холщайн отличи по този начин музикален деец, който има ценен принос за опазването на музикалното и художественото наследство на Йоханес Брамс.
Наградата „Брамс“, която се присъжда от 1988 г., се дава на диригента Херберт Бломстет, който празнува 90-ия си рожден ден на 11 юли и все още изнася над 90 концерта годишно с известни оркестри в Европа и Азия тази година, следвайки други лауреати като Ленард Бърнстейн, сър Йехуди Менуин и Ан-Софи Мутер. Шведският диригент е най-известен с изпълненията си с реномирани оркестри на немски и австрийски композитори като Бетовен, Менделсон, Брамс, Шуберт, Брукнер и Щраус.
Диригент на множество оркестри
Бломстет е роден на 11 юли 1927 г. в САЩ в семейството на адвентистки пастор. Първоначалното си музикално образование получава в Кралската консерватория в Стокхолм и в университета в Упсала. По-късно учи дирижиране в „Juilliard School of Music“ в Ню Йорк, съвременна музика в Дармщат и ренесансова и барокова музика в „Schola Cantorum“ в Базел и работи при Игор Маркевич в Залцбург и при Ленард Бърнстейн в Tanglewood/САЩ.
През февруари 1954 г. Бломстет дебютира като диригент със Стокхолмския филхармоничен оркестър. По-късно, като главен диригент, той ръководи важни скандинавски оркестри като Филхармоничния оркестър на Осло и симфоничните оркестри на Датското и Шведското радио, последният до 1983 г. От 1975 до 1985 г. той е главен диригент на „Staatskapelle Dresden“. През следващите десет години той е музикален директор на Симфоничния оркестър на Сан Франциско. От 1996 до 1998 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на „NDR“ в Хамбург. От 1998 г. до 2005 г. дирижира лайпцигския оркестър „Гевандхаус“.
Херберт Бломстет е избран член на Кралската шведска музикална академия и е получил няколко почетни докторски степени. През есента на 2003 г. получава „Големия кръст за заслуги“ на Федерална република Германия. Той остава свързан като почетен диригент с лайпцигския оркестър „Гевандхаус“, на който той е 18-ият диригент. Шест други оркестъра също му дават тази награда: Симфоничният оркестър на Сан Франциско, Симфоничният оркестър „NHK“ в Япония, Симфоничните оркестри на Датското и Шведското радио, както и Симфоничният оркестър на Бамберг и „Staatskapelle Dresden“, които вече го бяха удостоили със „Златната значка на честта“ през 2007 г.
Награда „Бломстет“ за студенти от университета Фридензау
Херберт Бломстет, член на Църквата на адвентистите от седмия ден, също дарява своя награда. В памет на съпругата му Валтрауд, починала през 2003 г., Адвентният теологичен университет във Фридензау близо до Магдебург присъжда „Наградата Валтрауд и Херберт Бломстет“ – дарение от 500 евро, от 2008 г. до сега. Тя се присъжда на студенти от Фридензау въз основа на отлични бакалавърски или магистърски тези в областта на теологията и християнската социална работа или особено похвално артистично постижение в областта на „Института за църковна музика“.
(край на превода)
Във връзка с 95-годишнината на диригента Херберт Бломстет медия в Германия публикува статия през 2022 г. Цитирам я, после ще дам мой превод на български език:
Портал „Volksstimme“ Deutschland
DIRIGENT
Arbeit als Lebenselixier: Herbert Blomstedt wird 95
Herbert Blomstedt ist ein Ausnahmekünstler und musikalischer Weltbürger. Als Kind schwedischer Eltern in den USA geboren, hat er die besten Orchester dirigiert. Auch mit 95 steht er noch am Pult.
Von Jörg Schurig, dpaAktualisiert: 11.07.2022,
Leipzig – Von der Fachwelt gepriesen, von Musikern verehrt und vom Publikum geliebt: Die Lobeshymnen auf Maestro Herbert Blomstedt klingen überall ähnlich. Er gilt als dienstältester Spitzendirigent der Welt und ist dennoch mit seinen Interpretationen jung geblieben.
„Herbert Blomstedt widerlegt in vielerlei Hinsicht die gängigen Klischeevorstellungen eines Dirigenten. Er ist das Gegenteil des eitlen Pultmagiers – und strahlt doch in seiner zutiefst sachhaltigen Kontrolliertheit auf dem Podium ein ganz eigenes, stilles Charisma aus“, würdigen die Bamberger Symphoniker ihren Ehrendirigenten. Am 11. Juli wird er 95 Jahre alt.
Еine Ausnahmeerscheinung
Diesen Tag wollte er eigentlich in Leipzig verbringen: Das Gewandhausorchester, dessen Kapellmeister Blomstedt von 1998 bis 2005 war, hatte eine Festwoche inklusive Dankgottesdienst und Open-air-Konzerte geplant. Doch der Jubilar muss sich von den Folgen eines Sturzes erholen und kann nicht anreisen. „Herbert Blomstedt ist als Mensch, Musiker und Dirigent eine Ausnahmeerscheinung“, sagt Gewandhausdirektor Andreas Schulz. Er habe in seiner Leipziger Amtszeit nicht nur das Gewandhausorchester essenziell erneuert, sondern auch intensiv am Orchesterklang sowie der Klangkultur gearbeitet und das Repertoire entscheidend erweitert.
Blomstedt kam 1927 als Sohn schwedischer Eltern in den USA zur Welt. Seine Mutter war Pianistin, sein Vater Prediger. Die Mutter gab ihm ersten Musikunterricht. Im Kindesalter wäre er nach eigenem Bekunden am liebsten Lokführer geworden. Als Abiturient hatten es ihm Fächer wie Mathematik, Geschichte, Geografie und Sprachen angetan. Auf den Spuren seines Vaters hätte er auch Theologie studieren können. Doch schließlich entschied sich Blomstedt für die Musik, studierte in Stockholm Geige, später auch Dirigieren unter anderem bei Leonard Bernstein. 1954 debütierte er als Dirigent bei den Stockholmer Philharmonikern.
Er kennt Selbstzweifel nur zu gut
„Ich bin für alles dankbar, für mein ganzes Leben. Ich hatte wunderbare Eltern, einen strengen geradlinigen Vater, der mir gute Lebensweisheiten weitergab. Meine Mutter war ein wunderbarer Kontrast zu ihm – weich, freundlich, gesellig und eine wunderbare Musikerin“, hat Blomstedt einmal gesagt. Er sei für seinen Bruder dankbar, von dem er viel gelernt habe: „Er war ein Menschenfreund und völlig selbstlos. Solche Menschen sind selten.“ Und er sei dankbar für seine Frau, die perfekt zu ihm gepasst habe und mit der er vier Töchter hat. Waltraud Blomstedt starb 2003.
Erste Chefpositionen nahm Blomstedt beim Orchester in Norrköping, bei der Osloer Philharmonie und dem Dänischen Radio-Sinfonieorchester ein. 1969 folgte das Debüt bei der Staatskapelle Dresden, die von 1975 an für zehn Jahre seine künstlerische Heimat wurde. Danach machte Blomstedt das San Francisco Symphony Orchestra zu einem führenden Klangkörper der USA. Von 1996 bis 1998 war er Chef des NDR- Sinfonieorchesters, dann folgte Leipzig. „Ich habe nie im Leben eine Chefposition gesucht oder mich dafür beworben. Sie sind immer zu mir gekommen. Das stimuliert das Selbstgefühl“, verriet Blomstedt.
„Ich war immer geprägt von Selbstzweifeln. Ich habe mir stets die Frage gestellt, ob ich gut genug bin, um ein Orchester anzuführen. Das war immer mein erster Gedanke“, räumte er schon vor Jahren ein. Sein Amtsverständnis hat er erst kürzlich in einem Interview so formuliert: „Unsere Funktion als Dirigent ist es, den Komponisten zu Gehör zu bringen. Wir sind seine Anwälte. Ich respektiere auch das Orchester. Wir Dirigenten sind nicht dazu da, damit wir uns in die Sonne stellen.“
Ein Wesenszug Blomstedts ist zweifellos seine Disziplin. Noch heute beginnt er jeden Tag mit einem Studium von Partituren. Das scheint so etwas wie Frühsport für den Maestro zu sein. Bernward Gruner, Cellist der Dresdner Staatskapelle, vergleicht es mit einem „Morgengebet“. „Blomstedts Disziplin und Hingabe suchen ihresgleichen.“ Gruner durfte gleich nach seinem Einstieg bei der Staatskapelle Dresden 1979 mit Blomstedt auf eine USA-Tournee gehen. Wochenlang fuhr man mit dem Bus kreuz und quer durchs Land. Der Chef wollte keine Privilegien, sondern saß wie alle anderen Musiker im Bus.
Er erneuert sich geistig mit der Musik
Auch nach seinem Abschied als Chefdirigent der Staatskapelle hat Gruner Blomstedt bei Gastspielen immer wieder erleben dürfen. „Blomstedt hat nie nachgelassen zu arbeiten. Er hat sich im Lauf seines Lebens immer weiter verbessert.“ Es gebe ganz unterschiedliche Arten, wie Dirigenten alt werden. „Manche verblassen, andere bleiben bis zum Schluss fit, machen aber immer wieder dasselbe. Bei Blomstedt lässt sich die Entwicklung bis ins hohe Alter verfolgen. Ich erlebe das Geheimnis seines Alters so, dass er sich immer wieder geistig erneuert. Das ist die Quelle seiner Vitalität.“
Blomstedt hat sich selbst keine Grenze gesetzt, wann er den Taktstock aus der Hand legt. „Aber irgendwann kann man nicht mehr. So ist das Leben“, sagte er schon vor langer Zeit. „Wenn ich nicht mehr gut hören kann, dann macht das wenig Sinn. Da kann man nicht mehr koordinieren. Oder wenn ich ein physisches Gebrechen habe und ich mich nicht gut fühle. Das alles kann passieren. Solange das Orchester Freude hat, mit mir zu musizieren, werde ich das machen. Ich möchte nicht irgendwann das Gefühl haben, dass die Freude nur auf meiner Seite ist.“
(край на цитата)
Превод:
Портал “Volksstimme” Германия
ДИРИГЕНТ
Работата като еликсир на живота: Херберт Бломстет става на 95 години
Херберт Бломстет е изключителен артист и музикален гражданин на света. Роден в САЩ от шведски родители, той е дирижирал най-добрите оркестри. Дори на 95 години той все още е на подиума.
От Йорг Шуриг, dpa (Актуализирано: 07.11.2022)
Лайпциг – Възхваляван от експерти, почитан от музиканти и обичан от публиката: хвалебствените химни за Маестро Херберт Бломстет звучат еднакво навсякъде. Той е считан за най-дългогодишния топ диригент в света и въпреки това той остава млад по сърце със своите интерпретации.
„Херберт Бломстет опровергава общоприетите стереотипи за диригент по много начини. Той е противоположността на суетния магьосник на подиума – и въпреки това излъчва своята собствена, тиха харизма на подиума в дълбокия си фактически контрол“, възхвалява своя почетен диригент Бамбергският симфоничен оркестър. На 11 юли Бломстет ще навърши 95 години.
Изключение
Той всъщност искаше да прекара този ден в Лайпциг: оркестърът „Гевандхаус“, чийто диригент Бломстет е от 1998 до 2005 г., беше планирал фестивална седмица, включваща църковна служба за благодарност и концерти на открито. Но празнуващият трябва да се възстановява от последствията при падане и не може да пътува. „Херберт Бломстет е изключителен като човек, музикант и диригент“, казва директорът на „Гевандхаус“ Андреас Шулц. По време на мандата си в Лайпциг той не само основно обнови оркестъра „Гевандхаус“, но и работи интензивно върху оркестровия звук и звуковата култура и значително разшири репертоара.
Бломстет е роден в САЩ през 1927 г. в семейството на шведски родители. Майка му е пианистка, а баща му проповедник. Майка му му дава първите уроци по музика. По собственото си признание, когато е бил дете, той е искал да бъде машинист. Като абитуриент проявява интерес към предмети като математика, история, география и езици. Следвайки стъпките на баща си, той може да учи и теология. Но Бломстет най-накрая решава да се отдаде на музиката, учи цигулка в Стокхолм, а по-късно и дирижиране при Ленард Бърнстейн, наред с други. През 1954 г. дебютира като диригент със Стокхолмската филхармония.
Той познава съмнението в себе си твърде добре
„Благодарен съм за всичко, за целия си живот. Имах прекрасни родители, строг и праволинеен баща, който ми предаде добра житейска мъдрост. Майка ми беше прекрасен контраст с него – мека, дружелюбна, общителна и прекрасен музикант“, казва веднъж Бломстет. Благодарен е на брат си, от когото е научил много: „Той беше филантроп и напълно безкористен. Рядко се срещат такива хора.“ И е благодарен на съпругата си, която му подхожда и с която имат четири дъщери. Валтрауд Бломстет почина през 2003 г.
Бломстет заема първите си ръководни позиции с оркестъра в Норкьопинг, Филхармонията на Осло и Симфоничния оркестър на Датското радио. През 1969 г. той дебютира със „Staatskapelle Dresden“, която от 1975 г. става негов артистичен дом за десет години. След това Бломстет изгражда Симфоничния оркестър на Сан Франциско като един от водещите оркестри в Съединените щати. От 1996 до 1998 г. той е ръководител на Симфоничния оркестър на „NDR“ (Северногерманското Радио), последван от Лайпциг. „Никога през живота си не съм търсил мениджърска позиция, нито съм кандидатствал за такава. Тя винаги идваше при мен. Това стимулира самочувствието“, разкрива Бломстет.
„Винаги съм се съмнявал в себе си. Винаги съм се чудил дали съм достатъчно добър, за да ръководя оркестър. Винаги това беше първата ми мисъл“, признава той преди години. В скорошно интервю той формулира разбирането си за задълженията си по следния начин: „Нашата функция като диригент е да чуем композитора. Ние сме негови адвокати. Уважавам и оркестъра. Ние, диригентите, не сме там, за да стоим на слънце“.
Характеристика за Бломстет несъмнено е неговата дисциплина. Дори и днес той започва всеки ден с изучаване на партитури. Това изглежда е нещо като сутрешна гимнастика за маестрото. Бернард Грунер, виолончелист в „Dresden Staatskapelle“, го сравнява със „сутрешна молитва“. „Дисциплината и отдадеността на Бломстет са несравними.” Веднага след като се присъединява към „Staatskapelle Dresden“ през 1979 г., Грунер получава разрешение да отиде на турне в САЩ с Бломстет. „Седмици наред пътувахме напред-назад из страната с автобус. Шефът не искаше никакви привилегии, а беше седнал в автобуса с нас като всички останали музиканти.“
Обновява се психически с музика
Дори след напускането му като главен диригент на „Staatskapelle“, Грунер успява да изживее Бломстет отново и отново при гостуващи изпълнения. „Бломстет никога не е спирал да работи. Той продължи да се подобрява през целия си живот.”
Има много различни начини, по които диригентите остаряват. Някои изчезват, други остават във форма до края, но продължават да правят същото. Развитието на Бломстет може да се проследи до дълбока старост. Той изживява тайната на старостта си по такъв начин, че непрекъснато се обновява духовно. Това е източникът на неговата жизненост.
Бломстет не си е поставил ограничение кога може да подаде щафетата. „Но в един момент вече не можеш. Това е животът“, казва той преди много време. „Ако вече не мога да чувам добре, тогава няма смисъл. Вече не можете да координирате. Или когато имам психичен проблем или не се чувствам добре физически. Всичко може да се случи. Докато оркестърът обича да прави музика с мен, аз ще го правя. Не искам в даден момент да чувствам, че радостта е само моя.”
(край на превода)
Ще дам в оригинал на немски език сведения за наградите и отличията, които е получил до сега Херберт Бломстет и описание на дискографията му, която е особено впечатлителна:
Auszeichnungen
Das NHK-Sinfonieorchester (1986), das San Francisco Symphony Orchestra (1995), das Gewandhausorchester (2005), die Bamberger Symphoniker (2006), das Schwedische Radio-Sinfonieorchester Stockholm (2006), das Dänische Radio-Sinfonieorchester Kopenhagen (2006) und die Sächsische Staatskapelle Dresden (2016) ernannten ihn zu ihrem Ehrendirigenten. 2003 erhielt er das Große Bundesverdienstkreuz. Ihm wurde außerdem von zahlreichen Universitäten die Ehrendoktorwürde zuerkannt, beispielsweise von der Universität Göteborg. Darüber hinaus erhielt er zahlreiche weitere Auszeichnungen, so zum Beispiel 2001 den Anton-Bruckner-Preis der Stadt Linz, 2007 den Max-Rudolf-Preis für sein Wirken als Dirigent und Pädagoge, 2007 die Goldene Ehrennadel der Sächsischen Staatskapelle Dresden, 2008 die Johann Walter Plakette des Sächsischen Musikrates und 2011 die Bach-Medaille der Stadt Leipzig. 2016 ernannte ihn auch die Sächsische Staatskapelle zu ihrem Ehrendirigenten.
2016 erhielt Blomstedt den Léonie-Sonning-Musikpreis. Im selben Jahr wurde ihm von der Brahms-Gesellschaft Schleswig-Holstein der Brahms-Preis 2017 zuerkannt, den er am 10. Juni 2017 im Rahmen der Brahms-Wochen 2017 in Wesselburen erhalten hat. Die Laudatio hielt die Journalistin und Biographin Julia Spinola.
(край на цитата)
Превод:
Награди
Симфоничният оркестър на NHK (1986), Симфоничният оркестър на Сан Франциско (1995), Оркестърът в Лайпциг „Гевандхаус“ (2005), Симфоничният оркестър на Бамберг (2006), Симфоничният оркестър на Шведското радио Стокхолм (2006), Симфоничният оркестър на Датското радио Копенхаген (2006) и „Sächsische Staatskapelle Dresden“ (2016) го назначават за свой почетен диригент.
През 2003 г. Бломстет получава „Големия кръст за заслуги“ на Федерална република Германия. Той също така е получил почетни докторски степени от много университети, включително Университета в Гьотеборг. Получава и множество други награди, като наградата „Антон Брукнер“ от град Линц през 2001 г., наградата „Макс Рудолф“ за работата си като диригент и преподавател през 2007 г., Златната значка на честта от „Staatskapelle Dresden“ през 2007 г. и Плакета на Йохан Валтер през 2008 г. от Саксонския музикален съвет и през 2011 г. медала на Бах от град Лайпциг. През 2016 г. Саксонският държавен оркестър го назначава и за свой почетен диригент.
През 2016 г. Бломстет получава музикалната награда „Léonie Sonning“. През същата година той получава наградата „Брамс 2017“ от „Шлезвиг-Холщайн Брамсово общество“, която получава на 10 юни 2017 г. като част от „Седмиците на Брамс 2017“ във Везелбюрен. Поздравлението прави журналистът и биограф Юлия Спинола.
(край на превода)
Einspielungen
Blomstedt hat zahlreiche Werke eingespielt, die meisten mit der Staatskapelle Dresden, dem San Francisco Symphony Orchestra und dem Gewandhausorchester Leipzig. Allein mit der Staatskapelle existieren 130 verschiedene Aufnahmen, darunter sämtliche Sinfonien von Beethoven und Schubert und auch Beethovens Oper Leonore, die Urfassung des Fidelio. Die Sinfonien von Sibelius, eine Reihe von Orchesterwerken Paul Hindemiths sowie sämtliche Sinfonien von Carl Nielsen, die als Referenzaufnahmen gelten, nahm er mit dem San Francisco Symphony Orchestra auf. Mit dem Gewandhausorchester entstanden ab 1999 u. a. Einspielungen aller Sinfonien von Anton Bruckner und Ludwig van Beethoven, aber auch die High Mass des Schweden Sven-David Sandström.
Blomstedts Aufnahmen wurden hauptsächlich von Decca veröffentlicht, vor allem jene mit dem San Francisco Symphony Orchestra. Einspielung mit der Staatskapelle Dresden erschienen bei Denon und Eterna (mittlerweile Edel Classics). Seit 2005 werden aktuelle Einspielungen hauptsächlich vom Label Querstand veröffentlicht.
(край на цитата)
Превод:
Записи
Бломстет е записал множество произведения, повечето със „Staatskapelle Dresden“, „San Francisco Symphony Orchestra“ и „Gewandhausorchester Leipzig“. Има 130 различни записа само със „Staatskapelle“, включително всички симфонии на Бетовен и Шуберт, както и операта „Леонора“ от Бетовен, оригиналната версия на „Фиделио“. Той записва симфониите на Сибелиус, редица оркестрови произведения на Пол Хиндемит и всички симфонии на Карл Нилсен, които се считат за референтни записи, със Симфоничния оркестър на Сан Франциско. От 1999 г. с „Gewandhaus Orchestеr“, между другото записи на всички симфонии на Антон Брукнер и Лудвиг ван Бетовен, но също и на „Високата меса“ от шведския композитор Свен-Давид Сандстрьом.
Записите на Бломстет са издадени основно от „Decca“, особено тези със Симфоничния оркестър на Сан Франциско. Запис със „Staatskapelle Dresden“ е публикуван от „Denon“ и „Eterna“ (сега „Edel Classics“). От 2005 г. текущите записи се издават главно от лейбъла „Querstand“.
(край на превода)
Ausgewählte Aufnahmen – избрани записи (без превод)
- Beethoven: Sinfonien Nr. 1–9; Staatskapelle Dresden, 1976–1982.
- Beethoven: Sinfonien Nr. 1–9; Gewandhausorchester Leipzig, 2014–2017.
- Beethoven: Leonore; Hermann Christian Polster, Theo Adam, Richard Cassily, Edda Moser, Karl Ridderbusch, Helen Donath, Eberhard Büchner, Rundfunkchor Leipzig, Staatskapelle Dresden, 1977.
- Beethoven: Missa solemnis, Simone Schneider, Gerhild Romberger, Richard Croft, Jochen Kupfer, MDR Rundfunkchor, Gewandhausorchester Leipzig, 2013.
- Beethoven: Tripelkonzert, Isabelle Faust, Jean-Guihen Queyras, Martin Helmchen, Gewandhausorchester Leipzig, 2017.
- Brahms: Sinfonie Nr. 4; San Francisco Symphony, 1990.
- Bruckner: Sinfonien Nr. 4 und 7; Staatskapelle Dresden, 1980.
- Bruckner: Sinfonien Nr. 1–9; Gewandhausorchester Leipzig, 2012.
- Grieg: Peer Gynt; Urban Malmberg, Mari-Ann Haeggander, Wendy Hoffmann, Merlyn Vaughn, Wendy White, Urban Malmberg, Richard Haille, San Francisco Symphony, 1990.
- Mendelssohn: Sinfonien Nr. 4 und 4; San Francisco Symphony, 1993.
- Mendelssohn: Klavierkonzerte Nr. 1 und 2; Jean-Yves Thibaudet, Gewandhausorchester Leipzig, 2001.
- Mozart: Sinfonien Nr. 38−41; Staatskapelle Dresden, 1981, 1982.
- Mozart: Sinfonie Nr. 35; Israel Philharmonic Orchestra, 2005.
- Nielsen: Sinfonien Nr. 1–6; San Francisco Symphony, 1989–1991.
- Nielsen: Sinfonien Nr. 1–6; Dänisches Radio Sinfonieorchester, 1975.
- Orff: Carmina Burana; Lynne Dawson, John Daniecki, Kevin McMillan, San Francisco Symphony, 1991.
- Schubert: Sinfonien Nr. 1–9; Staatskapelle Dresden, 1982–1984.
- Schubert: Sinfonien Nr. 5, 8 und 9; San Francisco Symphony, 1992, 1993.
- Sibelius: Sinfonien Nr. 1–7; San Francisco Symphony, 1991–1996.
(край на цитата)
Цитирам дискографията на Херберт Бломстет от източник на унгарски език, подредена по години:
Felvételei
Válogatás a Discogs és az AllMusic nyilvántartása alapján.
| Megjelenés | Tartalom | Közreműködők | Kiadó |
|---|---|---|---|
| 1964 | Igor Stravinsky: Våroffer | Stockholms Filharmoniska Orkester | Expo Norr |
| 1967 | Hilding Rosenberg: Symphony No. 3 | The Stockholm Philharmonic Orchestra | His Master’s Voice |
| 1975 | Carl Nielsen: Clarinet Concerto, Flute Concerto | Danish Radio Symphony Orchestra | His Master’s Voice |
| 1975 | Mozart: Konzert für Flöte und Orchester G-dur KV 313, D-dur 314, C-dur 315 | Staatskapelle Dresden | Eterna |
| 1977 | Ludwig van Beethoven: Sinfonie Nr. 3 Es-Dur Op. 55 (Eroica) | Staatskapelle Dresden | Eterna |
| 1978 | Ludwig van Beethoven: Sinfonie Nr. 5 C-moll Op. 67 | Staatskapelle Dresden | Eterna |
| 1979 | Edvard Grieg: Peer Gynt Ausschnitte | Taru Valjakka, Edith Thallaug, Rundfunkchor Leipzig, Staatskapelle Dresden | Eterna |
| 1981 | Schubert: Sinfonie C-dur „Die Große”, Sinfonie H-moll „Die Unvollendete” | Staatskapelle Dresden | Eterna |
| 1983 | Ludwig van Beethoven: Sinfonie Nr.2, Sinfonie Nr.9 | Staatskapelle Dresden | Eterna |
| 1985 | Richard Strauss: Ein Heldenleben | Staatskapelle Dresden | Denon |
| 1986 | Carl Maria von Weber: Konzert für Klarinette Op. 73, Op. 74, Concertino für Klarinette Op. 26 | Sabine Meyer, Staatskapelle Dresden | His Master’s Voice |
| 1988 | Hindemith: Mathis der Maler, Symphonic Metamorphosis, Trauermusik | San Francisco Symphony | Decca |
| 1989 | Nielsen: Symphonies 1 & 6 | San Francisco Symphony | Decca |
| 1991 | Beethoven: Symphonies 1 & 3 | San Francisco Symphony | Decca |
| 1991 | Orff: Carmina Burana | San Francisco Symphony & Chorus | London Records |
| 1993 | Mendelssohn: Symphonies 3 „Scottish” & 4 „Italian” | San Francisco Symphony | Decca |
| 1995 | Brahms: Ein Deutsches Requiem | Elizabeth Norberg-Schulz, Wolfgang Holzmair, San Francisco Symphony & Chorus | Decca |
| 1995 | Bartók: Concerto for Orchestra, Kossuth | San Francisco Symphony | London |
| 1998 | Strauss: Also Sprach Zarathustra, Till Eugenspiegel, Tod und Verklärung | San Francisco Symphony | Decca |
| 1999 | Schubert: Symphonies 5 & 8 | Staatskapelle Dresden | Berlin Classics |
| 2000 | Hindemith: Symphonia Serena, Die Harmonie der Welt | Gewandhausorchester Leipzig | Decca |
| 2006 | Anton Bruckner: Sinfonie Nr. 8 C-Moll | Gewandhausorchester Leipzig | Querstand |
| 2012 | Anton Bruckner: Sinfonie Nr. 4 Es-Dur, „Romantische” | Gewandhausorchester Leipzig | Querstand |
| 2013 | Beethoven: Missa Solemnis | Simone Schneider, Gerhild Romberger, Richard Croft, Jochen Kupfer, Gewandhaus Orchestra, MDR Radio Choir | Querstand |
| 2018 | Mozart: Symphonien Nr. 40 & 41 | Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunk | BR-Klassik |
| 2019 | Mahler: Symphony No. 9 in D Major | Bamberger Symphoniker | Accentus Music |
| 2021 | Brahms: Symphony No. 2, Academic Festival Overture | Gewandhausorchester | PentaTone |
| 2022 | Schubert: Symphonies Nos. 8 Unfinished & 9 Great | Gewandhausorchester | Deutsche Grammophon |
(край на цитата)
Нека днес на 11 юли 2023 г. поздравим най-възрастния все още активен диригент на планетата Херберт Бломстет с навършване на 96 години и да му пожелаем добро здраве и сили да продължава диригентската си дейност и в бъдеще. Изумително е това, че той има планирани концерти чак до месец април 2014 година – общо 19, от септември 2013 г. до тогава!
За много години, маестро Бломстет!
…………………
Herbert Blomstedt erhält Bundesverdienstorden
´´´´´´
Symphony No. 5 / Ludwig van Beethoven / Herbert Blomstedt …
´´´´
Herbert Blomstedt / Axel Brüggemann II
Herbert Blomstedt spricht zu seinem 90. Geburtstag mit Axel Brüggemann über seinen Zugang zur Musik.
´´´´´´
Herbert Blomstedt at 90
02.11.2017
A video message from the Berliner Philharmoniker congratulating Herbert Blomstedt on his 90th birthday on 11 July 2017. Excerpts from introductions for the Digital Concert Hall, edited by Erik Brauer
´´´´
Herbert Blomstedt : “Pourquoi disposer les violons à droite et à gauche du chef ?” (2/2)
Herbert Blomstedt fête ses 80 ans avec l’Orchestre de Paris. Après une magnifique version de la 5e Symphonie de Bruckner qui a enthousiasmée la Salle Pleyel, le chef revient pour diriger Strauss. Rencontre-vidéo et retour sur sa carrière, la disposition particulière de l’orchestre sous sa direction et sur sa discrétion légendaire.
´´´´
Nielsen – Symphony n°5 – Leipzig / Blomstedt
Carl Nielsen Symphony n°5 op.50 I. Tempo giusto – Allegro 0:00 II. Allegro – Presto – Andante poco tranquillo – Allegro 19:08 Gewandhausorchester Leipzig Herbert Blomstedt Live recording, Leipzig, X.2000
´´´´´´