Veröffentlicht am von Kontohow

Sylvia McNair

Сопраното от САЩ Силвия Макнеър празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 23 юни 2016 г. навършва кръглите 60 години една оперна певица от САЩ, която в кариерата си досега е имала изяви на най-известните оперни и фестивални сцени по света – сопраното Силвия Макнеър (Sylvia McNair), която тук в Германия е добре известна от многобройните си гастроли в различни оперни роли и в концерти на много сцени.

Започнала първо като цигуларка, свирейки от 7 до 23 годишна възраст, по-късно тя се отдава на вокалното изкуство, преминава през обучение в различни университети в САЩ (в Индиана и в Илиноис) и започва оперна кариера през 1983 г. в оперния театър в Сейнт Луис в щата Мисури. Още през следната 1984 г. гостува в Европа – първо на музикалния фестивал в Шветцинген / Германия, после от 1988 до 1991 многократно във Виенската държавна опера в творби от Моцарт (по-късно ще дам подробности). През 1988 г. има изяви във Франция (също и през 1990 г. – в Париж) и в Нидерландия, през 1989 г. – във Великобритания, през 1990 г. – на музикалния фестивал в Залцбург. Заедно с широката си дейност в Европа има от началото на 90-те години активна кариера в родината си САЩ – в Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго, Санта Фе.

През 90-те години на миналия век аз редовно се занимавах с четене на оперни списания и много често срещах името й в списанията, особено в авторитетното немскоезично списание „Opernwelt“, така че познавах това име още оттогава. Рецензиите за Силвия Макнеър бяха особено положителни, преди всичко в участията й в опери от епохата на барока, както и в такива от Моцарт, където блестеше като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ и като Памина във „Вълшебната флейта“ – двете й основни роли на сцената на Виенската държавна опера, където участва общо в 11 спектакъла между 1988 и 1991 г. Приятната й младежка външност, съчетана с отличен глас и добра драматична игра се открояваха и оценяваха много положително от музикалната критика и от публиката.

Нека се спра по-подробно на биографията и развитието на кариерата на тази певица.

Силвия Макнеър (Sylvia McNair) е родена на 23 юни 1956 г. в Мансфийлд в щат Охайо / САЩ. Родителите й се наричат George и Marilou McNair. От дете показва музикални способности, като решава да стане цигуларка. Започва обучение по цигулка от дете на 7 години, усърдно продължава чак до 23, но още като 20-годишна проявява интерес и към вокалното изкуство и започва обучение и в тази област. Чак до 1983 г. Силвия Макнеър се обучава основно в музикалното изкуство, като през 1978 г. получава във Wheaton College във Wheaton, щат Илиноис научната степен „Bachelor in Music“ (вокален педагог Margarita Evans), а през 1982 г. – титлата „Master in Music“ в Indiana University (Bloomington) – вокални педагози Virginia MacWatters, John Wustman и Virginia Zeani.

Първоначалната й вокална дейност е концертна – редица песенни концерти в САЩ, която дейност после продължава и в международен мащаб. Професионалният й концертен дебют е през 1980 г. с Indianapolis Symphony Orchestra. Заедно с това се включват и изяви на оперна сцена. Оперният й дебют е през 1982 г. като Сандрина в „L’infedeltà delusa” от Йозеф Хайдн с участие на Mostly Mozart Festival. През 1983 г. Силвия Макнеър има изява като Джилда в „Риголето“ от Верди на сцената на оперния театър в Хонолулу на Хавайските острови.

През 1984 г. гостува в Европа – на музикалния фестивал в Шветцинген / Германия. През 1986 г. играе в оперния театър в Санта Фе в ролята на Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, също и в операта „Коронацията на Попея“ от Монтеверди. В годините 1983 до 1989 играе многократно в оперния театър в Сейнт Луис – Памина във „Вълшебната флейта“ и Илия – дъщерята на троянския цар Приам – в операта „Идоменео“ от Моцарт. Тази последна роля Силвия Макнеър играе с голям успех и в Европа – в оперните театри в Лион и в Страсбург през 1988 г., през същата година гостува в Амстердам като Сузана в „Сватбата на Фигаро“.

Особени успехи тя има в концертни изяви в Европа, като в Лондон през 1986 г. в „с-moll-Messe“ от Моцарт, в Париж и Щутгарт. През годините 1983-1985 тя е член на ансамбъла на Deutsche Oper Berlin, където има огромен успех преди всичко като Памина (при мое служебно посещение в Берлин през 1984 г. бях на нейна изява в тази роля). С ансамбъла на този оперен театър Силвия Макнеър гостува на 2 май 1984 г. на Музикалния фестивал в Шветцинген / Германия при премиерата на операта „Офелия“ от Рудолф Келтерборн („Ophelia“ от Rudolf Kelterborn – швейцарски комопозитор и диригент, роден на 3 септември 1931 г. в Базел. Келтерборн е писал творби от всички музикални жанрове, между които 5 опери, симфонични произведения, както и такива за солов инструмент в съпровод с оркестър, вокална и камерна музика, електронна музика. Особен успех има операта му „Вишнева градина“ по творбата на Антон Чехов, с либрето на немски език от Gudrun Düwel. Операта е написана в годините между 1979 и 1981 и има премиера на 4 декември 1984 г. в Оперния театър в Цюрих, който е наново открит след основен ремонт с тази премиера. Дирижира Ralf Weikert , режисьор е Nikolaus Lehnhoff. Известната певица Evelyn Lear изпълнява централната роля на Раневская (за тази певица писах два пъти статии тук във връзка с неин рожден ден).

През сезоните 1988/1991 Силвия Макнеър има 11 успешни изяви на сцената на Виенската държавна опера в две опери от Моцарт. Ето подробности:

Тitel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Die ZauberflötePamina22.04.1989–21.05.19918 mal
Le nozze di FigaroSusanna26.09.1988–03.10.19883 mal

(край на цитата)

И при трите изяви на Силвия Макнеър в „Сватбата на Фигаро“ в ансамбъла участва българската певица Маргарита Лилова. Ето състава при спектакъла на 26 септември 1988 г.:

LE NOZZE DI FIGARO

Montag, 26. September 1988 | 19:00 | in italienischer Sprache

(край на цитата)

През 1987 г. Силвия Макнеър гостува в оперния театър в Сейнт Луис в САЩ в ролята на Моргана в операта „Алцина“ от Хендел. През 1989 г. тя играе на летния оперен фестивал в Глайндбърн във Великобритания в ролята на Anne Trulove в операта „The Rake’s Progress“ от Игор Стравински. През същата година е нейният дебют на сцената на Кралската опера Ковънт Гарден в Лондон в ролята на Илия в операта „Идоменео“ от Моцарт – една нейна много успешна роля, която тя изпълнява през 1990/1991 при Музикалния фестивал в Залцбург, както и ролята на Евридика в „Орфей“ от Вилибалд Глук. На този фестивал тя участва и през други сезони: през 1993 г. като Попея в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди, а през 1994 г. – наново е Anne Trulove в операта „The Rake’s Progress“ от Игор Стравински.

През 1990 г. Силвия Макнеър гостува в Ковънт Гарден в Лондон като Сервилия в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт. През същата година играе на музикалните фестивали в Лудвигсбург / Германия и в Глайндбърн във Великобритания в ролята на Илия в операта „Идоменео“ от Моцарт.

През 1991 г. идва нейният дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк – първо като Марселина във „Фиделио“ от Бетовен, заедно с немската певица Хилдегард Беренс, после има огромен успех там в ролята на Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт през 1992/1993 г. – диригент Джеймс Ливайн. През 1996 г. Силвия Макнеър играе в МЕТ в ролята на Титания в операта „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън, през 1999 г. е Клеопатра в „Giulio Cesare“ от Хендел заедно с Jennifer Larmore. Общият брой на нейните изяви в МЕТ е 26, които се разпределят така: „Фиделио“ – 4 изяви, „Вълшебната флейта“ – 6, „Сън в лятна нощ“ – 8, „Giulio Cesare“ – 5.

Освен тези 23 оперни изяви Силвия Макнеър има още 3 концертни изяви – 1 при съпровод на пиано през 1982 г. и 2 с оркестъра на МЕТ през годината 2000.

При първия концерт (1982 г.) тя участва с една ария при съпровод на пиано (оригинал на англ. език): „Le Nozze di Figaro“: Sull’ aria , Sylvia McNair [First Appearance] , Piano Dan Saunders.

При втория концерт (10 май 2000 г.) дирижира Джеймс Ливайн, а тя участва с две арии (оригинал на англ. език):

„Le Nozze di Figaro“: Giunse alfin…Deh vieni non tardar
Sylvia McNair, Sopran


The Rake’s Progress: Quietly, night
Sylvia McNair, Sopran

При третия концерт (13 май 2000 г. Brookville, New York, Tilles Center) дирижира също Джеймс Ливайн, а тя участва с двете арии при концерта на 10 май.

През сезона 1991/1992 Силвия Макнеър има изяви в Париж в оперния театър Opéra Bastille Paris в „Идоменео“ от Моцарт под диригентството на Myung-Whun Chung. През 1992 г. тя получава ролята на Корина в операта „Пътуване до Реймс“ от Росини при премиерата на същата на сцената на Ковънт Гарден в Лондон. През 1994 г. пак на тази сцена тя гостува като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. През 1995 г. има изяви в САЩ – в Чикаго и в Санта Фе.

Ето още някои подробности: през 1990 г. във Felsenreitschule при Залцбург тя участва в „Идоменео“ от Моцарт под диригентството на Сейджи Озава, заедно с Черил Стюдър (писах статия за Стюдър преди известно време, тя започна кариерата си като певица тук в Германия в Дармщадт) и като Евридика в „Орфей“ от Глук с диригент Джон Елиът Гардинър.

От края на 1990 г. Силвия Макнеър започва да пее джаз музика на Бродуей в Ню Йорк. В този жанр тя има значителни постижения, добра критика и комерсиален успех. През 1994 г. тя пее в Симфония № 4 от Густав Малер в Миланската Скала, диригент е Сейджи Озава. Концертът е излъчван по телевизионния канал Retequattro.

През 1995 г. Силвия Макнеър изпълнява ролята на Розина в операта „The Ghosts of Versailles” („Призраците от Версай“) от John Paul Corigliano в оперия театър в Чикаго. Този автор е съвременен американски композитор, роден на 16 февруари 1938 г. в Ню Йорк. През 1999 г. тя има успешен концерт в сградата на оперния театър в Сан Диего.

За съжаление, през 2006 г. на Силвия Макнеър е диагностициран рак на гърдата, поради което за известен период от време тя преустановява и после променя отчасти артистичната си дейност. Благодарение на взетите медицински мерки – хемотерапия, облъчване и други, успява да се справи с коварната болест и продължава музикалната си дейност, макар и повече с вокална педагогика.

През същата 2006 г. постъпва във вокалния факултет на „Jacobs School of Music” при Университета в Индиана (Indiana University) – нейната Алма Матер. Тук преподава английска дикция (IPA), има майсторски оперни класове и води частни курсове. От 2012 до 2015 г. Силвия Макнеър е съдия и ментор (judge & mentor) при Songbook Academy, особено през лятото за студенти от висши учебни заведения, която академия функционира от името на Great American Songbook Foundation , основана от Michael Feinstein.

Последните оперни изяви на Силвия Макнеър според една интернационална оперна банка данни (на немски език) са от май и юни 2011 г. в Оперния театър в Сейнт Луис в САЩ в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети в ролята на Duchess of Crackentorp. Его цитат от тази банка данни:

Von  / Bis Oper  Rolle  Ort  Mai-Jun 11   La Fille du regiment Duchess of Crackentorp en Opera Theatre of Saint Louis ML: J McDaniel; R: Sean Curran 

(край на цитата)

По отношение на личния й живот, Силвия Макнеър е омъжена през годините 1986 до 2004 с Hal France – художествен директор на Оперния театър в Omaha . О̀маха или О̀умаха е град в щата Небраска, САЩ. Населението му е 408 958 жители (2010). Градът, разположен край река Мисури, е важен кръстопът и железопътен възел. Център на богат селско-стопански район, разнообразна хранителна промишленост, цветна металургия, оръжейна промишленост и други.

Оперният репертоар на Силвия Макнеър (голяма част изброих по-горе) обхваща творби от всички епохи – от барок до съвременни произведения. Ето някои автори: Монтеверди, Хендел, Глук, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Доницети, Росини, Верди, Стравински, Бритън, Kelterborn, Sullivan, Corigliano . Заедно с това изпълнява сакрална музика и притежава голям песенен репертоар. По отношение на вокалната й техника и изпълнение на сцената музикалната критика в Европа и Америка дава високо положителни оценки. Ето една от тях (оригинал на английски език):

“Her phrasing is exemplary. Her modulations are inspired. Her time is enviable ….. I could get used to this kind of ecstasy.” — Rex Reed, 2005.

За голямата си музикална дейност Силвия Макнеър е получила редица награди и отличия (цитат от източник на английски език):

McNair’s awards and honors include the following:

(край на цитата)

Дискографията на Силвия Макнеър е внушителна – повече от 70 музикални носители. Ето една извадка от източник на италиански език:

CD parziale

  • Music Of Samuel Barber – Atlanta Symphony Orchestra/Sylvia McNair/Yoel Levi, 1992 Telarc
  • Berlioz, Béatrice et Bénédict – Jean-Luc Viala/John Nelson/Orchestre de l’Opéra National de Lyon/Susan Graham/Sylvia McNair, 1992 Erato
  • Brahms: Symphonies Nos. 1-4, Overtures, Ein deutsches Requiem – Håkan Hagegård/Kurt Masur/New York Philharmonic/Sylvia McNair, 1992 Teldec
  • Britten, Sogno di una notte di mezza estate – Davis/Asawa/McNair/Ferguson, 1995 Decca
  • Fauré, Requiem/Pelléas/Pavane/Fantasia op.79 – Marriner/McNair/Allen/ASMF, 1975/1993 Decca
  • Gluck, Orfeo ed Euridice – Gardiner/McNair/Sieden/Ragin, 1991 Decca
  • Haendel, Messia – Marriner/McNair/Otter/Chance, Philips
  • Handel, Semele – English Chamber Orchestra/Nelson/Battle/Horne/Ramey, 1993 Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Opera Recording 1994
  • Mahler, Symphony No. 2 – Ernst Senff Chor/Berliner Philharmoniker/Sylvia McNair/Jard van Nes/Bernard Haitink, 1994 Decca
  • Mahler, Symphonies Nos. 4 & 5 – Berliner Philharmoniker/Bernard Haitink/Sylvia McNair, 2004 Philips
  • Mahler, Sinf. n. 8 – Abbado/Studer/McNair/Otter, 1994 Deutsche Grammophon
  • Mozart, Idomeneo – Gardiner/Rolfe J./Otter/McNair, 1990 Archiv Produktion
  • Mozart, Nozze di Figaro – Abbado/McNair/Studer/Bartoli, 1994 Deutsche Grammophon
  • Mozart, Requiem/Ave Verum – Marriner/McNair/Lloyd/Araiza, 1989/1992 Decca
  • Purcell, The Fairy Queen – Anthony Michaels-Moore/Arnold Schönberg Chor/Barbara Bonney/Concentus Musicus Wien/Elisabeth von Magnus/Laurence Dale/Nikolaus Harnoncourt/Robert Holl/Sylvia McNair, 1995 Teldec
  • Sylvia McNair: The Echoing Air – The Music of Henry Purcell – ChristopherHogwood/The Academy of Ancient Music, 1995 Polygram Records – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1996
  • Rachmaninoff: Symphony No. 2 – Vocalise – Baltimore Symphony Orchestra/David Zinman/Sylvia McNair, 1992 Telarc
  • Romance: a Collection of Latin Love Songs – Sylvia McNair, 2012 The Trustees of Indiana University
  • Come Rain Or Come Shine: The Harold Arlen Songbook – David Finck/Sylvia McNair/Andre Previn, 1996 Philips
  • Sure Thing: The Jerome Kern Songbook Sure Thing: The Jerome Kern Songbook – Sylvia McNair/Andre Previn, 1994 Philips
  • Sylvia Mcnair: A Portrait – 1996 Philips

(край на цитата)

Ето още една добавка на английски език:

“Sylvia McNair has made over 70 recordings, including many complete operas (including Ilia in Mozart‘s Idomeneo, re di Creta, Poppea in Monteverdi‘s L’incoronazione di Poppea, both under the direction of Sir John Eliot Gardiner with the English Baroque Soloists for the ARCHIV label, and Samuel Barber‘s Knoxville Summer of 1915. She has also recorded a number of recitals, ranging from “Mozart arias” with Sir Neville Marriner and the Academy of St Martin-in-the-Fields to CDs with André Previn of music by Jerome Kern and Harold Arlen (Sure Thing and Come Rain or Come Shine).”

(край на цитата)

Нека днес на 23 юни 2016 г. пожелаем на Силвия Макнеър по случай навършване на 60 години крепко здраве, лично щастие и нови успехи в музикалното изкуство, преди всичко във вокалната педагогика.

………………………

Записи:

Rachmaninoff – 14 Romances, Op. 34: No. 14, Vocalise (Official Audio)

Baltimore Symphony Orchestra, David Zinman & Sylvia McNair

´´´´´´

Purcell: The Indian Queen, Z. 630 / Act 3: I Attempt from Love’s Sickness to Fly

´´´´´´

Messiaen: Trois Mélodies: Pourquoi

´´´´´´

Berlioz, Rouget de Lisle: La Marseillaise, H 51 · Baltimore Symphony Orchestra · David Zinman · Richard Leech · Sylvia McNair · Choir of St. David’s Episcopal Church

´´´´