Сър Невил Маринър, роден на днешния ден преди 100 години
„Никога не съм доволен от себе си – споделя през годините диригентът. – Не спирам да се надявам, че следващото изпълнение ще бъде онова, най-доброто, за което копнее всеки артист. Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възтрогът на публиката, блясъкът в очите карат сърцето ми силно да бие. Без публиката нас, музикантите, просто няма да ни има…”.
(мисли на диригента сър Невил Маринър, роден на днешния ден преди 100 години)
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 15 април 2024 г. се навършват 100 години от рождението на големия британски цигулар и диригент сър Невил Маринър (Sir Neville Marriner), роден на този ден през 1924 г., починал на 2 октомври 2016 г. на 92 години.
Сър Невил Маринър беше музикант със световна слава, познат по целия свят преди всичко с многогодишната си дейност като основател през 1959 г. и ръководител на световно известния ансамбъл „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF), с който ансамбъл е изнесъл и записал хиляди музикални творби от всички епохи и жанрове. Само в дискографията му в Уикипедия-страницата за него на италиански език е посочен брой от 200 албума под негово ръководство, около 105 са позициите в тази дискография. Само 38 са заглавията на творби от Моцарт, изпълнени под негово диригентство.
Сър Невил Маринър получава рицарско звание през 1985 г. Той е един от световно признатите диригенти, дирижирал произведения от епохата на ранния барок до музиката на 20-и век. Сред дирижираните произведения от него са творби от Бах, Вивалди, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Корели, Дворжак, Менделсон, Росини, Сибелиус, Чайковски, Григ, Барток, Родриго, Респиги, Прокофиев, Шостакович, Стравински, Бритън.
Когато сър Невил Маринър се помина на 92 години на 2 октомври 2016 г., аз бях вече започнал да пиша моите оперни статии във ФБ и научих това тук в Германия, където той беше особено известен чрез стотиците концерти, които е изнасял в различни градове, излъчвани също и по радиото и телевизията. Тогава реагирах още същия ден с малка траурна статия, която сега искам да припомня:
2 октомври 2016 г.
IN MEMORIAM
Драги приятели на музиката, днес на 2 октомври 2016 г. напусна житейската сцена на 92 години един от последните големи майстори на диригентското изкуство през миналия век – сър Невил Маринър, чието име беше символ за най-високо изкуство през много десетилетия и който работи до последно време. Само преди 3 дни той е имал концерт в Падуа / Италия.
Сър Невил Маринър (Neville Marriner) е британски диригент и цигулар, роден на 15 април 1924 г. в Линкълн, Великобритания. Завършил е Кралския музикален колеж и Парижката консерватория. След това заминава за САЩ, където изучава диригентско майсторство при Пиер Монтьо. Работил е в много най-известни оркестри – като цигулар в Лондонския симфоничен оркестър и Британската филхармония, бил е музикален директор на Лос Анджелиския камерен оркестър (1969–1978) и Симфоничния оркестър на Минесота (1979–1986). Сър Маринър е бил и главен диригент на Радиосимфоничния оркестър на Щутгарт от 1986 до 1989 г. Работил е с Тосканини, Фуртвенглер, Караян.
Още през 1959 г. той основава свой оркестър – „ Academy of St Martin in the Fields “ („Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“), с който прави множество записи. Само в дискографията му в Уикипедия-страницата за него на италиански език е посочен брой от 200 албума под негово ръководство, около 105 са позициите в тази дискография. Само 38 са заглавията на творби от Моцарт, изпълнени под негово диригентство.
Сър Невил Маринър получава рицарско звание през 1985 г. Той е един от световно признатите диригенти, дирижирал произведения от епохата на ранния барок до музиката на 20-и век. Сред дирижираните произведения от него са творби от Бах, Вивалди, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Корели, Дворжак, Менделсон, Росини, Сибелиус, Чайковски, Григ, Барток, Родриго, Респиги, Прокофиев, Шостакович, Стравински, Бритън.
Поклон пред светлата му памет!
(край на цитата)
Тогава не знаех, че името на сър Невил Маринър е широко известно и в България от негови предишни гостувания там като диригент. После чрез Интернет научих това от редица съобщения в български медии, свързани със смъртта му на 2 октомври 2016 г. Ще цитирам две такива:
Портал „Софийска държавна филхармония“
3 октомвври 2016 г.
Прощаваме се с легендарния диригент сър Невил Маринър
Днес музикалният свят се раздели с легендарния диригент и създател на „Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“ – Сър Невил Маринър.
Роден на 15 април 1924 г. в Линкълн, сър Невил Маринър учи в Кралския музикален колеж и в Парижката консерватория. Музикалната си кариера започва като цигулар, първоначално в струнен квартет и трио, а по-късно в Лондонския симфоничен оркестър. Именно през този период той създава Академията, съставена от музиканти от най-висока класа. Първоначално създаден като група от приятели, съставът изнася първия си концерт през 1959 г. в едноименната църква.
Днес оркестърът има повече записи от всеки друг камерен състав в света, а репертоарът му се простира от ранния барок до музиката на ХХ в. Три пъти носител на кралски отличия за своята дейност в родината си, сър Невил Маринър е носител на почетни отличия и във Франция, Германия и Швеция.
Като цигулар сър Невил Маринър е имал възможността да наблюдава и да работи с най-великите диригенти на своето време – Тосканини, Фуртвенглер, Стоковски, Монтьо и много други. Започва своята диригентска кариера през 1969 г. при Маестро Монтьо. Там основава Лос Анджелиския камерен оркестър, като в същото време развива дейността и разширява репертоара на Академията. През 1979 г. става главен диригент едновременно на Минеаполиския симфоничен оркестър и на Радиооркестъра в Щутгарт, постове, които запазва до края на 80-те години.
Световната му кариера продължава с най-големите оркестри във Виена, Берлин, Париж, Милано, Атина, Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско и Токио. През 2011 г. сър Невил Маринър предава палката на „Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“ на сър Джошуа Бел, но е обявен за доживотен и почетен диригент на Академията. Той продължава своята активна диригентска дейност до края на живота си.
Сър Невил Маринър е починал в съня си в нощта на 2 октомври 2016 г.
Дълбок поклон!
(край на цитата)
Портал „Клуб „Z“
3 октомври 2016 г.
Почина Невил Маринър, чакахме го у нас на 1 декември
92-годишен, знаменитият диригент трябваше да излезе на пулта на Софийската филхармония.
Почина сър Невил Маринър, един от колосите на световната симфонична сцена. Основател на легендарния ансамбъл „Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“, дирижирал някои от най-добрите оркестри в света, сър Невил е починал в съня си в неделя, на 92 години.
Дори след като Маринър навършва 90 години, той продължава да дирижира. Включително за кръглия си юбилей преди 2 години. У нас маестрото е излизал пред публика неведнъж – чакахме го и тази година на пулта на Софийската филхармония, на 1 декември.
Музикалното наследство, което сър Невил оставя след себе си, е огромно, отбелязват от „Академията Сейнт Мартин“.
Роден в Линкълн, Великобритания, Маринър започва като цигулар. Учи в Кралския музикален колеж и в Парижката консерватория. Дванадесет години свири в Лондонския симфоничен оркестър, дирижиран тогава от Тосканини, Фуртвенглер, Караян, Пиер Монтьо… Тъкмо при Монтьо учи дирижиране в САЩ. Заедно с Търстън Дарт – изявен чембалист и ревностен изследовател на бароковото музикално наследство – Маринър основава през 1949 г. „Джакобиън ансамбъл“ – първообраз на „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“. А началото на легендарния оркестър е поставено на 13 ноември 1959 г. в църквата „Сейнт Мартин“, на „Трафалгар скуеър“ в Лондон. Дванадесет ентусиасти свирят за удоволствие, без свръхамбиции. Води ги идеята на Маринър да изпълняват музика най-вече от епохата на барока и виенската класика максимално естествено. Без натруфеност, сантименталност и дръзки интерпретации. В началото са само струнни инструменти, след това съставът се разширява с духови, присъединяват се и хористи.
„Започнахме с барокова музика: Вивалди, Хендел, Бах… – разказва Маринър. – По-късно изискваха да свирим Моцарт, Хайдн, Бетовен, Шуберт, късна романтика, че и музика на ХХ век. Ветрилото от стилове и епохи все повече се раздипляше. Що се отнася до романтизма, винаги съм таял надежда, че ще дойде и този миг. С невероятна наслада разгръщах партитурите на Шуман и Менделсон, а следващата естествена стъпка бе Брамс. Като млад оркестрант в Лондонския симфоничен оркестър свирех под палката на Тосканини цикъла от четирите Брамсови симфонии. Знаех, усещах с цялото си същество, че след 20-30 години самият аз ще се озова в подобна позиция.”
(край на цитата)
Маринър и „Академията Сейнт Мартин“ са записвали и легендарни саунтраци – един от тях към филма „Амадеус“, сред най-популярните музикални записи в историята, продаден в над 6,5 млн копия.
„Никога не съм доволен от себе си – споделя през годините диригентът. – Не спирам да се надявам, че следващото изпълнение ще бъде онова, най-доброто, за което копнее всеки артист. Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възтрогът на публиката, блясъкът в очите карат сърцето ми силно да бие. Без публиката нас, музикантите, просто няма да ни има…”.
(край на цитата)
Днес на 15 април 2024 г. във връзка с кръглите 100 години от рождението на сър Невил Маринър ще се спра по-обстойно на неговата биография и дейност, като дам редица сведения за целия му живот и дейност, а на края ще изложа сведения за тържествата и концертите, които се уреждат през април 2024 г. по този повод в Лондон и в родния му град Линкълн.
За него има малка Уикипедия-страница на български език, която цитирам:
Сър Невил Маринър (на английски: Neville Marriner) е британски диригент и цигулар.
Биография
Роден е на 15 април 1924 г. в Линкълн, Англия. Завършил е Кралския музикален колеж и Парижката консерватория. След това заминава за САЩ, където изучава диригентско майсторство при Пиер Монтьо. Работил е в много от най-известните оркестри – като цигулар в Лондонския симфоничен и Британската филхармония, бил е музикален директор на Лосанджелиския камерен оркестър (1969 – 78) и Симфоничния оркестър на Минесота (1979 – 86). Сър Маринър е бил и главен диригент на Радиосимфоничния оркестър на Щутгарт от 1986 до 1989. Още през 1959 основава свой оркестър – Академия на Свети Мартин в полята, с които прави множество записи. Получава рицарско звание през 1985. Невил Маринър е един от световно признатите диригенти, дирижирал произведения от епохата на ранния барок до музиката на XX век. Сред дирижираните произведения от него са творби на Бах, Вивалди, Хендел и Бритън.
Умира на 2 октомври 2016 г., три дни след последния си концерт в Падуа, Италия.
(край на цитата)
Сега следва по-широко биографично описание от източници на английски и немски езици:
Сър Невил Маринър, CH, CBE, роден на 15 април 1924 г., починал на 2 октомври 2016 г., е британски диригент и цигулар. Списанието „Gramophone“ го описва като „един от най-великите диригенти в света“ и нарежда Маринър сред 50-те най-велики диригенти. В друга компилация Маринър е класиран на 14-то място от 18-те „най-велики и най-известни диригенти на всички времена“. Той основава оркестъра „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF) и партньорството му с този оркестър е най-документираното от всички оркестри и диригенти.
Ранен живот
Маринър е роден в Линкълн, Англия като син на Хърбърт Маринър, дърводелец, и съпругата му Етел (по баща Робъртс). Получава образованието си в „Lincoln School“ (тогава гимназия), където свири в джаз група с композитора Стив Рейс. Първо учи цигулка и пиано от баща си, а по-късно учи цигулка при Фредерик Маунтни.
През 1939 г. Маринър отива в Кралския музикален колеж в Лондон и получава възможност да свири с вторите цигулки на Лондонския симфоничен оркестър, тогава ръководен от Хенри Ууд, като много от неговите членове се присъединяват към оркестъра след избухването на Втората световна война. Маринър служи от 1941 г. в разузнавателни части на британската армия, но е уволнен през 1943 г. поради проблеми с бъбреците. Връща се в Кралския колеж, където продължава обучението си при цигуларя Били Рийд. След това посещава Парижката консерватория, където учи при цигуларя Рене Бенедети.
Кариера
Маринър за кратко време е учител по музика в „Eton College“. През 1948 г. става професор в Кралския музикален колеж. През 1948 или 1949 г. той поема позицията втори цигулар на Струнния квартет „Мартин“ и свири с квартета в продължение на 13 години. Той се срещна с клавесиниста Търстън Дарт докато се възстановява от увреждане на бъбреците по време на войната и заедно сформират дуо, което се разрасна после във „Virtuoso String Trio“ с Питър Гибс. Това са предшествениците на „Dart’s Jacobean Ensemble“, в който Маринър свири от 1951 г.
Той свири на цигулка в два лондонски оркестъра: Филхармоничния оркестър в началото на 50-те години и Лондонския симфоничен оркестър (LSO) като първа соло цигулка (1954–69). Също така свири с камерните оркестри на Реджиналд Жак и Бойд Нийл, както и с „London Mozart Players“.
През 1958 г. Маринъртой основава оркестъра „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF). Първоначално това е камерен ансамбъл от дванадесет души, но скоро се разширява до камерен оркестър и привлича музиканти от най-висока класа, включително Дарт, Йона Браун, Кристофър Хогууд и Алън Лавдей. Маринър прави множество записи с оркестъра. Първите записи в началото на 60-те години на миналия век, при които Маринър дирижира и свири на водеща цигулка, са много успешни, което подтиква Пиер Монтьо, тогава диригент на Лондонския симфоничен оркестър, да насърчи Маринър да премести фокуса си върху дирижирането. Маринър е изучавал дирижиране от около 1950 г. при Пиер Монтьо в училището му в Ханкок, Мейн, в Съединените щати.
Маринър е основател и първи музикален директор на Камерния оркестър на Лос Анджелис от 1969 до 1978 г. Той е музикален директор на оркестъра на Минесота от 1979 до 1986 г. От 1986 до 1989 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на радио Щутгарт. С изключение на годините от 1974 до 1980 г., когато Йона Браун е директор, той остава музикален директор на „Academy of St Martin in the Fields“ до 2011 г., когато е наследен от цигуларя и диригент Джошуа Бел, продължаващ да държи титлата „президент на оркестъра“ до смъртта си.
Маринър дирижира и много други оркестри, включително Нюйоркския камерен оркестър, Оркестъра на Гулбенкян, Израелския камерен оркестър, Австралийския камерен оркестър и Виенската филхармония. Той продължава да дирижира до деветдесетте си години и през 2014 г. става най-възрастният диригент на абитуриентски концерт на 90 години. Умира на 2 октомври 2016 г. на 92-годишна възраст.
Некрологът му в „The Telegraph“ възхвалява интерпретациите на барокова и класическа музика от „ASMF“ като „свежи, технически брилянтни“ и ги описва като „откровение“. Маринър предпочита модерни инструменти и ефекти и работата му е критикувана от Хогууд, наред с други, че не се стреми към автентичен звук. По-късно той разширява репертоара на „ASMF“, за да включва романтична и ранна модерна музика.
Маринър е направил над 600 записа на 2000 различни произведения – повече от всеки друг диригент с изключение на Херберт фон Караян. Записва за различни лейбъли, включително „Argo“, „L’Oiseau Lyre“, „Philips“ и „EMI Classics“. Неговият записан репертоар варира от барок през британската музика на 20-ти век до опера. Той ръководи селекцията на Моцарт за саундтрака на спечелилия Оскар филм от 1984 г. „Амадеус“; Той се превръща в един от най-популярните записи на класическа музика на всички времена, продаден в над 6,5 милиона копия.
Последният запис на Маринър е завършен броени дни преди смъртта му – Концерт за пиано на Моцарт № 21 с Yeol Eum Son като солист. Партньорството му с „Academy of St Martin in the Fields“ е най-документираното от всички оркестри и диригенти.
Личен живот и смърт
Маринър е женен два пъти. Първата му съпруга е виолончелистката (и по-късно антиквар) Даяна Карбът, за която се жени през 1949 г. Имат две деца – Сузи, писателка, и Андрю, кларинетист, който често си сътрудничи с баща си и сега е главен кларинетист на Лондонския симфоничен оркестър. Първият брак завършва с развод. Втората му съпруга е Елизабет Мери Симс, за която се жени през 1957 г.
Той живее в Лондон и по-късно има втори дом близо до Чардсток в Девън. Когато го попитват за епитафия за надгробния му камък, той отговаря просто: „Следвай ритъма“. Маринър умира в дома си в Лондон на 2 октомври 2016 г. на 92-годишна възраст.
Честване на стогодишнината
През април 2024 г. оркестърът „Academy of St Martin in the Fields“ ще отпразнува 100-ия рожден ден на Маринър с концерти в „St Martin in the Fields Church“, „Wigmore Hall“, „Royal Festival Hall“ и „Lincoln Cathedral“ (неговият роден град). Програмата „Marriner 100“ започва на 15 април, действителния ден от стогодишнината, с концерт в духовния дом на оркестъра „St. Martin-in-the-Fields“, под ръководството на музикалния директор Joshua Bell и бившия главен флейтист на оркестъра Jaime Martin, в който бивши членове на академичния хор, които са пели под ръководството на Маринър, изпълняват сюита от ораторията „Сътворението на света“ от Хайдн. Предавателят „BBC Radio 3“ ще излъчи концерта като акцент на рождения ден на сър Невил Маринър с програми, посветени на неговия живот, работа и наследство. Църквата „St Martin in the Fields Church“ също така е домакин на едномесечна юбилейна изложба, която е безплатна за обществеността.
Почести и награди
Описван като „един от най-великите диригенти в света“, списание „Gramophone“ определя Маринър като един от 50-те най-велики диригенти, а друга компилация нарежда Маринър на номер 14 от 18-те „най-велики и най-известни диригенти на всички времена“. Той основава оркестъра „Academy of St Martin in the Fields“ и сътрудничеството му с този състав е най-документираното от всички оркестри и диригенти.
Маринър е назначен за командир на Ордена на Британската империя (CBE) през 1979 г. През 1985 г. той е обявен за рицар бакалавър. В почестите за рождения ден на кралицата през 2015 г. той е назначен за член на Ордена на почетните приятели (CH). Назначен е за офицер на френския „Ordre des Arts et des Lettres“. Неговите записи на Моцарт са отличени с две обществени награди от Австрийската музикална академия.
Маринър печели три награди “Грами” за записите си на “Сътворението” на Хайдн (1982), саундтрака към “Амадеус” (1985) и концертите за цигулка на Брамс и Стравински (2003). Той също получава общо 9 номинации.
(край на цитатите)
Както стана ясно от изложението в раздела „Честване на стогодишнината“ на сър Невил Маринър през април 2024 г., предвиждат се този месец редица концерти и други изяви, като изложби, главно в Лондон и в Линкълн – родния град на диригента. В различни медии са дадени подробности в това отношение, както и програмите на съответни концерти. Цитирам в превод от английски език такива информации:
„ (…) На 15 април 2024 г. се навършват 100 години от рождението на сър Невил Маринър (1924-2016), световноизвестният класически музикант, който се радва на дълга и бляскава кариера със собствения си оркестър – „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF), както и с редица други оркестри.
За да отбележи и отпразнува кариерата на сър Невил Маринър и продължаващата връзка на „ASMF“ с Църквата, голяма изложба ще бъде открита в църквата „St Martin-in-the-Fields“ на рождения ден на сър Невил Маринър. Изложени са пликове и кутии за плочи, снимки, награди, почести от приятели и колеги, както и сувенири от живота му, пълен с големи успехи и лична радост.
Първоначално създадена като малка група професионалисти по струнни инструменти, копнеещи да избягат от “тиранията” на диригентите, групата на Маринър започва да издава записи през 1962 г. и нараства – както по размер, така и по репутация – за да се превърне в най-известната група в рамките на едно десетилетие като най-търсеният камерен оркестър в света.
От ранните си дни като водач на втора цигулка в Лондонския симфоничен оркестър, Маринър е широко смятан за „най-острият инструмент в звукозаписната техника“. Неговата музикалност, дълбокият му интерес към процеса и потенциала на записа и легендарното му остроумие го превърнаха в уникална фигура и сила в културния пейзаж, който тази изложба се стреми да отрази.
(край на цитата)
Цитирам информация за концерт на „Academy of St Martin in the Fields“, посветен на 100 години от рождението на сър Невил Маринър:
„ (…) Джошуа Бел (Joshua Bell), Мъри Перахия (Murray Perahia) и прочутият камерен ансамбъл „Academy of St Martin in the Fields“ се събират в интимната зала „Уигмор Хол“ в Лондон за специално изпълнение на Менделсоновия октет в ми бемол мажор опус 20 за струнен октет под ръководството на музикалния директор Джошуа Бел и Партита за струнен октет от Sally Beamish, специално поръчана от Академията и с премиера през 2019 г., както и Клавирен квинтет в ми бемол мажор от Шуман, опус 44.
PROGRAMM:
Sally Beamish Partita für Streichoktett
Schumann Klavierquintett in Es-Dur, Op. 44
– INTERVALL –
Mendelssohn – Oktett in Es-Dur, Op. 20
(край на цитата)
В друга информация става въпрос за друг концерт на 24 април 2024 г., който ще се състои в катедралата на Линкълн – родния град на сър Невил Маринър. Цитирам съответна информация:
„ (…) Оркестърът „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF) празнува 100-годишнината на своя основател – роденият в Линкълн цигулар и диригент сър Невил Маринър – с музикален концерт на 24 април 2024 г. в зашеметяващата среда на катедралата на Линкълн.
Невил Маринър е смятан за един от най-великите диригенти в света на всички времена. Той е роден в Линкълн и е посещавал училище в Линкълн, където е насърчена страстта му към музиката от всички жанрове. През 1958 г. той основава пионерския ансамбъл „Academy of St Martin in the Fields“ с музиканти от най-висока класа и заедно те революционират сцената на класическата музика, като Маринър дирижира и свири в ненадминати изпълнения на живо и изгражда обширна дискография. Известното партньорство между Маринър и „ASMF“ е може би най-записваното сдвояване в класическата музика.
Този концерт с красива музика прославя сър Невил Маринър и неговото наследство. Програмата отразява ранното участие на Маринър в бароковата музика с елегантното „Concerto Grosso“ Op. 3, № 2, което представлява перфектното начало на концерта. Това е произведението, избрано за първия абитуриентски бал на „ASMF“ на „BBC“ през 1965 г. – а също и за “премиерата на бала” на произведението. Друг композитор, с когото сър Невил Маринър и „ASMF“ са неразривно свързани, е Моцарт: Маринър е музикален ръководител на много възхищавания филм „Амадеус“ и дирижира „ASMF“ върху саундтрака. Неговите музикални избори осигуряват алхимията на филма – Алегрото към Симфония № 25 добавя зловещо подчертаване към разгръщащото се съперничество между Моцарт и Салиери. Насладете се на гения на композитора и оркестъра с изпълнение на живо на тази класика в обстановката на средновековния шедьовър – катедралата в Линкълн.
Тъй като Маринър се обръща и към нещо по-романтично, все по-популярната „Фантазия на тема от Thomas Tallis“ с автор Vaughan Williams, която е негова любима творба, същата е включена в този концерт Тази впечатляваща творба демонстрира несравнимия струнен звук на оркестъра. Записът на Маринър се смята за един от най-добрите и този концерт предоставя възможност да се насладите на интерпретацията на оркестъра от 21-ви век под ръководството на лидера на „ASMF“ Томо Келер.
„ASMF“ продължава гордото наследство на сър Невил Маринър и се смята за един от най-великите оркестри в света. Необикновеният концерт в катедралата на Линкълн ще отдаде почит на този гигант на класическата музика в родния му град с музиката, която той обичаше и на която се възхищаваше.
Ръководител: Томо Келер
ENTHALTENDES PROGRAMM:
Händel : Concerto Grosso in B-Dur, Op. 3, Nr. 2
Vaughan Williams : Fantasie über ein Thema von Thomas Tallis
Mozart : Symphonie 25 in g-Moll, KV 183
~
Errollyn Wallen : PARADE – Neuer Auftrag
Haydn : Symphonie 104 „London“ in D-Dur
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за сър Невил Маринър с малка информация за диригента и цигулар Джошуа Бел, който в момента е музикален директор на ансамбъла „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF). През април 2024 г. „ASMF“ обявява допълнително удължаване на договора на Бел като музикален директор до август 2028 година.
Джошуа Дейвид Бел (Joshua David Bell), роден на 9 декември 1967 г. е американски цигулар и диригент. Понастоящем той е музикален директор на „Academy of St Martin in the Fields“.
Ранен живот и образование
Джошуа Бел е роден в Блумингтън, Индиана. Той е син на Шърли Бел, терапевт, и Алън П. Бел, психолог и професор в университета в Индиана (IU) и бивш изследовател в института „Кинси“. Баща му е от шотландски произход, а майка му е еврейка (баща й е роден в Палестина, а майка й е от Минск).
Джошуа Бел започва да свири на цигулка на четири години, след като майка му открива, че той взема ластици от цялата къща и ги опъва върху дръжките на деветте си чекмеджета на скрина, за да свири музика, която той чува тя да свири на пиано. Когато е на пет години, родителите му купуват малка цигулка и започват да му дават уроци. Бел започва да свири на инструмента, но иначе има нормално детство в Индиана, играе видеоигри и е превъзходен в някои спортове, особено тенис и боулинг. На десет години се класира на национален турнир по тенис.
Първият учител по цигулка на Бел е Дона Брихт, вдовица на члена на музикалния факултет на университета в Индиана Уолтър Брихт. Неговият втори педагог е Мими Цвайг, а третият му е цигуларят и педагог Йозеф Гинголд, който взема Бел за свой ученик, след като родителите му го уверяват, че не се интересуват да тласнат сина си към славата, а просто искат той да има най-добрия учител за неговите умения. На 12-годишна възраст Бел приема инструмента сериозно, до голяма степен благодарение на вдъхновението на Гинголд.
На 14-годишна възраст Джошуа Бел участва като солист с оркестъра на Филаделфия под ръководството на Рикардо Мути. Учи цигулка в Музикалното училище „Джейкъбс“ към университета в Индиана и завършва Северната гимназия в Блумингтън през 1984 г. През 1989 г. Бел получава диплома за артист по изпълнение на цигулка от университета в Индиана. Университетът в Индиана също така го удостоява с награда за отличен възпитаник две години след дипломирането му. Той е обявен за „Живата легенда на Индиана“ и получава наградата за изкуства на губернатора на Индиана.
Кариера
Джошуа Бел прави своя дебют в „Карнеги Хол“ през 1985 г. на 17-годишна възраст със Симфоничния оркестър на Сейнт Луис. През 1990 г., на 22-годишна възраст, той заминава на първото турне в Русия на „American Russian Young Artists Orchestra“. Оттогава той е свирил с много от най-големите световни оркестри и диригенти. Освен стандартния концертен репертоар, той изпълнява и нови произведения. Концертът за цигулка от Никълъс Мо е посветен на Бел, който го представя премиерно през 1993 г. и спечелва награда „Грами“ за записа си. Джошуа Бел изиграва солова роля в спечелилия „Оскар“ саундтрак на Джон Корилиано към филма „Червената цигулка“. Заедно с други цигулари той се изявява и във филма „Музиката на сърцето“.
Цигулката на Джошуа Бел е бившият инструмент на големия цигулар Бронислав Хуберман – марка „Страдивариус“, направен през 1713 г. по време на така наречената „Златна ера на Страдивариус“. Цигулката е открадната два пъти от предишния си собственик Бронислав Хуберман. Последният път крадецът признава за престъплението на смъртния си одър.
Джошуа Бел е свирил преди на цигулка със собственик по това време цигуларят Норберт Брейнин, който шеговито му казва, че тя може да бъде за 4 милиона долара. На 3 август 2001 г. Бел е в Лондон, за да свири на бал. Преди концерта той е потърсен от фирмата „J & A Beare“, от която научава, че цигулката на Бронислав Хуберман е в Лондон и е на път да бъде продадена на немски индустриалец, за да стане част от колекция. По-късно Джошуа Бел продава предишната си цигулка – „Tom Taylor Stradivarius“, за малко над 2 милиона долара и закупува бившата цигулка на Бронислав Хуберман за малко под исканата цена от 4 милиона долара.
Документален филм от 2013 г. със заглавие „The Return of the Violin“ разказва историята за кражбата, връщането и последвалото придобиване на инструмента от Джошуа Бел.
Първият запис на Бел с тази цигулка е „Romance of the Violin“ за „Sony Classical Records“ през 2003 г.
От 2004 г. до 2007 г. Джошуа Бел е артистичен партньор на камерния оркестър „Свети Пол“ и гост-професор в Кралската музикална академия в Лондон. Той също така е член на комисията за подбор на артисти за отличията на „Кенеди Център“ и помощник-професор в Масачузетския технологичен институт.
Бел печели наградата „Ейвъри Фишър“ на 10 април 2007 г. в „Линкълн център“ в Ню Йорк. Наградата се присъжда за изключителни постижения на всеки няколко години на класически инструменталисти. На 3 май 2007 г. Музикалното училище „Джейкъбс“ при Университета в Индиана обявява, че Бел се е присъединил към факултета като преподавател.
През 2008 г. Джошуа Бел получава наградата „Златна плоча“ от Американската академия за постижения. Той си сътрудничи с филмовия композитор Ханс Цимер, като осигурява сола на цигулка за саундтрака на филма „Angels & Demons“ от 2009 г., базиран на едноименния роман на Дан Браун от 2000 г.
През май 2011 г. „Academy of St Martin in the Fields“ (ASMF) назначава Джошуа Бел за свой музикален директор. Той е правил рекламни записи с „ASMF“ за лейбъла „Sony Classical“. През юли 2017 г. „ASMF“ обявява тригодишно удължаване на договора му до 2020 г. Бел и оркестърът спечелват наградата „Helpmann“ за най-добро индивидуално изпълнение на класическа музика за 2017 г. През април 2024 г. „ASMF“ обявява допълнително удължаване на договора на Бел като музикален директор до август 2028 година.
През 2013 г. Бел придружава на цигулка актрисата Скарлет Йохансон в песента „Before My Time“. Тя е написана от J. Ralph за документалния филм „Chasing Ice“ и получава номинация за „Оскар“ за най-добра оригинална песен.
Джошуа Бел играе себе си в три епизода на „Моцарт в джунглата“ през 2014, 2015 и 2016 г. През 2016 г. той прави епизодична поява в предпоследния музикален епизод на „Royal Pains“. Той също се изявява като самия себе си в епизод 8 („Quacktice Makes Perfect“) от оригиналния сериал „Julie’s Greenroom“ на „Netflix“ от 2017 г.
Експеримент от „Washington Post“
В експеримент, иницииран от колумниста на „Washington Post“ Джийн Вайнгартен, на 12 януари 2007 г. Джошуа Бел слага бейзболна шапка и изпълнява ролята на „инкогнито уличен музикант“ на метростанция „L’Enfant Plaza Metro“ във Вашингтон, окръг Колумбия. Експериментът е заснет със скрита камера: от 1097 минувачи седем спират да го слушат и един го разпознава. За почти 45-минутното си появяване Бел прибира $32,17 от 27 минувачи (без $20 от всеки, който го разпознава). Три дни преди това той спечелва „значително повече“ със същия репертоар по време на концерт. Вайнгартен спечелва наградата за писане на статии, инициирана от фондация „Пулицър“ за 2008 г. именно за статията му относно този експеримент. „The Washington Post“ публикува видеото в „YouTube“ и пълнометражен документален филм „Find Your Way: A Busker’s Documentary“, описващ преживяванията на Бел. Донякъде неточен преразказ на историята става вирусен.
Личен живот
Джошуа Бел има три сестри. Той и бившата му партньорка Лиза Матрикарди имат трима сина: Йозеф (роден през 2007 г.) и близнаците Бенджамин и Самуел (родени през 2010 г.). На 5 октомври 2019 г. Бел се оженва за оперната певица Лариса Мартинес в дома й в Маунт Киско, Ню Йорк. Те също живеят в квартал „Gramercy Park“ в Манхатън.
(край на цитата)
Нека днес на 15 април 2024 г. почетем 100 години от рождението на големия цигулар и диригент сър Невил Маринър, оставил златни страници в съкровищницата на световната музикална култура.
Мир на праха му!
……
Happy 100th birthday, Sir Neville Marriner!
…..
Sir Neville Marriner and the Academy of St Martin in the Fields
…..
Sir Neville Marriner Centenary Concert – ASMF & Joshua Bell ..
…..
Sir NEVILLE MARRINER (*15 IV 1924 – † 2 X 2016), ASMF …
….
† ❤️ Sir Neville Marriner / ASMF, Edward Elgar, Sospiri Op.70 …
….
Sir Neville Marriner interview (18 February 1989)
….
Music Copyright Fail – Find Your Way: A Busker’s Documentary
´´´´